Решение № 13937 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2011 г.

Решение № 13937 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на областен управител на област София против решение от 16.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2875 по описа за 2000 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Иска се отмяната му като постановен о в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по касационната жалба - чрез процесуалните им представители адв. Паула Михайлова и адм. Галина Драгнева в писмено становище и в съдебно заседание оспорват основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в рамките на първата фаза на обезщетителното производство, Софийски градски съд, разглеждайки спора по същество в съответствие с нормата на чл. 6, ал. 6, изр. последно, е отменил по жалбата на Борис Георгиев Ташев, заместен в хода на производството по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от Росица Борисова Гурковска, Стилянка Георгиева Досева, Ева Йорданова Кънчева, Наталия Георгиева Ташева, Траяна Димитрова Таева и Елена Димитрова Ташева-Терзиева заповед № РД-22-161 от 27.08.2000 г. на областен управител на област София, с която е постановен отказ за обезщетяване с компенсаторни записи за недвижим имот в гр. София, р-н "Слатина", м. "Гео Милев - парк", представляващо място от 2981 кв. м, стар пл. № 3, кв. 33 (нов км. 26 по плана на м. "Гео Милев", цялото от 4064 кв. м и е признал правото им на обезщетяване чрез компенсаторни записи. В хода на съдебното производство поради смърт Наталия Ташева е заличена като страна по делото. В мотивите си съдът е приел, че заповедта на областния управител е незаконосъобразна в частта, с която частта от имота на общата наследодателка с площ от 2981 кв. м в м. "Гео Милев", целият от 4064 кв. м е одържавена, но няма данни, че не е изплатено обезщетение за същата, след като за останалата част от имота такова е изплатено. Съдът е приел, че за процесната част от имота е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ и имотът е отнет в нарушение на изискването на ЗПИНМ за обезщетяване на собствениците. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено от фактическа страна, че отчужденият имот пл. № 3 от кв. 33 по плана на м. "Гео Милев", чиято собственост е безспорно установена от нот. Акт № 131, н. д. № 185 от 1934 и договор за доброволна делба от 19.04.1934 г., е бил с площ от 4064 кв. м. От представените катове за държавна собственост № 657 от 7.02.1962 г. и № 1046 от 19.12.1963 г. е установено, че част от имота е отчужден за изграждане на парк, въз основа на заповед № 3952 от 1958 г. на МКСБП за СГНС и за частта от имота от 1083 кв. м е изплатено обезщетение в размер на 23 826 лв. (преди реформата от 1961 г.). Установено е, че отчуждителното мероприятие е реализирано и понастоящем целият имот е завзет, въпреки липсата на доказателства за отчуждаване на останалата част от 2981 лв. Признава се обстоятелството, че за тази част от имот не е изплатено обезщетение. Това обстоятелство се установява и от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета по делото. От същото е видно и че предмет на отчуждително производство по ЗПИНМ въз основа на заповед № 3952 от 1958 г. и преписка № 125/1961 г. е само частта от 1083 кв. м, за която е определено обезщетение, обжалвано досежно размера и получено от собствениците. За останалата част от имота с площ от 2981 кв. м не е открита отчуждителна преписка, но имотът е актуван в неговата цялост като държавен - АДС - № 0429 от 17.06.1998 г. Въз основа на тези, относими за спора факти, правилни са изводите на съда, че процесният имот, който представлява част от 2981 кв. м от имот пл. № 3 по плана на м. "Гео Милев", е отнет без законово основание, след като същият не е отчужден по реда на приложимия устройствен закон - ЗПИНМ. Правилни са изводите за наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ, попадащ в приложното поле на чл. 1 от ЗОСОИ . Наследниците на собственика подлежат на обезщетение по реда на ЗОСОИ, а изводите на липса на доказателства за заплащане на тази процесна част от имота, направени в обжалваната заповед на областния управител, са незаконосъобразни, доколкото доказателствената тежест за установяване на законността на отчуждаването лежи върху административния орган. Незаконосъобразността следва и от обстоятелството, че липсват изобщо данни процесният имот от 2981 кв. м да е бил предмет на отчуждително производство по ЗПИНМ. Предвид изложеното, съдът намира обжалваното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,