Решение № 294 от 24.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 438/2026 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Образувано е по искане на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Сливен да се възобнови наказателното производство по н.о.х.д. № 208/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, да се отмени постановеното по него определение от 13.03.2026 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането се твърди, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателното производство, тъй като чрез разследване е открито ново обстоятелство – осъждане на С. Н. по н.о.х.д. № 1464/25 г. на РС – Сливен, което е от съществено значение за решаването на н.о.х.д. № 208/26 г. на РС – Сливен, и не е било известно на районния съд, одобрил с определение споразумението за решаване на делото. В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 208/2026 г. по описа на Сливенския районен съд, след което да се отмени постановеното от съда определение № 69 от 13.03.2026 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание на касационния съд представителят на ВКП поддържа искането на Окръжния прокурор за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 208/2026 г., по описа на Сливенския районен съд по съображенията, изложени в него. Осъденият С. Н. редовно призован, не се явява и не изразява отношение към депозираното искане за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането на Окръжния прокурор е допустимо - подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Сливен е основателно. С определение от № 69 от 13.03.2026 г., постановено по н.о.х.д. № 208/2026 г., Сливенският районен съд, НО, 9. наказателен състав е одобрил споразумение за решаване на делото, сключено между прокурор от Районна прокуратура – Сливен и защитника на подсъдимия С. Н.. По силата на одобреното от съда споразумение Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и три месеца. Определението, с което е одобрено споразумението и е прекратено наказателното производство по делото, е влязло в сила на 13.03.2026 г. и не подлежи на касационен контрол. Съдебният акт е постъпил за изпълнение в Районна прокуратура – Сливен. В образуваната преписка била изискана и впоследствие постъпила справка за съдимост на осъдения Н., в която било вписано осъждане по н.о.х.д. № 1464/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен за извършено на 26.11.2024 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Съдебният акт на РС – Сливен е влязъл в сила на 21.01.2026 г., като с него на Н. било отмерено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Видно от издадената на 29.01.2026 г. справка за съдимост – л. 50 – л. 56 от досъдебното производство това осъждане не е било вписано, поради по-късното му въвеждане в регистъра. Поради това Районен съд – Сливен не е разполагал с информация за това осъждане при разглеждане и одобряване на споразумението по н.о.х.д. № 208/2026 г. ВКС намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Основанието по чл. 422, ал. 1 т. 3 НПК за възобновяване на наказателните дела съдържа две предпоставки – чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил окончателния съдебен акт, и те да имат съществено значение за делото. В съдебната практика трайно се приема че под „разследване“ по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК се разбира не само дейността на разследващите органи по Глава седемнайсета от НПК или действията в хода на съдебното следствие, но така също и всяка друга процесуална или извънпроцесуална форма на установяване на такива обстоятелства, която е от естество да гарантира тяхната достоверност – процес по ГПК, АПК или прокурорска проверка по чл. 145 ЗСВ. Новите обстоятелства могат да бъдат разкрити и в рамките на регламентираната в Глава трийсет и втора от НПК процесуална дейност на прокурора по привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда. Осъждането на Н. по н.о.х.д. № 1464/25 г. на РС – Сливен, което не е било известно на друг състав на РС – Сливен е от съществено значение за решаване на делото по н.о.х.д. № 208/26 г., защото определя законосъобразната оценка за наличието на материалноправните основание за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. В конкретния случай ВКС приема, че и двете условия за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК са налице. Съставеният на 29.01.2026 г. бюлетин за съдимост, за осъждането на Н. по н.о.х.д. № 1464/25 г. на РС – Сливен, не е бил известен на друг състав на Районен съд – Сливен при одобряване на споразумението по н.о.х.д. № 208/26 г. на 13.03.2026 г. Този факт е бил установен чрез разследване от прокурора в рамките на преписката за привеждане в изпълнение на съдебния акт по н.о.х.д. № 208/26 г. Съдимостта на Н. е от съществено значение за решаване на делото, доколкото с одобреното споразумение е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Наличието на предходно осъждане е правна пречка за приложение на условното осъждане, тъй като деянието по н.о.х.д. № 208/26 г. е извършено на 28.01.2026 г., а междувременно на 21.01.2026 г. е влязъл в сила съдебният акт по н.о.х.д. № 1464/25 г. на РС – Сливен, с който Н. е осъден на лишаване от свобода от една година и шест месеца с отлагане на изпълнението за срок от три години. В този смисъл новоразкритото обстоятелство обуславя незаконосъобразност на влязлото в сила определение и предпоставя неговата отмяна. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,