Решение № 7488 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4561/2011 г.

Решение № 7488 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4561/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба от Нафия Халаф Хедер, без гражданство, чрез процесуалният и представител адвокат Мария Девенска против решение № 44/7.III.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България /ДАБ/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да и бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречие с материално правните разпоредби на ЗУБ - основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адвокат Девенска и поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът-председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не е изразил и писмено становище по оспорването на издаденият от него административен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да я отхвърли, тъй като оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването му са спазени всички административно производствени правила, съобразен е материалният закон и са постигнати неговите цели. Върховният административен съд, в настоящият състав на трето отделение, като извърши на основание чл. 168 от АПК цялостна проверка на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и анализ на всички представени с административната преписка доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните намира, че жалбата е неоснователна. В хода на административното производство жалбоподателката е била неколкократно интервюирана с помощта на преводач от родния и език, като при всяко интервю са и били разяснявани правата и задълженията. Няма каквито и да е данни, а и жалбоподателката не сочи, върху нея да е оказван натиск от каквото и да е естество или принуда по време на провеждането на интервютата, които да са и попречили да разкаже достоверно и точно бежанската си история, или разказът и да не е бил вярно записан. Административният орган е събрал и достатъчно писмени доказателства, отразени в няколко "справки", в които достатъчно подробно е бил отразен обществено-политическият живот в Сирия, обстановката в страната и състоянието на човешките права и европейските практики. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност от административния орган и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Всичко изложено дотук сочи, че при провеждането на административното производство административният орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че оспореният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ - основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. От събраните по делото доказателства Председателят на ДАБ е достигнал до правният извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, за да се даде на жалбоподателката статут на бежанец или хуманитарен статут. Този извод на административния орган е правилен, тъй като той кореспондира със събраните по делото доказателства и приетите за установени факти и обстоятелства. От събраните по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че Нафия Хедер, без гражданство, е пристигнала нелегално в България през месец март 2010 г. заедно със съпруга си Фандо Сило, и че не желае да се завърне в страната си на произход, тъй като там нямала никакви права, животът е много скъп и труден и желае да се установи в Европа, за да търси по-добър начин на живот и работа. Същата не е била задължена и осъждана в страната си на произход. От установената по безспорен начин гореизложена фактическа обстановка административният орган правилно е приел, че за жалбоподателката не са налице основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като спрямо нея няма данни за основателен страх от преследване поради расов признак, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, или тя да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, изтезание или тежки заплахи срещу живота или личността и, а желанието и да остане в България е мотивирано от чисто икономически характер. Изложеното до тук сочи, че при формирането на решението си административният орган не е допуснал твърдяните от оспорващата нарушения на материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно не и е предоставил статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата и на това основание следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение