Решение № 13432 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2016 г.

Решение № 13432 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ч. Ц. - България" ЕООД (дружеството), чрез пълномощник по делото адв. Р. В., надлежно упълномощена, против решение № 1308/29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 12110/2015 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № F154082/03.04.2015 г. на заместник-директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП С. - запечатване на търговски обект пункт за обмяна на валута, находящ се на адрес: град С., бул. "В. Л." .№..., стопанисван от дружеството жалбоподател, и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 17, т. 1, б. "б" от Валутния закон (ВЗ). В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението като несъответно на събраните по делото доказателства и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че деянието, за което е наложена принудителната административна мярка, не представлява реално извършена в обменното бюро продажба на валута, същото не влияе по какъвто и да е начин на финансовия резултат, на правилното определяне на реализираните от дружеството доходи, нито на размера на публичните му задължения. Навеждат се и оплаквания за незаконосъобразност на наложената мярка по вид и размер. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 17, т. 1, б. "б" ВЗ бъде отменена като незаконосъобразна. Ответната страна по касационната жалба - заместник-директорът на ТД на НАП С., редовно призован, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № F154082/03.04.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП С., с която на основание чл. 17, т. 1, б. "б" ВЗ е постановено запечатване на търговски обект - пункт за обмяна на валута, находящ се в град С., бул. "В. Л." .№..., стопанисван от "Ч. Ц. - България" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, съгласно чл. 17, т. 1 ВЗ и представена по делото заповед № ЗМФ-101/01.02.2010 г. на министъра на финансите; в изискуемата писмена форма; без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправната уредба и целта на закона. От фактическа страна, предвид събраните пред първата инстанция доказателства, съдът е приел за установено, че на 05.01.2015 г. дружеството е извършило сделка - продажба на 2 600 евро на ЕТ "Астра - К. Андреева - Никар" по обменен курс 1,9530 с левова равностойност 5 077,80 лева, за която сделка дружеството е издало бордеро от същата датата, но не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство - деяние, съставляващо нарушение на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, издадена от министъра на финансите на основание чл. 3, ал. 5 ВЗ, обн., ДВ, бр. 74 от 22.08.2003 г., изм. и доп., бр. 36 от 25.04.2014 г. (Наредбата). За така извършеното административно нарушение по чл. 18, ал. 3 ВЗ, вр. чл. 13, ал. 2 от Наредбата на касатора е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева с наказателно постановление № F154082/03.04.2015 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП С.. Като е действал в условията на установено с наказателно постановление нарушение на правилата за дейността на обменните бюра и на основание чл. 17, т. 1, б. "б" ВЗ, наказващият орган е наложил процесната принудителна административна мярка. При тези данни, решаващият състав на АССГ е счел, че са налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 17, т. 1, б. "б" ЗВ - "запечатване на обект", спрямо дружеството жалбоподател. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК. Пред настоящата инстанция не се представиха доказателства, опровергаващи фактическите констатации и изведените въз основа на тях правни изводи на първоинстанционния съд. Не се доказват твърденията на касационния жалбоподател, заявени и в първоинстанционната жалба, че в случая е налице превалутиране на собствени парични средства от каса евро в каса лева, което действие по никакъв начин не влияе на законосъобразното отчитане на продажбите в обекта. Събраните по делото доказателства, обсъдени в оспорения съдебен акт, потвърждават обстоятелствата, съставляващи фактически основания за издаване на заповед № F154082/03.04.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП С., а именно, че във връзка с процесната сделка, извършена на 05.01.2015 г., дружеството е издало бордеро, но не и фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, както е регламентирано в нормата на чл. 13, ал. 2 от Наредбата. Това обстоятелство на практика не е оспорено от касационния жалбоподател. Относно описаната в заповедта и възприета от административния съд фактическа обстановка касаторът сочи единствено, че същата се изразява в действия по прехвърляне на собствени оборотни средства от една касова наличност в друга, посредством сключена сделка извън обекта на дружеството, като същевременно процесуалният представител на дружеството излага съображения, че дори и да има нарушение, то от него не са настъпили вредни последици, които да могат да бъдат доказани - теза, противоречаща от една страна на доводите за законосъобразност на действията на дружеството, а от друга - на приложимите материалноправни норми - чл. 18, ал. 3, чл. 17, т. 1, б. "б" ВЗ, вр. чл. 13, ал. 2 от Наредбата. При тълкуването на последните се установява, че за да е налице нарушение на чл. 13, ал. 2 от Наредбата, подлежащо на административна санкция съгласно чл. 18, ал. 3 ВЗ и възможност за налагане на принудителна административна мярка по чл. 17 ВЗ, е достатъчно да се установи неспазване на правилото за издаване на бордеро по образец и фискална касова бележка или разширена фискална касова бележка за всяка сключена сделка в обект за обмяна на валута. От самия характер на установените правила за законосъобразно регистриране, отчитане и изпълнение на публичните задължения от задължените по закон лица - в случая тези по чл. 3, ал. 1 ВЗ, произтича и презюмираната висока степен на опасност от увреждане на значими държавни интереси при всяко допуснато от тях отклонение от тези правила. Съгласно разпоредбата на чл. 17, т. 1, б. "б" ВЗ при установяване на нарушения на този закон и на нормативните актове по прилагането му министърът на финансите или оправомощено от него лице може да прилага принудителна административна мярка "запечатване на търговския обект" на лицата, вписани в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро съгласно чл. 3, ал. 1 ВЗ. В процесния случай, с оглед изяснената фактическа обстановка, правилно административният съд е счел, че по отношение на "Ч. Ц. - България" ЕООД са били налице визираните от закона материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 17, т. 1, б. "б" ВЗ. В допълнение следва да се отбележи, че наложената на касатора принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН, същата се налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид с оглед въздействието, което ще окаже върху поведението и дейността на нарушителя занапред, макар и конкретното нарушение, за което се налага, да е приключило към момента на прилагането й. Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател по отношение вида и размера на принудителната административна мярка. Същата е определена от компетентния да я наложи орган при условията на чл. 17 ВЗ и при спазване на принципа за съразмерност и пропорционалност, закрепен в чл. 6 АПК, в съответствие с който по вид и размер мярката не надхвърля най-необходимото за целта, за която се налага. По отношение нормата на чл. 18, ал. 6 ВЗ, на която касаторът се позовава, следва да се посочи, че визираният в нея срок от един до шест месеца касае продължителността на административното наказание "лишаване от право да се упражнява съответната дейност", което се налага по реда на Закона за административните нарушения и наказания с издаване на наказателно постановление, за разлика от предвидените в чл. 17 ВЗ принудителни административни мерки, налагани с индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, какъвто акт представлява обжалваната пред АССГ заповед № F154082/03.04.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП С. При тези съображения, като е обсъдил доводите на жалбоподателя въз основа на събраните доказателства и е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, съответен на материалния закон и фактите по делото. С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението, постановено от Административен съд - С.-град, и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,