Решение № 12593 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Хасанов и З. Хасанова против решение 89 от 28.07.2023 г., постановено по адм.д. 41/2023 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените разноски. Ответникът кметът на Община Разград, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Разград отхвърля жалбите на Е. Хасанов и З. Хасанова против заповед 153/07.02.2023 г. на кмета на Община Разград, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж пристройка, изграден в поземлен имот 1136 - УПИ V за бензиностанция, магазини и озеленяване, кв. 39 по плана на [населено място], община Разград, извършен от Е. Хасанов. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е съответна на материалния закон, поради което прави извод за неоснователност на оспорването. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство пристройка със застроена площ 53 кв.м. към южните фасади на съществуващите Смесен магазин и Заведение за бърза закуска, изградена в УПИ V за бензиностанция, магазини и озеленяване, кв. 39 по плана на [населено място], община Разград. Строежът е изпълнен от бетонови основи, метални колони и покривна конструкция, като външните стени са зидани и измазани до 60 см. височина и алуминиева дограма до тавана, а таванът е наклонен с височина 2.55 м. до 3.00 м. Препис от акта е връчен на жалбоподателя Хасанов, който в законоустановения срок депозира възражение, без в същото да се сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в съставения акт и същото правилно е прието от административния орган за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната пристройка изградена по югоизточната и по част от югозападната страна на съществуваща масивна сграда с търговско предназначение към момента на издаване на заповедта представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъде одобрен инвестиционен проект и да бъде издадено строително разрешение. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че към момента на съставяне на констативния акт пристройката е била във вида, в който е описана в заповедта, а при огледа извършен от вещото лице вече са премахнати тухлените стени и старата носеща конструкция и пристройката е приведена във вид, съобразно конструктивно становище за обект: Преместваем обект защитно покритие пред търговски обект, находящ се в [населено място], УПИ V За бензиностанция, магазини и озеленяване в кв. 39, което не води до извод за незаконосъобразност на процесната заповед, както правилно приема първоинстанционният съд и посоченият в заповедта строеж, такъв какъвто е бил към момента на издаване на заповедта, не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Процесният строеж е индивидуализиран и не е спорно, че същият е извършен през 2019 г. от жалбоподателя Е. Хасанов, поради което строежът не е търпим, а и такива доводи не се навеждат от касаторите. Ето защо е налице основанието на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконния строеж. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. Доводът на касаторите, че решението на първоинстанционният съд е постановено при неизяснени обстоятелства поради неприемане на представени от тях доказателства, касаещи сигнали и искания до Комисия по дискриминация и Окръжна прокуратура Разград е неоснователен и правилно съдът приема същите за неотносими към предмета на спора. Представените с касационната жалба писмени доказателства са неотносими към съществото на спора, а именно законосъобразността на заповедта за премахване на незаконен строеж. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Е. Хасанов и З. Хасанова да заплатят на Община Разград сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,