Решение № 5925 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 57/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. К. Г. от гр. Варна против решение 12100 от 18.11.2024 г., постановено по административно дело 810/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Г. срещу решение 2153-03-42 от 25.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Варна, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу разпореждане [номер]/26.01.2023 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна, с което по заявление от 23.12.2021 г. на лицето е отказано изменение на получаваната лична пенсия; 2) осъден жалбоподателят да заплати в полза на ТП на НОИ Варна сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Варна, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Костадинова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли то да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и оспорва касаторовото искане за разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решаващият съдебен състав вярно е установил фактическата обстановка, която не е спорна и между страните. В. К. Г. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), отпусната с разпореждане от 08.08.2022 г. по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и на основание договора между България и Украйна за социално осигуряване, по заявление, подадено на 23.12.2021 г., като за правото му на пенсия е бил зачетен осигурителен стаж в чужбина с продължителност 4 години, 9 месеца и 16 дни, положен в Украйна през периода 01.09.1977 г. 16.06.1982 г. Г. се е обучавал в гр. Москва, бивш СССР, сега Русия, като редовен аспирант в периода 01.11.1987 г. - 01.05.1991 г. С процесното разпореждане от 26.01.2023 г., жалбата на Г. срещу което е отхвърлена с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Варна от 25.03.2024 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е отказал да измени получаваната от лицето ЛПОСВ, като зачете потвърдения осигурителен стаж от Русия, тъй като пенсията му е отпусната по договора между България и Украйна. Разпореждането е атакувано от адресата му по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия орган. При осъществения административен контрол ръководителят на ТП на НОИ Варна не е уважил сезиралата го жалба, като е посочил, че при преценката на правото на пенсия е включен украинския стаж, което препятства изменението на пенсията при съобразяване на стажа от Русия, още повече, че той е зачетен като руски от съответната компетентна институция. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Варна е извел решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. По основният спорен между страните въпрос по същество съдът е възприел становището на административните органи, че периодът на редовната аспирантура на Г. в гр. Москва не може да му бъде зачетен като осигурителен стаж в България, по повод на което да бъде изменен размерът на получаваната пенсия. Посочил е, че с разпоредбата на чл. 9а, ал. 2, т. 1 от КСО законодателят приравнява на осигурителен стаж времето на докторантурата единствено за целите на придобиване на правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1, вр. ал. 2 от КСО при недостигащ осигурителен стаж. Позовал се е на заключението на компетентно изготвеното заключение на вещото лице по възложената му съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което размерът на пенсията на Г. би се променил само ако стажът за времето на аспирантурата в Москва за периода 01.11.1987 г. 01.05.1991 г. бъде зачетен като български осигурителен стаж, а в случая няма данни това е действителен стаж. Акцентирал е върху разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съобразно която, за да бъде зачетено като осигурителен стаж времето на докторантура, следва на първо място същият период от време да не е зачетен на друго основание, включително и от друга държава, с която България има международен договор (а такава е Руската федерация, чиято компетентна институция е зачела спорният стаж като руски). Уточнил е, че в този контекст представените удостоверения УП-30 и УП-3 не могат да формират извод за български осигурителен стаж, като вторични документи, при липса на първични и при установеното, че периодът на аспирантура е протекъл в Русия. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на административния орган) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административните органи, обусловили издаването на процесните разпореждане и решение, и дадената от органите правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота във връзка с касаторовите възражения следва да се посочи, че съгласно чл. 37, ал. 2 от НПОС осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, като този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. Съдът е съобразил в този контекст сключените договори за социална сигурност между България и Украйна и България и Русия, и е извел обосновани и материално законосъобразни изводи при тълкуването им във връзка с приложимата национална уредба. За изхода на настоящия спор, за който от решаващо значение е това, че периодът на аспирантурата в Москва няма как да се зачете като български осигурителен стаж, се явява ирелевантно дали Русия ще отпусне пенсия на Г. за потвърдения от нея стаж. От обсъденото явства, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и се опровергава от изнесеното по-горе. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Варна също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касатора няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,