Решение № 11751 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2010 г.

Решение № 11751 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Стоил Михайлов Паргов от гр. Благоевград против Решение № 87 от 25.03.2010 г., постановено по административно дело № 445/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспореното решение като неправилно, и в зависимост от основанието за това, да се върне делото за ново разглеждане и или съдът да се произнесе по съществото на спора. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кюстендил, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оспореното пред касационната инстанция решение е отхвърлена жалбата на Стоил Михайлов Паргов срещу Решение № РД-12-44/10.08.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждания № 092-00-227-2/12.06.2009 г., № 092-00-227-3/12.06.2009 г. и № 092-00-646/12.06.2009 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - гр. Кюстендил. С цитираните разпореждания е наредено съответно: отмяна на разпореждане № 092-00-227-1/09.03.2009 г. за отпускане на Паргов на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО; отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО; възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетения за периода от 2.02.2009 г. до 28.02.2009 г. в размер на 312 лв., както и 17.65 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Кюстендил е приел, че: през периода, през който е упражнявал дейност като общински съветник, Паргов е подлежал на задължително осигуряване (и е бил осигуряван!) по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО; наличието на основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО е въведено от чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО като отрицателна материална предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица; правоизключващият юридически факт е съществувал към момента на отпускането на парично обезщетение за безработица, установяването му с констативен протокол вх. № 1336/1.06.2009 г. поражда правомощието по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), на длъжностното лице, отпуснало обезщетението, да отмени облагоприятстващия административен акт; отмяната по чл. 6, ал. 1, т. 2 от НОИПОБ е проявна форма на възобновяването по чл. 99, ал. 2 от АПК, а разпореждането за отказа да се отпусне парично обезщетение за безработица на основанието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от АПК е всъщност акта по чл. 104 от АПК, решаващ след възобновяването поставения пред администрацията въпрос; избраното от администрацията решение е единствено възможното предвид обсъденото значение на факта по чл. 54а, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО; с оглед отпадането на основанието за плащане на парично обезщетение за безработица по общото правило на чл. 114, ал. 1 от КСО е дължимо възстановяването им от техния акцепиенс, а по аргумент от чл. 54ж, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КСО компетентността да нареди възстановяването принадлежи на ръководителя на осигуряването за безработица; стоящото вън от съмнение наличие на представи у субекта на правото на парично обезщетение за безработица за правоизключващия юридически факт сочи на недобросъвестност при получаването на сумите за осигурителни плащания, което освен главното вземане за възстановяване по чл. 114, ал. 1 от КСО поражда и акцесорното за лихвата по чл. 113 от КСО. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Кюстендил е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба и в писмената защита за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано и в съответствие с материалния закон въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че разпореждайки по отношение на Паргов отмяна на облагоприятстващия го административен акт, отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица и възстановяване с лихва на неоснователно получените обезщетения, ръководителят на осигуряването е постановил законосъобразни актове, а съответен на закона е и контролният акт на директора на РУСО - Кюстендил, тъй като отхвърля оспорването по отношение на правомерни актове. В хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка съществуването на материалното административно правоотношение, чието съдържание са разпоредените от органите на общественото осигуряване отмяна на разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица, за отказ да се отпусне такова обезщетение и за възстановяване на получени от Паргов парични обезщетения за безработица. Законосъобразността на упражняване на тези правомощия от издателя на разпорежданията произтича от установеното, че Паргов е упражнявал дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. В тази връзка, поддържаното от касатора становище, че общинските съветници не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, влиза в противоречие с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО включва в кръга на задължително осигурените лица за всички социални рискове упражняващите трудова дейност и получаващи доходи на изборна длъжност, с изключение на лицата по т. 1 и т. 7. Внасянето на осигурителните вноски се извършва в размерите, установени от чл. 6, ал. 3 от КСО. Общинските съветници, получаващи възнаграждение на основание чл. 34 от ЗМСМА за произтичащите от изпълнението на изборната длъжност задължения, подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Както вярно е възприето в мотивите на проверяваното съдебно решение, цитираната разпоредба включва кръга на осигурените за всички социални рискове, лицата, осъществяващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности. За лицата, упражняващи дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, каквито са и общинските съветници, държавното обществено осигуряване се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, като същите са осигурени задължително за всички осигурени социални рискове. Изборният характер на длъжността на общинския съветник следва от нормите на чл. 138 от Конституцията на Република България и от чл. 1, ал. 4 и чл. 4а от Закона за местните избори, а индемнитетът е уреден в чл. 34, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Предвид гореизложеното не би могло да бъдат споделени тезите на касатора, че общинският съветник не е на изборна длъжност "общински съветник", и, че общинските съветници не упражняват трудова дейност и полученият от тях доход в качеството им на общински съветник не е доход по трудови правоотношения и съответно Паргов неоснователно е бил лишен от дължимото му по закон обезщетение за безработица. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, сред които са и общинските съветници, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно правилото на чл. 10 от КСО - от деня на започването на трудовата дейност до деня на нейното прекратяване. За времето, през което общинските съветници упражняват пълномощията и дейността си по чл. 33 от ЗМСМА, се дължат осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 3 от КСО В хода на съдебното производство пред Административен съд - Кюстендил (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и не са опровергани констатациите в констативен акт № 1336/1.06.2009 г., обективирал резултатите от извършена проверка от длъжностно лице на РУСО - Кюстендил в общинска администрация Бобошево. При установеното участие на Паргов в почти всички заседания на Общински съвет - Бобошево за процесния период (като дори за заседанието, от което е отсъствал, е подлежал на осигуряване - чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО) и определено с решение на Общинския съвет месечно възнаграждение на общински съветник в размер на една минимална работна заплата за страната, на касационния жалбоподател не се е дължало обезщетение за безработица за същия период, поради получено възнаграждение в качеството му на общински съветник. Естеството на обезщетението за безработица цели да замести липсващото възнаграждение на осигуреното лице за периода, през който не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, която хипотеза в случая не е налице. В случаите, в които необходимостта от него е отпаднала поради осъществена трудова дейност и реализирани от нея доходи, процесното обезщетение е недължимо. Както бе отбелязано и по-горе, лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс. Внасянето на осигурителните вноски се извършва съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаградения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигуреното лице няма право на парично обезщетение за безработица през времето, през което е упражнявало трудова дейност и е подлежало на задължително осигуряване за всички рискове. Кумулирането на доходи от трудова дейност с парични обезщетения от фондовете на ДОО не се допуска от закона, в това число и парично обезщетение за безработица и възнаграждението на общински съветник също не могат да бъдат кумулирани. Получаването на възнаграждение на общински съветник изключва получаването на парично обезщетение на безработица. За пълнота на изложението досежно твърдението на касатора, че сходни случаи не се третират еднакво от РУСО - Кюстендил и същият административен орган има противоречива практика при аналогични случаи, трябва да се отбележи, че то остана голословно и не бе подкрепено от каквито и да било доказателства. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав е изцяло съгласен с приетото за установено от фактическа и правна страна в мотивите на административния съд и с крайният му правен извод, и не споделя касационните оплаквания и релевираните доводи в касационната жалба, в писмената защита и в пледоарията на касатора за неправилност на решението на АС - Кюстендил, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,