Решение № 9196 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2011 г.

Решение № 9196 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Авиоотряд - Варна" ООД Варна против Разрешение за строеж № 53/01.09.2011 г. на Областен управител на област Варна, с което на "ЕОЛИКА България" ЕАД гр. Суворово е разрешено да извърши строеж: "Електропровод 110 кV от подстанция на ВЕП "Суворово" до подстанция "Вълчи дол", за участъка от стълб № 1 до стълб № 12 включително и за участъка от стълб № 24 до стълб № 30 включително", съгласно одобрения работен проект. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на разрешението за строеж и се иска неговата отмяна. В проведеното открито съдебно заседание се излагат доводи и за нищожност на разрешението като издадено на основание нищожни ПУП. Ответната страна Областен управител на област Варна взема становище за недопустимост на жалбата поради просрочие. Заинтересованата страна "Еолика България" ЕАД гр. Суворово оспорват жалбата като недопустима и неоснователна. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира жалбата с искане за отмяна на РС за недопустима поради просрочие. Оспореното РС е съобщено с обявление, обнародвано в ДВ от 13.09.2011 г. и от тогава започва да тече срокът за обжалването му пред ВАС съгласно чл. 149, ал. 4 ЗУТ. Срокът изтича на 27.09.2011 г. и подадената на 28.09.2011 г. жалба е просрочена. Оспорването с искане за обявяване на нищожността може да се направи без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК и заявеното такова следва да бъде разгледано по същество. Оспорващият е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и има право на жалба, вкл. и с искане за обявяване на нищожността на РС. Съгласно нот. акт № 112, т. III рег. 971 д. 351/2007 г. на нотариус № 226 с район на действие РС - Девня оспорващият е закупил от ЗК "Бразди" гр. Суворово 2 бр. складове за торове, мачтов трафопост и бетонови площадки всичките построени върху държавна земя с площ 107,287 дка в местн. Летище, съставляваща имот 009001 по плана за земеразделяне в землището на гр. Суворово. И в този имот по одобрения ПУП, който не е обжалван и е влязъл в сила, се предвижда възникването на сервитут за прокарване на въздушния електропровод - чл. 64, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗЕ. Собствеността върху постройките включва и ограниченото вещно правото на строеж за същите и ползване на прилежащия терен в държавния имот, върху който е възникнал сервитут и това обосновава правния интерес за оспорване на РС. Оспореното РС е валиден административен акт и не страда от особено съществени пороци в изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК, които да обосновават нищожността му. РС е издадено от компетентен орган, който съгласно чл. 148, ал. 3 ЗУТ е областния управител, защото трасето на обекта попада в повече от една община - община Суворово и община Вълчи дол, област Варна. Със заповед № РД-10-7706-34 от 04.02.2010 г. на областния управител на област Варна е одобрен ПУП - парцеларен план за трасе на линеен обект: Електропровод ВЛ 110 кV от подстанция на ВЕП "Суворово" до подстанция "Вълчи дол". Няма данни заповедта да е обжалвана, а такова не се твърди от оспорващото дружество и административният орган е удостоверил влизането й в сила на 27.02.2010 г. Административният съд, както и всички лица и държавни органи, са длъжни да зачетат неговата сила на стабилен административен акт до евентуалното му изрично прогласяване за нищожен в отделен административен процес, каквото може да се иска неограничено във времето - чл. 149, ал. 5 АПК. Съдът в административния процес няма правомощие да извърши "косвен съдебен контрол" относно валидността на влязъл в сила административен акт, каквото е възможно само в гражданския процес, който има за предмет граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение- чл. 17, ал. 2 ГПК. Освен това, нищожността на един административен акт не влече нищожност на издадения въз основа на него административен акт. Последващият би бил издаден при липса на условия за това, но това е основание за неговата незаконосъобразност, но не и за нищожност. По тези съображения настоящият съд не може да провери валидността на заповедта за одобряване на ПУП, а следва да зачете действието й на влязъл в сила стабилен административен акт. Неоснователно е твърдението на оспорващия, че липсва задължително необходимата предпоставка за валидността на РС - изплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът. Съгласно чл. 64, ал. 4 от Закона за енергетиката, сервитутът за прокарване на въздушни електропроводи възниква, когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти, и е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута. Спорът за това дали се дължи еднократно обезщетение на оспорващото дружество, като собственик на обекти в имота, върху който е възникнал сервитута, не подлежи на решаване в настоящия съдебен процес, а и няма значение към валидността на оспореното РС. Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че РС валиден административен акт и искането за обявяване на нищожността му е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 5 и чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,