Решение № 13189 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4096/2020 г.

Решение № 13189 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4096/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") [населено място] при ЦУ на НАП, против Решение № 469 от 19.02.2020 г. по адм. д. № 2248/2019 г. на Административен съд Пловдив, в частта му, с която по жалба на Г. Аргирова от [населено място], е =отменен ревизионен (РА) № Р-16001618004771-091-001 от 12.04.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – [населено място], офис Стара Загора, частично потвърден с решение № 398 от 28.06.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – [населено място], В ЧАСТТА НА допълнително определени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 580 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 152, 31 лв. и = изменен РА в частта на допълнително определени по отношение на жалбоподателката задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г., като е намален размерът на задължението от 2 432 лв. на 175, 77 лв. и размера на прилежащите лихви от 479, 68 лв. на 34, 77 лв. и допълнително определените вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2016 г., като е намален размерът на ДОО от 2 797, 18 лв. на 202, 15 лв. и размерът на прилежащите лихви от 551, 71 лв. на 39, 98 лв., на ДЗПО – УПФ от 1 092, 65 лв. на 78, 96 лв. и размерът на прилежащите лихви от 215, 51 лв. на 15, 62 лв. и на ЗО от 1 748, 24 лв. на 126, 34 лв. и размерът на прилежащите лихви от 344, 82 лв. на 24, 99 лв., както и за 2017 г. е намален размерът на ДОО от 3 150, 93 лв. на 14, 67 лв. и размерът на прилежащите лихви от 303, 74 лв. на 1, 41 лв., на ДЗПО – УПФ от 1 150, 13 лв. на 13, 80 лв. и размерът на прилежащите лихви от 110, 87 лв. на 1, ЗЗ лв. и на ЗО от 1 840, 20 лв. на 22, 07 лв. и прилежащите лихви от 177, 39 лв. на 2, 13 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е установено пред първоинстанционния съд, че ревизираното физическо лице е извършвало търговска дейност чрез онлайн търговия със стоки, като не е декларирало приходите от продажбите на стоките. Необосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че са доказани рекламации при част от продажбите, поради което установените публични задължения следва да се намалят на базата на размера на върнатите от продавачката парични суми. Направеният фактически извод противоречи на част от обясненията на самото ревизирано лице, съгласно които върната стока все пак е била реализирана след преработка, както и на обясненията на [фирма]. Изводите на съда почиват само на частни писмени документи, издадени от [фирма] и [фирма], които не са отразени в ничие счетоводство, което е установено от вещото лице. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба – Г. Аргирова от [населено място], чрез адв. Ст. Кестенов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че убедително е доказана рекламацията при продажбите на част от процесните стоки и връщането на част от получените парични суми от нея. Иска оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: За да отмени частично РА първоинстанционният съд е приел за доказано оплакването на жалбоподателката, че при определяне на данъчната основа за облагане органите по приходите не са съобразили, че поради констатирани некачествени стоки ревизираната е връщала на клиентите [фирма] и [фирма] част от паричните суми по наложените платежи и така сумата на придобитите от нея недекларирани доходи от електронна търговия е следвало да бъде по-малка от определената като данъчна основа. Връщането на паричните суми е документирано с разписки, съдържащи размера на сумата, подписани от подотчетни лица на фирмите – получатели. Разписките са издавани въз основа на направените констатации в констативни протоколи за установяване на факти и рекламация на закупени стоки, подписани от г-жа Аргирова и служител във фирмите. Ревизиращите органи по приходите са приели, че не е налице фактическо връщане на сумите от жалбоподателката на клиентите, тъй като са съставяни само и единствено частни документи, с недостоверна дата, които са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. В този смисъл, в РА са изложени аргументи, че се касае за регулярно връщане на "некачествени" стоки на Аргирова, включително за преработка, като количествата са много по-големи от доставките от друг доставчик [фирма], с който [фирма] и [фирма] са сключили договори за доставка. За да уважи посоченото по-горе възражение съдът е приел следното: Протоколите са двустранно подписани от г-жа Аргирова като доставчик и МОЛ на съответния получател, като в тях се съдържат достатъчно данни в какво се състои несъответствието на стоките с договореното в договорите за посредничество. По делото не е спорен между страните фактът, че тези стоки са различни от стоките, доставени от [фирма], като по отношение на този доставчик не е налице извършена рекламация. В случая може да се приеме, че жалбоподателката е запозната с изискванията на клиентите по отношение качеството на доставяните филтри за цигари, брандирани с тяхното лого и е извършвала доставки на подобни стоки, изработвани от самата нея. Твърдението, че не разполага със съответната техника за изработването им и не е доказано закупуването на материали за изработването им е ирелевантно в процесния случай. Налице са достатъчно доказателства за извършена рекламация на определени видове и количества стоки, като след издаването на разписки, подотчетното лице на [фирма] е съставяло и приходни касови ордери, които са отразени в представени по делото вторични регистри на дружеството по дебита на сметка 501 Каса в лева като обща стойност за годината (л. 1128 – 1138). Идентични документи за извършените рекламации са издавани и от [фирма], като вместо да бъдат съставяни отделни приходни касови ордери, по кредита на сметка 422 и по дебита на сметка 501 са осчетоводявани разписките с посочено основание "изплатена сума по върната стока" по конкретен констативен протокол. Решението в обжалваната част е правилно. Неоснователно е главното касационно оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение относно фактическите изводи за доказани рекламации при част от продажбите, поради което установените публични задължения следва да се намалят на базата на размера на върнатите от продавачката парични суми. Вярно, че този извод се основава главно на писмените обяснения на представляващите клиентите на ревизираното лице [фирма] и [фирма], на подписани между тях от една страна и г-жа Аргирова от друга констативни протоколи за рекламация на част от доставената от нея стока и на разписки за получаване на върнати от г-жа Аргирова парични суми на представляващ посочените дружества. Първоинстанционният съд е преценил правилно тези доказателства. Обстоятелството, че това са частни свидетелстващи документи, само по себе си, не може да ги лиши от доказателствено значение. Най-напред, тези документи са представени в ревизионното производство и то от посочените клиенти на ревизираното лице, които са трети на спора лица. Представляващите фирмите са дали подробни писмени обяснения за механизма на доставките и начина на документиране на рекламациите, връщане на стоката и съответно на получените от г-жа Аргирова пари на тези клиенти. В тези обяснения, обратно на поддържаното в касационната жалба, е декларирано, че получените върнати парични средства са били внасяни в касата на дружествата, при което е издаван приходен касов ордер. Копия от тези ордери за [фирма] са представени в ревизионното производство (стр. 1181 и сл. от т. 4 на административната преписка). При [фирма], вместо да бъдат съставяни отделни приходни касови ордери, по кредита на сметка 422 и по дебита на сметка 501 са осчетоводявани разписките с посочено основание "изплатена сума по върната стока" по конкретен констативен протокол. При това, некоректно в касационната жалба се твърди, че вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза установило, че разписките за връщане на паричните суми по направените рекламации не били осчетоводени в счетоводствата на дружествата. Такова установяване експертизата не съдържа като такава проверка вещото лице не е правило, защото не е имало такава задача. Внасянето на парите в касата срещу издаване на приходен касов ордер или директно отразяване в счетоводството по всеки констативен протокол противоречи на тезата на приходния орган, че разписките за връщане на сумите, издадени от трето лице, са недостоверни и не следва да се имат предвид. Разписките, констативните протоколи и писмените обяснения на представляващите [фирма] и [фирма] са правилно преценени съвкупно от решаващия съд като достоверни и подкрепящи се взаимно. Писмените обяснения на представляващия [фирма] (стр. 821, т. 3 от преписката) не противоречат на направения от съда фактически извод. В тях е казано, че паричните суми по реализираните доставки в полза на [фирма] и [фирма], чрез посредничеството на г-жа Аргирова, направо постъпват по разплащателна сметка на [фирма]. В обясненията на представляващите [фирма] и [фирма] ясно се казва, че фактури от името на [фирма] се издават само за стоката, която е приета без възражения. Така че обосновано съдът е приел, че стоките, предмет на протоколите за рекламация са различни от доставените от [фирма]. Наистина, в писмените си обяснения на стр. 1532, т. 5 от административната преписка, г-жа Аргирова е декларирала, че всичко което е закупувала от "Трайков принт" е било приемано и закупувано от [фирма] и [фирма], като не е връщала на "Трайков принт" стоката предмет на рекламациите. Пред съда по същество обаче жалбоподателката е доказала, че част от получените от нея парични средства от [фирма] и [фирма] са били върнати и обосновано първоинстанционният съд е приел, че тази част не може да остане в данъчната основа за облагане на укрити приходи от продажби на стоки именно за процесните данъчни периоди. Какво е станало с рекламираната стока, дали, кога и как тя отново е била продадена на клиентите са въпроси, които не са били предмет на процесния ревизионния акт. По изложените съображения първоинстанционното решение в обжалваната му част не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответницата по касационната жалба следва да се присъдят 1800 лв. разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение