Решение № 13530 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2012 г.

Решение № 13530 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието против решение № 1555 от 23.03.2012 г. по адм. дело № 9644/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № Л-6627/29.07.2011 г. на същия административен орган, с която на Стефан Тодоров Великов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона, което в противоречие с представените доказателства не е взето предвид, а освен това не са обсъдени всички факти и доказателства по делото. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Великов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № Л - 6627/29.07.2011 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (заповедта е подписана от заместник-главен директор при условията на заместване) следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В нарушение на нормата на чл. 229, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) наказанието е наложено без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) не е извършена и не са събрани и оценени всички доказателства. Не е взет предвид факта, че служителят е командирован с изрична заповед № 347/15.07.2011 г. да получи гуми от затвора в гр. Варна, които да транспортира в областна служба "Изпълнение на наказанията" - Силистра със служебен автомобил, а също и обстоятелството, че за да упълномощи служители, които да управляват служебните автомобили съгласно чл. 24, ал. 6 и 7 от Вътрешните правила за експлоатация и техническо обслужване на моторните превозни средства, плавателната техника, инженерната и селскостопанска техника в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби, както се вижда от представените заповеди в този смисъл, като началник на сектор "Изпълнение на наказанията" и на сектор "Пробация" в областна служба "Изпълнение на наказанията" - Силистра Великов сам би следвало да притежава такива правомощия, тъй като иначе не би могъл да делегира подобни права. Освен това, както първоинстанционният съд правилно приема, в нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание служителят не е изслушан и не са приети писмените му обяснения. По делото е представена докладна записка на служителя рег. № 1802/19.07.2011 г., която съдържа отчет за извършеното по повод заповедта за командировка. Тази докладна не се свързва с процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, тъй като липсват данни към този момент служителят да е известен по някакъв начин, че поведението му е обект на проверка. Поради това докладната записка не може да се приеме за писмени обяснения във връзка с това. Допуснатото нарушение на процедурата е съществено, тъй като ограничава правото на служителя на защита, който в противоречие с нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е лишен от възможността да изрази своето отношение към законосъобразността на дисциплинарното производство, установените в хода на разследването или проверката обстоятелства и нарушения, вида и размера на наказанието, а също и да посочи доказателства в подкрепа на своята теза. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителя не са допуснати посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 12 от ППЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Последният текст предвижда, че дисциплинарно наказание "порицание" се налага за превишаване на правомощия (чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР) и за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители (чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР). В случая правилно е преценено, че нарушение на Вътрешните правила за експлоатация и техническо обслужване на моторните превозни средства, плавателната техника, инженерната и селскостопанска техника в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби не е допуснато, тъй като транспортирането на гуми от затвора в гр. Варна е извършено в изпълнение на заповед за командировка и освен това, за да упълномощи служители да управляват служебните автомобили (в този смисъл са 15 бр. заповеди, издадени от Великов) служителят сам следва да притежава такива правомощия. Липсват и всякакви доказателства с поведението си служителят да е допуснал да бъде намалена сигурността в арест - Силистра, тъй като конкретни нарушения на правилата за използването на конвойния автомобил не са установени и не са посочени от дисциплинарно - наказващия орган. Не е осъществено и нарушение на нормата на чл. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, посочена като основание за налагане на наказанието. Цитираната разпоредба забранява на държавния служител да се възползва от правомощията си с цел лично облагодетелстване или друга користна цел. В случая поведението на Великов не е насочено към лично облагодетелстване и не е продиктувано от корист. Предаването на лекарства на чл. от семейството при незначително отклонение от служебния маршрут, още повече че такъв не е предварително зададен, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези и следователно не може да обоснове нарушение на цитирания текст. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като от страна на Великов не са извършени описаните в заповедта нарушения на служебните задължения и поведението на служителя неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 12 от ППЗМВР. Ето защо като достига до извод в този смисъл и на това основание отменя обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Изводите на съдебния състав се обосновават от представените по делото доказателства. Заключението на съда за съществено нарушение на административнопроизводствените правила се основава на отсъствието на данни за изслушване на служителя или за представяне на писмени обяснения от негова страна преди налагане на дисциплинарното наказание. Липсата на допуснати от Великов нарушения на служебната дисциплина се обоснова от анализа на ангажираните писмени доказателства, които сочат, че транспортирането на 4 бр. гуми от затвора в гр. Варна до областна служба "Изпълнение на наказанията" - Силистра е съгласно заповед за командировка, на отсъствието на данни за затрудняване на конвойната дейност в арест - Силистра, както и на доказателства, сочещи, че служителят се възползва от правомощията си за лична облага или с користна цел. При постановяване на съдебния акт не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, а също и всички представени доказателства. Съдебният акт е постановен след обстойна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав, включително тези за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и значението на представената докладна записка са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен, обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,