Решение № 16586 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7264/2018 г.

Решение № 16586 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7264/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенцията за държавна финансова инспекция срещу решение № 1391 от 05.03.2018 г., постановено по адм. дело № 6138/2016 г. по описа на Административен съд – С. - град в частта, в която е осъдена да заплати на И. П. обезщетение в размер на 200 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление № 11011494/15.12.2010 г., издадено от директора на агенцията, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2013 г., в частта, с която е осъдена да заплати на И. П. обезщетение в размер на 800 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживявания като тревожност, напрегнатост и потиснатост, настъпили вследствие на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление № 11011494/15.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2013 г., както и частта на присъдените в полза на другата страна разноски в размер на 364 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което е поискано да бъде отменено в обжалваните части с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Ответната страна – И. П., чрез адвокат Юруков, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и правилността му с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. П. срещу Агенцията за държавна финансова инспекция, с която са предявени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди: иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 200 лева, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева, причинени на ищеца от незаконосъобразното наказателно постановление № 11011494/15.12.2010 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2013 г., както и искове за заплащане на изтеклата върху претендираните обезщетения лихва за забава за периода 29.02.2013 г. – 16.06.2016 г., както следва: в размер на 502, 73 лева върху обезщетението за неимуществени вреди и в размер на 67, 03 лева върху обезщетението за имуществена вреда. В исковата молба се твърди, че в резултат на наказателното постановление, отменено като незаконосъобразно от съда, ищецът понесъл имуществена вреда в размер на 200 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за съдебна защита, и неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството и доброто му име, самочувствието и авторитета му, в прояви на тревожност, напрегнатост и потиснатост вследствие наложената висока по размер глоба. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 11011494/15.12.2010 г., директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция наложил на И. П., главен секретар на Министерството на труда и социалната политика, административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на Закона на обществените поръчки. Наказателното постановление било обжалвано пред Софийския районен съд, който с решение от 27.01.2012 г. по НАХД № 3574/2011 г. отменил наказателното постановление. Решението на районния съд не било обжалвано и влязло в законна сила на 29.02.2012 г. В производството пред районния съд И. П. бил представляван от адвокат З. П.. Съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.06.2011 г., страните договорили възнаграждение в размер на 200 лева, заплатено от ищеца в брой. За доказването на възникването на неимуществени вреди за ищеца по делото били изслушани показанията на свидетелите З. П. – адвокат на ищеца пред Софийския районен съд и негова съпруга, Ю. К. – бивш колега на ищеца Пенев. От свидетелските показания, както и от събраните писмени доказателства, съдът установил, че ищецът е бил отстранен от длъжност със заповед № РД01-179/23.02.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, поради образуваното срещу него наказателно производство за престъпление по служба. Заповедта за отстраняването му била отменена със заповед № РД01-510/09.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика. В периода от отстраняването до възстановяването му на работа И. П. не работил и нямал постоянни доходи. Той преживял силни притеснения от наложеното му административно наказание – глоба в размер на 1500 лева, от отстраняването му от длъжност, както и от наложеното му с друго наказателно постановление второ административно наказание – глоба в размер на 2000 лева. В периода от издаване на наказателното постановление до отмяната му ищецът бил силно притеснен, изнервен, затворил се в себе си, не разговарял с никого, тревожел се за изхода на делото. Той се чувствал унижен и засрамен от санкционирането му, както и от негативните коментари от страна на негови приятели и колеги. От правна страна съдът е приел, че предявеният иск за сумата 200 лева обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен. Административният съд посочил, че направеният разход е по причина на издаденото наказателно постановление, поради което подлежи на обезщетяване. Съдът присъдил исковата сума от 200 лева заедно със законната лихва от датата на исковата молба. Първоинстанционният съд уважил частично и предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, заедно със законната лихва считано от 18.06.2013 г. Съдът се позовал на фактите за затрудненото положение за ищеца, който имал задължение по банков заем за жилищен кредит, а в същото време бил без работа и нямал други доходи, както и на негативните му емоционални преживявания, засягащи личната, професионалната и обществената сфера от живота му. С оглед изхода на спора Агенцията за държавна финансова инспекция била осъдена да заплати на И. П. разноски в размер на 364 лева. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно. По отношение на присъдените в полза на И. П. 200 лева като имуществена вреда, изразяващи се в заплатен от него адвокатски хонорар във връзка с оспорването по съдебен ред на наказателно постановление № 11011494/15.12.2010 г. съдът е формирал изводите си съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Агенцията за държавна финансова инспекция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на причинената на ищеца имуществена вреда. В пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление № 11011494/15.12.2010 г., отменено от съда като незаконосъобразно, И. П. понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход от 200 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по оспорване на постановлението. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Обстоятелството, че адвокат по делото на ищеца е била неговата съпруга, само по себе си не означава, че разходът не е следвало да бъде направен. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът може, но не е задължен да оказва безплатна адвокатска помощ на лица, които са негови роднини или близки. Категоричен аргумент в полза на дължимостта на адвокатското възнаграждение, независимо от съществуването на родствена връзка между адвоката и неговия клиент, е разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът, който е оказал безплатна правна помощ, има право на възнаграждение, за заплащането на което съдът осъжда другата страна. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е решението на административния съд и в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят на извод, че определеното обезщетение в размер на 800 лв. осъществява критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. В този смисъл определеният размер на обезщетението от административния съд е правилен. Решението следва да бъде оставено в сила. Предвид представения договор за правна помощ и осъщественото процесуално представителство на И. П. от адвокат И. Ю. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, на адвокат Юруков следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1391 от 05.03.2018 г., постановено по адм. дело № 6138/2016 г. по описа на Административен съд – С.-град. ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на адвокат И. Ю. – САК, гр. С., бул. "В." ..№... А, Търговски дом, ет. ..., кантора 308, сумата от 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.