Решение № 50 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2145/2013 г.

Решение № 50 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2145/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 338/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца, е подадена касационна жалба от подсъдимия Н. Б. Б., с ангажирани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В съдебно заседание участие е взел само, представител на Върховната касационна прокуратура, който намира постановената присъда правилна и законосъобразна, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Останалите страни редовни призовани не са взели участие. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 19.09.2013 г. постановена по внохд. № 338/2013 г. на Окръжен съд гр. Враца е отменена оправдателна присъда по нохд. № 995/2012 г. на Районен съд гр. Враца и вместо това, подсъдимия Н. Б. Б. е признат за виновен на 7.11.2010 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, след като повредил преграда здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 138,85 лв., от владението и без съгласието на св. С. и Н., с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1 т. 2 НК вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 НК вр. с чл. 194, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за това кражбата да е извършена за времето от 17ч. на 3.11.2010 г. до 7,30 ч. на 9.11.2010 г., за това деянието да е извършено, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, както и за това деянието да е извършено при условията на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. ПО ЖАЛБАТА на под. Б.: В допълнение към жалбата, след изготвяне на мотивите на присъдата, по т. 2 на ал. 1 на чл. 348 НПК - процесуалните нарушения са във връзка с оценката и проверката на доказателствата. "Въззивния съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и присъдата почива на предположения. Изцяло са кредитирани показанията на св. Д., въпреки че са противоречиви и особено защото противоречат на обясненията на подсъдимия". Защитата счита, че следва да се сподели анализа на показанията на св. Д., даден от Районен съд гр. Враца /който не е кредитирал показанията на този свидетел, тъй като са изолирани/. Същите аргументи защитата сочи за показанията на св. К. От тук и извода, че при превратно тълкуване на доказателствата по делото неправилно е приложен материалния закон, поради което и подсъдимия да бъде оправдан. Доводите са неоснователни и това така защото: Въззивното производство е по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, след издирване на подсъдимия в рамките на почти два месеца, и след получени сведения от кмета на [населено място], че подсъдимия е на работа в Република Гърция. За да признае подсъдимия за виновен, въззивния съд е направил собствен, изключително подробен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като особено внимание е отделено на показанията на св. М. Д.. След като е констатирал неправилния извод на Районния съд относно показанията на този свидетел, въззивния съд е посочил, в коя част показанията му следва да се кредитират и защо. Извода за релевантните факти по делото-извършена ли е кражбата на телевизор и сателитен приемник, от подсъдимия кога и къде, основани на показанията на св. Д., след съпоставянето им с останалите доказателства по делото е верен и в съответствие с правилата на формалната логика. Подробно са обсъдени и показанията на св. Н. и С., показанията на св. А. Г. и св. К. Правилно са взети предвид и заключенията на видео техническата експертиза, както и на оценителната такава, като първото заключение е съпоставено с показанията на св. Д. /относно мястото и времето, както и начина на проникване във фургона/. Особено значение по делото имат и показанията на св. В.. На задълбочен анализ са подложени и обясненията на подсъдимия, като са изложени убедителни съображения, защо не се възприемат. Посоченото по-горе дава основание на извода, за липса на допуснати от въззивния съд - процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, които и да са съществени, и да пречат за правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината на подсъдимия са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение/. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Категорично установеното е по делото, че на инкриминираната дата и място подсъдимия, при условията на опасен рецидив /с корекцията в присъдата/, след като повредил преграда здраво направена за защита на имот отнел от владението на св. Н. и св. С., телевизор и сателитен приемник, на обща стойност 138,85 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и по този закон и осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. В тази връзка Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя правните изводи на въззивния съд, поради което не ги преповтаря/виж л. 100-102 от мотивите/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение