Решение № 11606 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6395/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Сливен, чрез процесуалния му представител ст. Юрк. Ценков, против решение 937 от 10.05.2024г. на Административен съд гр. Сливен, постановено по адм. д. 102/2024г., с което е отменена по жалбата на С. М. М. заповед РД 15 - 217 от 08.02.2024г. на Кмета на община Сливен, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ на С. М. М. и Д. М. М., е наредено премахване на незаконен строеж пристройка към съществуваща сграда с идентификатор 67338.511.172.3, разположена в ПИ идентификатор 67338.511.177, по кадастралната карта /КК/ на гр. Сливен. С решението община Сливен е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения. Навежда съображения, че от доказателствата може да се направи извод, че изграждането на пристройката е осъществено между 1982г. и 1995г., когато сградата е претърпяла изменения в конструктивно обемно отношение, както и поради това, че е установено, че в периода 1995г. и 2001г., когато са одобрявани новите кадастрални и регулационни планове, е била променена границата между двата имота. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган без допуснати нарушения и е съответна на материалния закон, а изводът в обратна насока на съда е неправилен. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на ответниците адвокатско възнаграждение. Ответникът С. М. М., чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора възнаграждение. Ответниците Д. М. М. и З. И. И. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС - гр. Сливен е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че от събраните доказателства, включително приетата по делото съдебно техническа експертиза е установено, че на място, както и по всички прието от 1957г. и след това кадастрални и регулационни планове, не съществува пристройка към сграда, а напротив установява се, че на място е налице една цяла сграда, която е покрита с един покрив. Приема, че е установено, че по плана от 1957г. сградата е попадала изцяло в имота на жалбоподателите пред първата инстанция, като е извършена в периода преди 1987г., като прави извод за това и от факта, че същата е нанесена в регулационния план от 1982т. на границата на имота на жалбоподателя в първата инстанция и като покрита калканна стена със съществуваща такава постройка в съседния имот, който сега е с идентификатор 67338.511.177. Поради това е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно на чл. 35 АПК, като заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилното приложение на материалния закон. Приел е, че от доказателствата се установява, че не съществува строеж пристройка към сграда идентификатор 67338.511.172.3 и не може да бъде предмет на заповедта. Посочил е и че с оглед на приетото заключение на вещото лице, т.нар. в заповедта пристройка е част от посочената сграда, която пък съобразно събраните доказателства е търпим строеж по § 16 ар. 1 ПРЗ на ЗУТ, неподлежащ на премахване. Поради изложеното е направил извода за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че същата е издадена в противоречие с материалния закон. Видно от диспозитива на оспорената заповед, с нея е наредено премахването на пристройка към съществуваща сграда, а от събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че действително такъв строеж няма, тъй като частта, попадаща по сегадействащите планове в съседния имот идентификатор 67338.511.177, не представлява пристройка, а е част от сградата идентификатор 67338.511.172.3. Това е така, тъй като от приетата СТЕ се установява, че индивидуализираният в заповедта и констативния акт, по който е издадена, обект не представлява самостоятелен строеж пристройка, а е част от една сграда, която е изградена много преди 1987г., тъй като същата е отразена още в плана от 1982г. като съществуваща. Фактът, че с последващи планове е преместена кадастралната и регулационната граница между двата имота, не е факт, който да доведе до обособяването на част от сградата като отделна пристройка. Правилен и съответен на закона е извода на съда, че от доказателствата освен това се установява, че сградата идентификатор 67338.511.172.3 е и търпим строеж по смисъла на § 16 ал. 1 ПЗР на ЗУТ, макар и тя да не е предмет на заповедта, тъй като видно от събраните доказателства е била изпълнена на регулационната линия и при покриване на калканна стена на съществуваща в съседния имот, сега с идентификатор 67338.511.177, също такава сграда. В тази връзка е правилен и съответен на закона извода на съда, че пристройката /ако се приеме, че е налице такава, а такава не съществува/, е част от сграда, която е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 ДР на ЗУТ строеж, неподлежащ на премахване, тъй като е установено, че е изграден преди 1987г., допустим е по действалия към момента на изграждането му подробен план, както и по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му. Следва да се посочи и друго допуснато нарушения на оспорената заповед, а именно, че тя няма предмет, доколкото от събраните доказателства, включително приетата СТЕ, не се установява наличието на пристройка, а строеж от различен вид. Това също обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива за настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания размер. Неоснователно е и възражението на касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е договорено в размер на 1250 лв., а именно минималния размер по Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,