Решение № 3374 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3928/2018 г.

Решение № 3374 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3928/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 194, ал. 5 от Закона за водите. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация–Варна" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Прилеп, № ЗЗ, чрез юрисконсулт Василева, срещу решение № 26/11.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2952 по описа на Административен съд гр. Варна за 2017 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/№ 21/2017 от 28.09.2017 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район-Варна, с който е определена по основание и размер дължимата такса за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Определеното задължение е в размер на 8 870. 80 лв. в едно със законната лихва, считано от 01.04.2016 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се срещу изводите на АС-Варна, че е спазена процедурата по издаване на АУПДВ, като същият е основан на представени от В и К дружество справки за иззети водни количества по водоизточници. Таксата, която се оспорва е за заустване на отпадъчни води по чл. 194, ал. 1 от ЗВ, а не за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ. Незаконосъобразни са действията на административния орган по преизчисляване на дължимата такса за заустване, тъй като същата е платена на 07.07.2016 г. и процедурата във връзка с нея е приключила, поради което и незаконосъобразно в последствие е определен нов размер. Касаторът твърди, че неправилно не е съобразено от решаващият състав, че Басейнова дирекция не е установила законовите предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Не са изпълнени императивните изисквания на чл. 194б от ЗВ и чл. 7 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване /Тарифата/. Не е обсъдено наведеното твърдение при оспорването, че обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Неправилно според касатора, съдът е определил спорния въпрос по делото. Спорът е относно единичния размер на таксата и до колко той може да бъде приложен при процедура по чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ. Неправилно е прието, че се оспорва количествения критерий-обем отпадъчни води – показател "W". Относно критерия "Е"-единичен размер на таксата не са събирани доказателства при издаването на АУПДВ, а административният съд не е обсъдил изобщо аргументите на обжалването в тази посока, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Друго нарушение допуснато при постановяване на съдебния акт е липсата на изложени мотиви относно противоречието на чл. 12 от Тарифата и чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ, както и фактът, че при констатираното разминаване е следвало да се приложи разпоредбата на закона, съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Последното твърдение на касатора е свързано с липсата на доказателства относно предоставена информация от страна на титулярят на разрешителното – Община Варна, както и на доказателства относно извършена проверка от Директорът на БД "Черноморски район"–Варна на подадената информация от Община Варна, както и на осъществен мониторинг през 2015 г. съгласно чл. 194 б, ал. 3, б. "в" от ЗВ. Въз основа на горното се иска обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съставна АС-Варна. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район"-Варна, не се явява и не изразява становище по основателността на оспорването. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Правилна е преценката на АС-Варна, че размерът на дължимата такса за заустване от "В и К-Варна" ООД е определена законосъобразно, като заустеното количество вода е отчетено чрез измервателни устройства. Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 195б от ЗВ. При издаването му са спазени изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила. Въз основа на тези твърдения се прави заключение, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като разгледа подадената касационна жалба, съобрази наведените с нея твърдения и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Варна е бил акт за установяване на публични държавни вземания № 21 от 28.09.2017 г. издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Черноморски район"-Варна, с който на "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД са установени публични задължения в размер на 8 870. 80 лв. за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Задължението произтича от непогасен остатък от такса за правото на заустване на отпадъчни води в повърхностни води съгласно разрешително за ползване № 2334/2011 г., изменено и продължено с решение № 903/27.02.2012 г.; № 921/25.04.2012 г. и № 29/28.03.2016 г. От фактическа страна по делото е установено, че касаторът е ползвател по цитираното разрешение за водоползване, като титуляр на правото на собственост е Община Варна. Съгласно вписаните в разрешителното "други условия за заустването" в графа "такса за ползване" е предвидено, че ползвателят заплаща дължимата такса. По повод това задължение и срокът за неговото изпълнение–ежегодно до 31. 01., дружеството е поискало методически указания от Басейнова дирекция Черноморски район-Варна, за начина по който следва да се изчислява таксата и какви документи са необходими, за да бъде определена за 2015 г. С писмо изх. № 26-00-65/5 от 12.03.2016 г. административният орган е отговорил, че необходимата информация, която следва да се предостави за определяне на дължимата за 2015 г., такса е количеството на заустените отпадъчни води, отчетено като фактурираното количество вода, доставено към ползвателите в куб. м. Въз основа на предоставената информация на "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД е определена дължима такса в размер на 788. 82 лв., като това е станало с писмо изх. № 26-00-65/11 от 13.04.2016 г. С платежно нареждане от 07.07.2016 г. сумата е преведена на Басейнова дирекция Черноморски район – Варна. Определянето на друг размер на дължимата такса за заустване на отпадните води в повърхностни такива, е по повод писмо изх. № 04-01-146 от 03.08.2016 г. С писмото ответникът е уведомил В и К дружествата, че с оглед промените в Закона за водите и становище на Министерство на околната среда и води /МОСВ/ таксата за заустване на води се дължи на база показанията на измервателни устройства, а не както преди това е указал, по отчетеното като фактурирано количество вода. Това обстоятелство е наложило преразглеждане на таксите за замърсяване при заустване на отпадъчни води на дружествата за 2015 г. По отношение на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, е определен нов размер на дължимата такса, който е 9 666. 62 лв. Съобразено е обстоятелството, че част от тази такса е платена и задължението което е установено с обжалвания АУПДВ е 8 877. 80 лв. в едно с дължимата лихва считано от 01.04.2016 г. При осъществената проверка на АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, като е спазена изискуемата форма. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта. Спазено е изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК, като в акта са посочени фактическите и правни основания послужили за издаването му. При произнасянето си относно материалната законосъобразност на АУПДВ, съдът е съобразил относимите разпоредби на ЗВ и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Според съда, съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ размерът на таксите, сред които е и тази за замърсяване се определя с Тарифа на Министерския съвет. Таксата се изчислява годишно, въз основана стойностите получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води. Обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. При наличие на измервателно устройство, количеството на отпадните води се определя въз основа на него. Не са налице основания да се приеме, че като основа следва да се ползва фактурираното количество вода. В решението се излагат мотиви относно това коя разпоредба следва да бъде приложена, ако нормите на Тарифата противоречат на ЗВ. Не са споделени и твърденията на жалбоподателя, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като титулярят на разрешителното-Община Варна, не е предоставил необходимата информация за изчисляване на дължимата такса. Според решаващият състав правилно са определени и дължимите лихви, като датата от която същите следва да се начисляват е посочена в закона и не може да бъде променена. Въз основа на горното съдът е приел, че оспореният АУПДВ не е обременен с пороци, обуславящи неговата отмяна, нито пък са налице основанията за изменението му, напротив той е законосъобразен и подадената жалба срещу него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Решението е валидно допустимо и правилно постановено. Наведените твърдения с касационната жалба се тези които "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД е изложило и пред първоинстанционният съд. Настоящата инстанция при осъществената проверка не констатира наличие на твърдените от касатора пороци, които да обосноват отмяна на съдебния акт, като споделя изводите на АС-Варна за законосъобразност на АУПДВ. Не са допуснати от съда твърдените нарушения на съдопроизвоствените правила, които да налагат отмяна на административния акт и връщането му същия съд за ново разглеждане от друг състав. Основното твърдение на касатора е свързано с това, че Община Варна, като титуляр на разрешителното не е уведомявана за административното производство по издаване на акта и не е предоставяла необходимите данни за определяне на задължението. От съдържанието на разрешителното е видно, че на "ВиК-Варна" ООД е вменено задължението да изпълнява всички условия и срокове определени с него. Освен това е посочено, че "титулярят и ползвателят на разрешителното са длъжни да представят на контролиращият орган необходимите документи, данни, сведения, справки и обяснения, свързани с разрешението на ползване". Безспорно е, че заплащането на такса е свързано с изпълнение на задълженията по разрешителното. Касатора е дружеството, което е оператор на ПОСВ Златни пясъци и разполага с необходимите данни, въз основа на които ще се определят задълженията за заустване на отпадни води, поради което формалното вписване на титуляра и фактът, че не той реално осъществява дейността за която се определя таксата налага извод, че дори да не е уведомен за административната процедура, това нарушение не съществено, тъй като не би повлияло върху съдържанието на издадения АУПДВ. Това е така, тъй като Община Варна не разполага със собствени данни за количеството заустени отпадни води, а те се събират, отчитат и обработват от ВиК оператора, какъвто е касатора. Следователно данните, които би предоставил титуляря на разрешителното са същите, които са предоставени от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗВ, съгласно който водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система. При издаването на АУПДВ не е допуснато нарушение на процедурата по издаването му, което да е от категорията на съществените. Съдът е приел, че се касае на публично вземане по смисъла на чл. 162 от ДОПК и същото се установява по правилата на АПК. Спазени са изискванията за форма и излагане на мотиви при определяне на задълженията по отношение на "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД. Заявеното неизпълнение на чл. 6, ал. 1 от Тарифата относно това, че измервателните уреди следва да отговарят на нормативни изисквания, за първи път се навежда пред настоящата инстанция, поради което не може да бъде сочено като порок на който първостепенният съд не е обсъдил. Следва да се отбележи, че измервателните уреди са тези, които се намират на ПСОВ Златни пясъци. Оператор на обекта е касатора, поради което същият не може да твърди, че уредите които сам поддържа и отчита не са съобразени с техническите изисквания на закона или не отчитат количествата отпадни води неправилно. Правилно съдът е приел, че спорният по делото въпрос е относно начина, по който се изчислява таксата за заустване на отпадъчни води от ПСОВ-Златни пясъци. В хода на административното производство е извършено подробно обследване на данните, свързани с количеството заустени от ВиК дружеството отпадъчни води. Актът е издаден въз основана съставен констативен протокол за извършени контрол за изпълнение на задължението по чл. 194 от ЗВ. Според разрешителното издадено на касатора, като част от правото на ползване се дължи такса за замърсяване-заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти. Спорът е относно това как се определя размер на тази такса, дали по фактурирано количество или по данните предоставени от измервателни устройства. Съобразно чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.) таксата по ал. 1, т. 3, буква "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. При изчисляването на таксата за периода от 01.01.2015 г., до 31.12.2015 г., правилно от АС Варна е прието, че обемът на отпадъчните води следва да се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства – чл. 194а, ал. 1 от ЗВ. Таксата има реципрочен характер и нейния размер е обвързан с количеството на водните обеми, които са заустени във водния обект. Фактурираните водни обеми нямат същото пряко съответствие с реалното ползване- чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ, тъй като отчитат доставените водни количества, а нямат за предмет крайните отпадни води. Правилно дължимата такса заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти от ПСОВ "Златни пясъци" е изчислена на база заустени водни количества, които са отчетени по разходомерно устройство, в съответствие с показанията отразени в дневника на обекта - чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" ЗВ. От решаващия съд е обсъдено възражението за колизия в текстове за критериите за определяне количества вода, върху които се дължат такси в тарифата, като подзаконов нормативен акт и в по-високия по степен Закон за водите. Съобразно чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ правилно таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е изчислена въз основа на реално заустените водни обеми. Предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички "В и К" оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, е в противоречие с горецитираната разпоредба на Закона за водите. Правилно административният съд е приел, че доколкото това условие на чл. 12 от Тарифата, противоречи на предвидената в чл. 194, ал. 5 и чл. 194а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите база за изчисляване на таксата за замърсяване, то съгласно принципа за йерархията на нормативните актове, прогласен в чл. 15, ал. 3 от ЗНА, приложение намира законът, а не тарифата. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Претенция за присъждане на разноски от страна на Басейнова Дирекция "Черноморски район" – Варна не е заявена, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение