Решение № 13044 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община Варна чрез гл.юриск.Ж.Хаджиев срещу решение 715 от 25.05.2023г., постановено по адм.д. 217/2023г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. Моли ВАС да отмени същото в обжалваните му части и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковите претенции на В. Герджиков с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът , община Варна, не изпраща представител. От процесуалния й представител гл.юриск. Хаджиев по делото е постъпила писмена молба с изразено в него становище по същество за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в жалбата. Ответникът, В. Г.Герджиков от гр. Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Филев по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения : С обжалваното решение Административен съд Варна е осъдил община -Варна да заплати на В. Герджиков от гр. Варна, [ЕГН] сумата от 772.40 лв, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане , причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при община Варна по връчване на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК МД-АУ-5540-1/17.05.2022г.. Съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените от него по делото съдебни разноски. За да стигне до този резултат, Административен съд Варна, след обсъждане на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел от фактическа страна, че е съставен Акт за установяване на данъчни задължения по чл.107ёал.3 от ДОПК МД АУ-5540-1/17.05.2022г., издаден от главен инспектор КРД в дирекция МД при община Варна, с който по отношение В. Г.Герджиков от гр. Варна са установени задължения за данък върху недвижим имот, такси за битови отпадъци и лихва за просрочие, изчислена към 17.05.2022г., в общ размер на 5 051.21 лв. Същият акт е бил съобщен на адресата му чрез пощенска пратка, доставена на адреса на Герджиков, но поради ненамирането му там, актът е връчен на Р. Ангелова, вписана в известието за доставяне колежка, но всъщност- управител на съседен до адреса на Герджиков магазинОптика. Съгласно изискано от ищеца в хода на съдебното производство писмено сведение от Български пощиАД за начина на връчване на пощенската пратка с АУДЗ, от пощенския оператор е постъпил отговор, че връчването на пратката на управителя на магазин Оптика е станало след проведен от нея с ищеца в присъствието на връчителя телефонен разговор, при който Герджиков изрично е заявил съгласието си пратката да се връчи на Р. Ангелова, каквато била от години и принципната му уговорка с Български пощиАД за получаването и на други, адресирани до него пратки. Ищецът узнал за издадения АУДЗ едва на 21.09.2022г. при връчване на запорно съобщение от Тексим Банк АД, изготвено от ЧСИ С. Янкова по вече образувано пред нея изп.д. 20227190400724 за събиране на сумите по този акт. На същата дата ищецът е заплатил установеното задължение по процесния АУДЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК като при представяне на банковия документ за извършеното плащане при ЧСИ, ищецът получил фактура за допълнителната сума от 742.40 лв такси и разноски по изпълнителното дело. Ищецът установил, че при наложен запор по същото изпълнително дело върху друга негова банкова сметка в Юробанк БългарияАД, банката е събрала от сметката му такса за обслужване на запора в размер на 30 лв. Въз основа на така установената фактическа обстановка, АС Варна е приел,че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди ,предвидени в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. От фактическите твърдения и петитума на исковата молба съдът е заключил, че ищецът претендира вреди от незаконосъобразните действия на длъжностните лица при община Варна във връзка с връчване на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.3 от ДОПК МД АУ-5540-1/17.05.2022г. Съдът е приел действията по връчване на акта за незаконосъобразни, доколкото не отговарят на установените в Глава Шеста от ДОПК изисквания за връчване и получилото пратката лице Р. Ангелова не е от кръга на лицата, посочени в чл.29 от ДОПК. Налице е реално настъпила вреда за ищеца от вида и в размер на претендираната, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с констатираните незаконосъобразни действия по връчване на АУДЗ, както и по изпращането му на съдебен изпълнител за принудително изпълнение, без същият да е надлежно връчен на длъжника. Според съда връзката е пряка и непосредствена, тъй като ако длъжностните лица в общинската администрация не бяха допуснали посочените незаконосъобразни действия и бездействия, не би се стигнало до изпълнителното производство пред ЧСИ, съответно - до натоварването на длъжника с такси и разноски за образуване на изпълнително производство и такси по обслужване на банкови запори. Съдът е стигнал до този извод, анализирайки и поведението на Герджиков същият не оспорва размера на задълженията си по АУДЗ и доброволно ги е заплатил на датата, на която твърди,че е узнал за самия акт. По горните съображения АС-Варна е уважил изцяло предявения от В.Герджиков иск със законните последици. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на АС-Варна за наличие на незаконосъобразни фактически действия от страна на длъжностни лица при ответника по връчване на издадения АУДЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, както и за наличие на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между тези незаконосъобразни действия и твърдените от ответника за настъпили реални вреди. В тази част ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Правилно , предвид събраните по делото доказателства извлечение от банкова сметка с титуляр ищеца от Юробанк България АД/л.16/ и уведомление 501/18.10.22г. от Юробанк България Ад /л.18/ , административният съд е приел, че е налице реално настъпила от горните незаконосъобразни действия вреда в размер на 30 лв, съставляваща събрана от ищеца по банков път такса за обслужване на наложен от ЧСИ по изп.д. 20227190400724 запор. Неправилен обаче е решаващият извод на АС-Варна за настъпване на реална вреда в размер на 742.44 лв, съставляваща заплатени от ищеца такси и възнаграждения в полза на ЧСИ по образуваното изпълнително дело с изпълнително основание - процесният АУДЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК. В петитума на исковата си молба В. Герджиков претендира горната сума като имуществена вреда претърпяна загуба от заплатени такси и разноски по изпълнителното дело по описа на ЧСИ С. Янкова. По делото са представени Сметка 0000009716/ 21.09.2022г., съставена от ЧСИ с посочено в нея задължено лица : В. Герджиков за сумата 742.44 лв с отбелязване в нея : платени по банков с платежно нареждане рег. от 21.09.2022г. / л.14/. За същата сума е издадена от ЧСИ С. Янкова и фактура по изп. д. 20227190400724 с дата на данъчното събитие: 21.09.2022г. и отбелязване, че плащането ще се извърши по банков път./л.15/. По делото не е представено нито платежно нареждане от 21.09.2022г. или от по-късна дата за плащане на сумата 742.44 лв, нито извлечение от банкова сметка, удостоверяващо извършването на такова плащане. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото реалното заплащане на претендираната сума в полза на ЧСИ, т.е. реалното настъпване на вредата,чиято обезвреда претендира, което същият не е сторил. По горните съображения неправилен е изводът на АС-Варна за наличие на всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди в размер на 742.44 лв, поради което съдебното решение по отношение присъждането на тази сума следва да бъде отменено и същата претенция отхвърлена като неоснователна поради недоказаност на реално претърпяване на твърдените вреди. Съдебното решение следва да бъде коригирано и в частта за разноските, платени от ответника пред първата инстанция съобразно отменената част от иска, съответно отменено в частта за разноските до размер от 20 лв. Предвид изхода от спора и обстоятелството, че ответникът не е направил искане за присъждане на съдебни разноски в касационната инстанция, присъждането на такива не се дължат. С оглед гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК вр. чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение