Решение № 3143 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. С. от гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Кобуров, срещу решение 11036 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 1932/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РДЦ-24-421 от 23.05.2024 г. на кмета на район Централен, Община Пловдив. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът кмета на район Централен, Община Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на М. С. срещу заповед РДЦ-24-421 от 23.05.2024 г. на кмета на район Централен, Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик и възложител, да премахне незаконен строеж Извършени бетонови работи, изграждане на стоманобетонни конструктивни елементи и извършени довършителни работи чрез полагане на стенна облицовка по югозападната и западната част на имот с идентификатор 56784.519.724 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ и в предвидената от закона форма, като са посочени фактически и правни основания, послужили за издаването й, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е от съда също така, че макар в заповедта и в констативен акт 12/15.03.2024 г. да не е посочен извършителят на незаконния строеж, то изрично е посочен възложителят и собственика на строежа, което независимо, че представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, не е съществено такова, тъй като не препятства правото на адресата на заповедта да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът обосновава извод, че процесното строителство, с изключение на положената стенна облицовка, е допустимо да се извърши въз основа на одобрен инвестиционен проект, тъй като не попада в нито едно от изключенията по чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, както и въз основа на издадено разрешение за строеж, доколкото не попада и в нито едно от изключенията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Съдът приема също така, че според чл. 147, ал. 3 от ЗУТ, за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони, какъвто е настоящия случай, строежите по ал. 1 се разрешават след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство /ЗКН/. Поради това съдът е обосновал извод, че разпореденият за премахване строеж, като изпълнен без одобрен инвестиционен проект, съгласуван при условията и по реда на ЗКН, както и без издадено разрешение за строеж, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което е налице посоченото в заповедта фактическо основание, послужило нейното издаване. Прието е от съда още, въз основа на констативен акт 25 от 24.07.2023 г., че разпореденият за премахване строеж е изпълнен след 21.06.2023г., поради и което същият не е и търпим по смисъла на ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимите към спора факти не са изяснени, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е немотивиран и направен при неизясненост на фактите. С оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж Извършени бетонови работи, изграждане на стоманобетонни конструктивни елементи и извършени довършителни работи чрез полагане на стенна облицовка по югозападната и западната част на имот с идентификатор 56784.519.724 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив. В заповедта и констативен акт 12/15.03.2024 г. процесният строеж е описан като изграждане на два броя вертикални конструктивни елементи /колони/ над тези, посочени в приложение 3 към констативен акт 19/07.04.2021 г., като колоните са разположени в югозападната част на имота и над тях е изграден хоризонтален конструктивен елемент /греда/, а бетоновите работи са извършени по подпорната стена в западната част на имота /приложение 1 към констативния акт/. Същевременно по делото се установява, че с предходна влязла в сила заповед РД-21-289/19.04.2021 г. на кмета на район Централен, Община Пловдив, на жалбоподателя е било наредено да премахне незаконен строеж Подземна, стоманобетонна конструкция, изпълнена в поземлен имот с идентификатор 56784.519.724, по западната имотна граница. Във връзка с изпълнението на тази заповед от длъжностни лица на район Централен, Община Пловдив, е извършена проверка и е съставен констативен протокол от 21.06.2023 г., в който е посочено, че колони К3 и К4 от Приложение 3 към констативен акт 19/07.04.2021 г. са премахнати, а другите конструктивни елементи, посочени в констативния акт и подлежащи на премахване, са в положението, установено в констативния акт. При така установената по делото фактическа обстановка определящо за правилното решаване на спора е било да се изясни въпросът дали описаният в процесната заповед строеж не е част от строежа, нареден за премахване с влязлата в сила предходна заповед, т. е. дали това не е онази част от строежа, за която в протокола от 21.06.2023 г. се установява, че все още не е премахната, доколкото се сочи, че и процесният строеж е изграден освен по югозападната, и по западната част на имота. В случая е следвало също така, с оглед и на заключението на вещото лице, че в приложение 1 към констативен акт 12/15.03.2024 г. стоманобетоновите колони К1 и К2 и гредата над тях са неправилно ситуирани на около 5 м. от действителното им положение, както и че по изготвен проект за Доброволно премахване на незаконен строеж Подземна, стоманобетонна конструкция, изпълнена в поземлен имот с идентификатор 56784.519.724 е предвидено разрушаване /премахване/ на три броя стоманобетонови колони, а не две /К3 и К4/, да се изясни правилно ли е индивидуализиран обекта, предмет на премахване, и доколко не е налице различен незаконен строеж от този, разпореден за премахване с оспорената заповед, както и да се установи по безспорен начин дали след проверката от 21.06.2023 г. е налице дострояване на преди това изграденият незаконен строеж и в какъв точно обем. Тези установявания са били пряко относими към предмета на премахване, както и от съществено значение за правилната преценка за законосъобразността на процесната заповед за премахване на незаконен строеж. В тази връзка следва да се има предвид, че конкретният строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респ. за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. При липсата на безспорни установявания по делото на основни релевантни въпроси по спора и на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът е следвало да възложи допълнителна съдебно-техническа експертиза с цел безспорното установяване на строежа - предмет на заповедта за премахване. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпросите, касаещи предмета на премахване, в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Именно безспорните фактическите констатации на една допълнителна техническа експертиза биха обусловили и правният извод на съда за надлежна индивидуализацията в заповедта на разпоредения предмет на премахване, както и правна обоснованост на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед. От друга страна по делото се установява, че съдът не е допуснал събирането на поискано от процесуалния представител на жалбоподателя доказателство чрез допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза. Видно от протокола на проведеното открито съдебно заседание на 27.11.2024 г.,процесуалният представител на жалбоподателя е поискал допускането на допълнителен въпрос към приетата съдебно-техническа експертиза, като обстоятелството, което е следвало да се установи, а именно - съставлява ли разпореденият за премахване строеж с оспорената заповед част от строежа, предмет на премахване със заповед РД-21-289/19.04.2021 г. на кмета на район Централен, Община Пловдив, безспорно е било относимо към предмета на спора. По направеното искане съдът е постановил процесуално необоснован отказ, доколкото е приел, че ангажираните по делото доказателства позволяват разрешаването на административно-правния спор. По този начин административният съд е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото, което е останало и неизяснено от фактическа страна. С оглед на това правно необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна и до немотивиране на обжалваното решение чл. 172а, ал. 2 АПК, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,