Решение № 2985 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Ямбол срещу Решение 713 от 28.05.2024 г., постановено по адм. дело 132/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Н. Г. Ж. от гр. Ямбол срещу Решение 2153-28-13 от 18.03.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане 2113-28-1078#3 от 19.02.2024г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Н. Г. Ж., чрез адв. Димитрова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон по отношение предвиденото в т.26 на отменения, но приложим в случая Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране(ПКТП). Настоящият касационен състав намира този извод за необоснован, изведен в резултат и на допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира само върху правилното приложение на материалния закон, касателно следните два периода: 11.04.1991г. 31.05.1993г.(2г., 1м. и 20 д.) и 01.06.1993г. 12.04.1995г.(1г.,10м. и 11 дн.), или общо за 4г. и 1 ден, които ако се прибавят към вече установените от пенсионния орган 11 г. 2 м. и 2 д. осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, би се изпълнило изискването на чл.69б ал.2 КСО за работа от поне 15 години при условията на тази категория. В случая от събраните писмени доказателства е установено, че в първия период Ж. е работил в ОПУ Ямбол, а през втория в Трейс ЯмболАД(бивше ПСФЕООД) на длъжностите машинист и пътен работник. Спорен е въпроса дали така изпълняваните трудови функции се покриват по записа на т.26 от ПКТП(отм.), в частта Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. В тази връзка в по-общ план следва да се посочи, че цитираната т.26 попада систематично в раздела Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали. Още с Решение 4443 от 07.05. 2007г. на ВАС по адм. д. 1651/2007г., VI отд. е прието, че машинистите на всички видове строителни и пътни машини ползват при пенсиониране правата на втора категория труд по т.26 ПКТП/отм./, но само при условие, че работят в строително-монтажни предприятия и фирми, а освен това е необходимо тези машини да се използват именно като строителни или пътни в посочения отра­съл. Именно с оглед на това и в този влаган смисъл тези машини следва да се счи­тат за строителни по смисъла на т.26 ПКТП/отм/. Подобни са били и изводи­те на друг състав на ВАС на РБ, направени в Решение 3037 от 4.03.2013г. на ВАС по адм. д. 14893/2012г., VI отд., където изрично е посочено, че съществуващият към т.26 ПКТП/отм./ - Списък на професиите и специалностите от селското стопанство за прекатегоризиране на труда при пенсиониране съг­ласно ПКТП, утвърден от началника на ГУ Социално осигуряване, Зам. Ми­нис­търа на земеделието и хранителната промишленост и Председателя на Фе­дерацията на независимите синдикати на трудещите се от земеделието на ви­довете строителни и пътни машини, не е задължителен, а е указателен, поради което от втора категория следва да се зачита трудът на машинисти и на други видове строителни и пътни машини в строително-монтажни предприятия и фирми, невключени в този списък. Важното е трудът да може да се отнесе в отрасъл строителство и машините да се използвани единствено като строителни или пътни. В споменатия Списък за работещите в областните пътни управления е изрично записано, че с правата по т.26 не се ползват работещите в отделите Подръжка в окръжно пътно управление..., с изключение на отделите, отчитащи се в отрасъл строителство. С оглед това и на база формирания правен спор по делото е било необходимо да се изясни дали в посочените два периода трудът на Ж. следва да се отнесе в отрасъл строителство, а също така дали работникът е изпълнявал конкретните си трудови функции на строителни или пътни машини. В тази връзка от една страна са налични издадените от осигурителите документи по образец, като за първия период ОПУ Ямбол е посочил, че за времето 11.04.1991г. 31.05.1993г. лицето е било на длъжност пътен работник. За този период в трудовата книжка на Ж. пък е отбелязано, че за времето 11.04.1991г. 01.07.1992г. е на длъжност път. р-к, а 01.07.1992г 01.06.1993г. на длъжност маш. багер, като за целия период е отбелязано като звено(отдел, бригада), където е работило лицето РПС Стр.. Що се отнася до втория спорен период при осигурителя Трейс ЯмболАД, то за него записите в трудовата книжка показват, че лицето е било на длъжност машинист за целия период от 01.06.1993г. 12.04.1995г., като е отбелязано и че този труд е положен в пътно стр., докато по издаденото удостоверение обр. УП-3 от осигурителя е налице идентично отбелязване за машинист, като само са периода на м. август 1993г. е посочена длъжност пътен работник. Предложението на осигурителя е обаче целият стаж да се зачете от трета категория. От изложеното се обосновава извод за налично разминаване при документиране на труда на Ж. при двамата работодатели за спорните периоди, но първоинстанционният съд е приел, че следва да се ръководи от записите в трудовата книжка на лицето. Изводите в обжалваното съдебно решение на тази база, обаче се явяват необосновани. Това е така, защото и записите в трудова книжка, и издадените документи по образец от осигурителите, както и останалите изброени в чл.40 ал.1 НПОС документи са производни от посочените в чл.40 ал.3 НПОС ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И за двамата осигурители няма данни тези последноцитирани документи да не са съхранени(вкл. и да са унищожени), поради което и при наличните разминавания, а и най-вече с оглед установяване на всички предпоставки за отнасяне на положения труд в тези два периода по записа на т.26 ПКТП е следвало в съдебното производство да се установи безспорно дали трудът на Ж. е положен в отрасъл строителство, респ. дали същият през цялото това време е управлявал строителни или пътни машини или пък например този положен труд по тежест и вредност е бил еднакъв с този на машинистите по т.26, поради което и на основание т.67 ПКТП/отм./ следва (на това отделно основание) да се приеме за такъв от втора категория. В тази връзка с допустими доказателствени средства(събрани писмени доказателства по чл.40 ал.3 НПОС, респ. или назначена от съда експертиза/и) би могло да се изследва структурата, отрасловата принадлежност и конкретната дейност в периода 1991-1995 години на осигурителите, за който са налице съхранени разплащателни ведомости, за да се отговори на въпроса в кой отрасъл, каква конкретна трудова функция е изпълнявал Ж., вкл. и за вида пътни или строителни машини, на които е работил). В тази връзка още пенсионният орган, а и ответникът по касация, в нарушение на чл. 35 АПК не са изяснили обстоятелствата от значение за случая и не са изпълнили задълженията си по чл. 36, ал. 1 АПК да съберат служебно всички доказателства относими към конкретния случай. От друга страна този пропуск не бил отстранен и в първоинстанционното производство, поради което са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установени в нормите на чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, обезпечаващи правилността на решението. Настоящата инстанция счита, че правните доводи на Административен съд Ямбол са изградени при неизяснена фактическа обстановка, като не са били установени точното място (звено), характерът и управляваните от Ж. машини, с които той ежедневно работил, което е довело и до необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът може служебно да назначава вещи лица, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други. В процесния случай са били налице основания по чл. 171, ал. 2 АПК за назначаване на съдебно икономическа, респ. и техническа експертизи(или комплексна, ако е възможно), на които да се възложи проверка на намиращите се при осигурителите или в осигурителния архив документи, с оглед на установяване на обстоятелства относно факти, касаещи дейността и отчитането на същите за посочените периоди, както и мястото(звеното) и характерът на дейността, осъществявана от Ж. и вида пътни или строителни машини, които той е управлявал. Делото е останало неизяснено от фактическа, поради което се препятства възможността за ефективна проверка на законосъобразността на оспорения акт на касационния жалбоподател, вкл. и тази на пенсионния орган. Предвид установената в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, претенциите на страните във връзка с разноските ще бъдат обсъдени от съда след решаване на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,