Решение № 12164 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8448/2010 г.

Решение № 12164 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8448/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез пълномощник на изп. директор П. Велчев срещу решение № 4263 от 31.03.2010 г., постановено по адм. дело № 10974/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С доводи за материална незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. В касационната жалба са изложени подробни доводи, които преимуществено касаят съществото на спора и са били предмет на произнасяне пред първата съдебна инстанция. Визирано е и нарушение на изискването по ал. 4 на чл. 171 от АПК и несъобразяване изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК за мотивираност на административния акт. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Ответниците "Космо България Мобайл" ЕАД, "Спектър Нет" АД и "Транс Телеком" ЕАД, чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба като излагат подробни доводи за обоснованост и законосъобразност на решението в писмени защити. Ответниците "Кейбълтел" ЕАД, "Мобилтел" ЕАД, "Ай Ти Ди Нетуърк" АД, "БТК" - "Нет" АД, "Вестител БГ" АД, "Евроком Кабел Мениджмънт България" ЕООД, "Източна телекомуникационна компания" АД, "Интеруут България" ЕАД, "Некском България" ЕАД, "Нет Ис Сат" ООД, "Ново" ЕАД, "Орбител" ЕАД и "Телеком 1" ООД не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав като взе предвид, че касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 650/25.06.2009 г. на Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, с което комисията е определила пазарите за достъп до обществена телефонна мрежа в определено местоположение и обществено достъпни телефонни услуги, предоставяни в определено положение като пазари, подлежащи на еx ante регулиране; определила е БТК за предприятие със значително въздействие върху съответните пазари на дребно, подробно описани в решението и е изменила съществуващи и наложила нови специфични задължения на дружеството в това му качество. За да постанови този правен резултат тричленния състав е приел, след обстойна преценка на доводите по жалбата и наличната по административната преписка документация, че оспореното решение е материално законосъобразно и постановено от компетентния орган при спазване на административно-производствените изисквания. Установено е, че в съответствие с чл. 151 и сл. от ЗЕС, комисията е изготвила анализ и определила пазарите на обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, като е установила наличието, съответно липсата на ефективна конкуренция на същите, обективирани в проект на решение по см. на чл. 152, ал. 2 от ЗЕС. Проектът на решението е предоставен на Комисията за защита на конкуренцията и публикуван за обществено обсъждане, открито с решение № 2307/20.11.2008 г. на КРС. С решение № 386/16.04.2009 г. комисията, на основание чл. 151, ал. 3 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕС е приела резултатите от проведеното обществено обсъждане и проект на решение по чл. 150 от ЗЕС. Решенията по ал. 4 на чл. 151 са изпратени на Европейската комисия с писмо № 12-02-85/3.06.2009 г. "БТК" АД е уведомена надлежно за издаването на решение № 650/25.06.2009 г. на КРС, която е упражнила правото си да го оспори пред съда. С оглед тези обстоятелства, е прието, че процедурата по приемане на обжалваното решение № 650/25.06.2009 г. е проведена в унисон със законовите изисквания. Възражението за немотивираност на решението са възприети като неоснователни, тъй като мотивите се съдържат в приложение към решение № 650/25.06.2009 г., съдържащо определяне, анализ и оценка на пазарите на достъп до обществена телефонна мрежа в определено местоположение и обществено достъпни телефонни услуги. С подробни мотиви са отхвърлени като неоснователни и доводите за недостатъчен анализ на въздействието на мерките, предприети от регулатора на пазарите на едро, свързани с необходимост от регулиране ех ante на пазарите на дребно. В тази връзка е прието, че оспореното решение не противоречи на принципа, визиран в чл. 221 от ЗЕС. Прието е също, че е спазено изискването на чл. 152, ал. 5 от ЗЕС досежно критериите за определяне на пазара - пазарите по т. IV. 1 и VI. 1, без ефективна конкуренция. В този смисъл е произнасянето и по възраженията по т. IХ, А), 3 и т. IХ, А), 4., като в т. 3.1 и т. 3.2, съответно в т. 4.1 и т. 4.2. КРС е разграничила законосъобразно пределите на специфичните задължения, т. е. не е налице нарушение на изискванията по чл. 168, ал. 2 от ЗЕС. Досежно вменените на БТК задължения по т. IХ, А, 5.3 и 6.3 е установено, че са определени от комисията в съответствие с чл. 167, ал. 1 и 2 от ЗЕС при спазване изискването за осигуряване на прозрачност и упражняване на легитимен контрол върху ефективното развитие на конкуренцията на съответните пазари, вкл. при съобразяване с необходимостта от защита на търговската тайна. Възраженията на жалбоподателя в частта за разходоориентираните цени на международните повиквания са разгледани във връзка с решения № 236 и № 237 от 2009 г. и разпоредбата на чл. 219, ал. 6 от ЗЕС, като са приети за неоснователни. По отношение възраженията по т. 3.3.4 и т. 3.3.5 от б. Б е прието, че в приложението към оспореното решение, се съдържа мотивировка, че предвид симетричните цени за терминиране във фиксираната мрежа на БТК и във фиксираните мрежи на останалите предприятия /които осъществяват и имат право да осъществяват дейност на обсъжданите пазари/, различията в разходите за повиквания в собствената мрежа и за повикване в други фиксирани мрежи са пренебрежими, което сочи на законосъобразност на задълженията по т. 3.3.4 и т. 3.3.5 от б. Б, още повече, че с решение № 237/2009 г. е определен ценови таван, при който цените за терминиране на трафик в собствените мрежи на алтернативните предприятия не следва да бъдат по-високи от одобрените от комисията цени на БТК. Вмененото на БТК задължение по т. 3.4.1 на б. Б за предоставяне информация за цените на промоциите е разгледано във връзка с нормата на чл. 219, ал. 1 и 3 от ЗЕС и е прието, че промоцията попада в обхвата на регулацията ex ante. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при липса на допускани съществени процесуални нарушения. Не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като преценката за релевантност на исканите в процеса доказателства е изцяло в правомощията на съда. Възражението за нарушение на служебното начало, визирано в чл. 171, ал. 4 от АПК се явява неоснователно, тъй като същото е относимо към указания за "отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията " на страните и такива "обстоятелства от значение за делото, за които не сочат доказателства". В конкретния случай се касае за недоказаност на твърденията на страната за обективна невъзможност за изпълнение на вмененото с оспореното решение задължение за разходоориентираност, в смисъл, че представените доказателства не сочат на наличие на такава невъзможност, поради което не е налице соченото процесуално нарушение. Неоснователен е и доводът по касационната жалба за неотчитане от първата съдебна инстанция на нарушението на чл. 59, ал. 1 от АПК - немотивираност, което съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В обжалваното решение са изложени мотиви по това възражение, на стр. 4,които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, тъй като мотивировката на оспореното решение № 650/25.06.2009 г. се съдържа в приложение към същата, което съдържа определяне, анализ и оценка на пазарите на достъп до обществена телефонна мрежа в определено местоположение и обществено достъпни телефонни услуги, а неговия обем /брой стр./ е ирелевантен за преценката за наличие на мотиви към оспорения административен акт. Обстоятелството, че в приложението не се визира изрично разпоредбата на чл. 221 от ЗЕС не води до извода за липса на мотиви от фактическа страна. Както правилно е прието от тричленния състав, в оспореното решение на КРС е съобразен принципа, залегнал в чл. 221 от ЗЕС, комисията да регулира цените на пазар на дребно на електронни съобщителни услуги, предлагани от предприятия със значително въздействие върху съответен пазар на дребно, при условията и по реда на този закон, само ако налагането на специфични задължения по глава десета и по чл. 135 няма да доведе до постигане на целите по чл. 4 да се създават необходимите условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения. Останалите възражения по касационната жалба не съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а такива по законосъобразността на оспорения административен акт, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно, обосновано и постановено при липса на касационните основание по чл. 209, ал. 1 АПК следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - да се остави без уважение, като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,