Решение № 12398 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Л. Й., подадена чрез упълномощен представител адв. Георгиев, срещу Решение 1166 от 18.03.2024г., постановено по адм. дело 839/2023г. по описа на Административен съд Хасково. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Хасково /ОДМВР Хасково/ не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил предявения от Й. Л. Й. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОДМВР Хасково за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 239, 41 лева вследствие на незаконосъобразно действие на длъжностно лице в структурата на ОДМВР Хасково, изразяващо се в даване на 24.07.2023 г. на задължителни указания за заплащане от ищеца на химическа експертиза с талон 100289 от 22.12.2022г. След изясняване на фактическата обстановка и обсъждане на приложените по делото доказателства, АС - Хасково е приел предявеният иск за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил, като е изложил съображения, че в конкретния случай не е доказано наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма на чл. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди. За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан и един свидетел. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не се установява наличието на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Хасково за вреди по реда на ЗОДОВ не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на служители на ОДМВР Хасково, свързани с даване на задължителни указания на Й. да заплати разноските за Съдебната химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. 14-4283/04.05.2023 г. на ВМА София. Прието е, че съгласно чл. 172а, ал. 1 ЗДвП разходите за извършване на химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което са осъществени по повод изпълнение на административната дейност по връщане на отнети от ищеца въз основа на принудителни административни мерки СУМПС, СРМПС и регистрационни табели на лек автомобил и не могат да бъдат квалифицирани като незаконосъобразни. Посочено е, че съгласно чл. 172а, ал. 3 ЗДвП до заплащането на разходите по, ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, не се връща на собственика, както и че в конкретния случай разпоредбата на чл. 172а, ал.2 ЗДвП е неприложима поради отсъствие на необходимите предпоставки. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че по делото не са доказани предпоставките на закона за основателност на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят, и към които тя препраща на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди се основават на твърдяно незаконосъобразно действие на служители на ответника. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установяват незаконосъобразни фактически действия на служители на ответника, които да основават претендираните вреди. В чл. 172а, ал. 1 ЗДвП изрично е предвидено, че разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест. Според чл. 172а, ал. 3 ЗДвП до заплащането на разходите по, ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, буква "б", не се връща на собственика. Неоснователни са твърденията на касатора за приложение в процесния случай на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 ЗДвП, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки да не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества, извършената проба с техническо средство или тест да е некачествена, или невалидна, или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В настоящия случай безспорно е установено, че по време на проверката при извършения тест на Й. е установено наличие на наркотично вещество метамфетамин и жалбоподателят не е приел резултата от теста и е поискал да даде биологична проба за химическо изследване. В този случай, съгласно приложимата разпоредба на чл. 172а, ал. 1 ЗДвП, разходите за извършване на химико-токсикологичното изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на изследваното лице. Законосъобразен е изводът на съда, че касаторът не е доказал спрямо него да са осъществени незаконосъобразни действия от служителите на ОД на МВР - Хасково. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, трето отделение