Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г.

Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 939 от 17.07.2009 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4* том V, стр. 42- 46/17.10.2008 г. по гр. д. № 434/2008 г. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба на Н. М. Т. от гр. Д., с което е оставено в сила решение № 232/8.05.2008 г. по гр. д. № 412/2007 г. на Районен съд гр. Д., с което са отхвърлени предявените от Н. М. Т. от гр. Д. срещу "О" Е., гр. Д. обективно и субективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 2 на управителя на "О" Е. гр. Д., с която е прекратено трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 15.12.2006 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2838 лв. за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението и иск за сумата от 25 лв. неизплатена част от стойността на полагащ й се ваучер за храна за м. декември 2006 г. В касационната жалба касаторката прави оплаквания, че въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на закона (основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК) Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат уважени, както и да се присъдят направените пред трите инстанции разноски. Ответникът по касация - "О" Е., гр. Д. оспорва касационната жалба в писмено възражение по делото. Моли решението да бъде оставено в сила, като се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Върховният касационен съд, състав на III г.о. приема следното: За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е законосъобразно. В тази връзка съдът е приел, че основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение - чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ предпоставя настъпило след сключването на трудовия договор изменение на изискванията за изпълнение на конкретната длъжност. Като е направил сравнение между действащата към момента на възникване на трудовото отношение длъжностна характеристика за заеманата от касаторката длъжност "организатор траурна дейност" и новата длъжностна характеристика с дата 06.12.2006 г., съдът е установил, че с последната е въведена промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността, а именно - заемащия длъжността да притежава средно специално икономическо образование. Обективната липса на такова образование съдът е приел като достатъчно основание за прекратяване на трудовия договор. Що се касае до причините, поради които са извършени промените в изискванията за заемане на длъжността, съдът е приел, че същите са въпрос на целесъобразност, преценяват се от работодателя и не подлежат на съдебен контрол, поради което не е обсъдил навежданите от касаторката доводи и възражения във връзка с липсата на обективна необходимост от промяна на образователните изисквания за заемане на длъжността. Тези изводи на въззивният съд не могат да бъдат изцяло споделени. Действително промените в изискванията за заемане на определена длъжност е въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Генерализирането на това виждане обаче е неправилно. Това би довело до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не отговарят на тези нови изисквания. С оглед на това, когато от данните по делото се установява по несъмнен начин, че въведените нови изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност, тоест става въпрос за фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива от работодателя, това би следвало да намери отражение в изводите на съда относно законосъобразността на извършеното уволнение. При всички случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока. В случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза. Видно от длъжностната характеристика с дата 11.07.2003 г., действаща към момента на възникване на трудовото правоотношение на касаторката, в предмета на дейност на длъжността " организатор траурна дейност" влизат задължения като "инкасиране на услугите и таксите за гробните места", изготвяне на отчети на инкасираните суми и внасянето им касата на "О", актуализиране на данните и събиране на такси за гробоползване. Този предмет на дейност е запазен и в новата длъжностна характеристика. Съгласно т. 5 от нея, заемащият длъжността "организатор траурна дейност" инкасира и фактурира заявените от гражданите стоки и услуги, ползвайки за целта съответния счетоводен продукт; съгласно т. 6 - събира (инкасира) таксите за гробоползване съобразно ЗМДТ и Наредбата на Об. НС. Съгласно т. 2 от раздел II на характеристиката, носи отговорност за касовата наличност според оформените за осъществените услуги и продажби документи, като носи материална отговорност. Следователно, въведеното изискване заемащият процесната длъжност служител да има средно специално икономическо образование, релевира с една част от задълженията му, произтичащи от предмета на осъществяваната от него дейност на тази длъжност. При тези данни не може да се направи несъмнен извод, че работодателят е злоупотребил с правомощието си да въвежда нови изисквания за заемане на процесната длъжност. Доколкото касаторката ищца към момента на прекратяване на трудовия договор не е отговаряла на изискването за средно специално икономическо образование, хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е била налице и издадената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание, не е незаконосъобразна. Доколкото въззивният съд е стигнал до същия краен извод, макар и да не е изложил съображения по наведените от касаторката - ищца доводи за незаконосъобразност на уволнението поради липса на обективна необходимост от въвеждане на новото изискване за образование, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.