Решение № 5908 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2013 г.

Решение № 5908 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свищов чрез юрисконсулт Якимов против решение № 323/1.07.2013 г., постановено по адм. дело № 823/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е прогласена нищожността на Решение за промяна на тарифен № Р47/0010/30.01.2012 г. на началника на Митница Свищов. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията за нищожност на решението на началника на митница Свищов. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо това съдът да потвърди обжалваното решение на началника на Митница Свищов. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът "Розахим" АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба в с. з и представеното по делото писмено становище. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Велико Търново по жалба на "Розахим" АД е прогласена нищожността на Решение за промяна на тарифен № Р47/0010/30.01.2012 г. на началника на Митница Свищов. Административният съд е приел, че решението е нищожно, като е обосновал липса на компетентност на неговия издател - началника на Митница Лом, липса на изискуемата от закона форма, както и липса на фактическо и правно основание за издаване на административния акт. Решението е правилно като краен резултат. Предмет на обжалване пред АС - Велико Търново с жалба за нищожност и за незаконосъобразност е било Решение за промяна на тарифен № Р47/0010/30.01.2012 г. на началника на Митница Свищов. Жалбата за незаконосъобразност на решението е просрочена, както правилно е съобразил административния съд, поради което няма произнасяне по същество. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на съда в тази част. Налице е подробно обсъждане и последователен преглед на датите на връчване на акта и датата на подаване на жалбата срещу него, при проведено обжалване по административен ред, съответно и датата на постъпване на жалбата в съда. Съдът е приел като допустима жалбата в частта, с която се иска обявяване на нищожност на оспорения административен акт, тъй като същата може да се подава без ограничение във времето. Разглеждайки я по същество е приел, че е основателна. Мотивирал е изводите си, съобразявайки възприетите от теорията и практиката критерии за нищожност на административен акт, а именно: наличието на основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който го издава, формата, в която е издаден актът, съдържанието му. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е само действителността на Решение за промяна на тарифен № Р47/0010/30.01.2012 г. на началника на Митница Свищов, с което е определен нов тарифен номер на стока "Смеси от изомери на ксилена" 24 000 кг, декларирана с ЕАД 11ВG004302Н0004860/0703011-2707 30 90 00 и са определени за заплащане следните държавни вземания: акциз в размер на 18 903.07 лв. и ДДС в размер на 3 780.61 лв. За да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който го дисквалифицира като административен акт и се третира от правото като несъществуващ, което прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правната действителност. Съдът правилно е приел, че такъв порок е налице по отношение на оспорения акт, изследвайки компетентността на органа, който ги е издал. Направил е изводи, че същия е издаден от некомпетентен орган. Съдът е приел за основателни възраженията в жалбата за нищожност на постановеното решение с твърдение от жалбоподателя за липса на материална компетентност на издателя на акта. Според съда издавайки оспореното решение началника на Митница Свищов е излязъл извън рамките на своята компетентност, тъй като не е предвидена процедура, при която началникът на Митница Свищов да може да променя тарифен номер по декларация за внос, която не е приета от него. Повторна проверка на подадената ЕАД е могъл да извърши органа, приел същата при представянето й, респективно в хода на последваща проверка по реда на чл. 84 от ЗМ, при спазване на всички изисквания относно начина извършване такава проверка и етапите през които тя следва да протече. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение. Тъй като жалбоподателят е представил и декларирал вноса на стоките пред МБ - Горна Оряховица, в този митнически пункт са определени дължимите митни сборове и е освободена стоката. Легалната дефиниция на "митнически орган" е дадено в § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците. Съгласно текста това са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически контрол и надзор, като в т. 25 е направено изрично изброяване на митническите учреждения. В случая решението е издадено без да е извършен последващ контрол от митническите органи по по чл. 84 от ЗМ. Нещо повече, извършеният последващ контрол не е бил възложен с надлежно издадена заповед от компетентен орган по смисъла на чл. 84в, ал. 2, т. 2 от ЗМ. Касационната инстанция намира, че допуснатото процесуално нарушение при издаване на решението, свързано с компетентността на издателя на решението е от такъв характер, че следва да бъде разглеждано като основания за обявяване на нищожност на административния акт. Съгласно теорията на административното право и трайната съдебна практика критерии за нищожност на административен акт са наличието на основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който го издава, формата, в която е издаден актът, съдържанието му. За да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който го дисквалифицира като административен акт и се третира от правото като несъществуващ, което прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правната действителност. В конкретния случай е констатиран такъв тежък порок, който е довел до нищожност на решението на началника на Митница Свищов. А именно, не е в правомощията на началника на Митница Свищов като митнически орган издаването на решение за определяне (промяна) на тарифен номер по ЕАД, представена пред Митнически бюро Горна Оряховица. В правомощията на началника на МБ Горна Оряховица митнически орган е издаването на решение относно определяне на нова митническа стойност по ЕАД, представена пред МБ Горна Оряховица. В случая не е възложено извършване на последваща проверка, поради което не е налице и компетентност и на лицата, провели проверката. Неправилно съдът е приел, че немотивираността на административния акт е основание за неговата нищожност. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Така е така, защото мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В конкретния казус обсъдените пороци на административния акт не водят до неговата нищожност, а са основания за унищожаемост по отношение на които съдът не е дължал произнасяне поради преклудиране на възможността за съдебна защита. С оглед на гореизложеното обжалваното решение, с което е прогласена нищожността на Решение за промяна на тарифен № Р47/0010/30.01.2012 г. на началника на Митница при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е направил разноски, представляван е от адв. Механджиева пред касационната инстанция, но не е направено искане за присъждане на разноски, поради което не следва да бъдат определяни такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,