Решение № 1991 от 23.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/ против решение 54/18.02.2022 г. по адм. д. 23/2022 г. по описа на Административен съд -Монтана. Навежда доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Твърди, че е установено нарушение по признаци "лично положение " и образование . Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Пенкова , чрез процесуален представител адвокат Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Ответниците Ц. Цветанова, Д. Цветанов и Л. Цветанов , редовно призовани, не се явяват и представляват, не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 54/18.02.2022г. в оспорената част първоинстанционният съд е отменил решение 539/24.09.2020 г. на КЗД, 5-чл. състав по преписка 268/2017г., в частта по т. I и т. II, с която 1. Установява, че П. Пенкова, в качеството си на кмет на Община Лом, в процесния период, със спирането на училищния транспорт от Община Вълчедръм/[населено място]/ до СУ [наименование] в град Лом и обратно през 2017г. е извършила пряка дискриминация по защитен съгласно чл. 4,ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ признак лично положение по отношение на Д. Цветанов, Ц. Цветанова и Л. Цветанов и тримата от [населено място] и 2. Установява, че П. Пенкова, в качеството си на кмет на Община Лом, в процесния период, със спирането на училищния транспорт от Община Вълчедръм/[населено място]/ до СУ [наименование] в град Лом и обратно през 2017г. е извършила пряка дискриминация по защитен съгласно чл. 4,ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ признак образование по отношение на Д. Цветанов, Ц. Цветанова и Л. Цветанов и тримата от [населено място] За да постанови този резултат съдът приема, че решението на КЗДискр. е материално незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото не е установено по отношение на Цветанови, живущи в [населено място] и ученици в СУ [наименование]-гр.Лом, да е осъществено "неблагоприятно третиране" по признаци "лично положение " и образование от страна на Пенкова, в качеството й на кмет на Община Лом , чрез спиране на училищен транспорт през 2017 година. Поради тези съображения, съдът приема, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на етнически признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Фактическата обстановка, която решаващият съд е установил, е обоснована с допустими по делото доказателства и са изведени правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел, че П. Пенкова, в соченото качество , не е осъществила състава на дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., по признаци "лично положение" и образование . С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът цели установяване и санкциониране на неравно третиране въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗЗДискр. Неравно третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Както е посочил и съдът, за да е налице дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. следва да се установи различно третиране на жалбоподателя от начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. да са налице сравними сходни обстоятелства. От доказателствата по делото е установено, че в неустановен от КЗД период през учебната 2017г. е имало проблеми с училищен транспорт от [населено място] до СУ [наименование], свързани със стриктно спазване на утвърдено разписание, но липсват доказателства за разпореждане от страна на кмета на град Лом за спиране на училищния транспорт. Не е установено неритмичното и своевременно извозване на ученици от населени места до общинския център през 2017 година да е следствие конкретни, целенасочени действия на кмет Пенкова, с които да е дискриминирала учениците Цветанови -ограничавайки им правото на образование. Обосновано съдът приема, че не са налице твърдените от Комисията за защита от дискриминация елементи от фактическия състав на чл. 4 ЗЗДискр. За наличието на съставомерно поведение не е достатъчно по-неблагоприятно третиране, а извършването му по някой от признаците на по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като следва да е налице и причинно-следствена връзка между отношението, причината и резултата. Решението е обосновано с доказателствата по делото, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съдебният акт е правилен. Ответника П. Пенкова претендира присъждане на разноски. Липсват доказателства за размера на разходваните средства, поради което съдът не присъжда такива. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение