Решение № 882 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2019 г.

Решение № 882 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. М., срещу Решение № 4479/28.06.2019 г., постановено по административно дело № 12489 на Административен съд София-град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение са отхвърлени предявените от него искове срещу Главна дирекция "Охрана", Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева от всеки един от ответниците поотделно от незаконосъобразни действия, извършени на 23.11.2018 г. при настаняване на ищеца в помещение за временен престой и изолация на задържани и лишени от свобода лица (ПВПИ) № 4, находящо се в СРС, ведно с лихва в размер на 4 % от 23.12.2018 г. до окончателното плащане. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Предвид тези твърдения се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът– Главна дирекция "Охрана" не взима становище по касационната жалба. Ответникът– Пленум на Висш съдебен съвет в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Генадиева изразява становище за неоснователност на същата и моли решението на административния съд като правилно и обосновано да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Министерство на правосъдието не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд София-град е разгледал предявените от Е. М., понастоящем в Затвора [населено място] искове срещу Главна дирекция "Охрана", Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева от всеки един от ответниците поотделно от незаконосъобразни действия, извършени на 23.11.2018 г. при настаняване на ищеца в помещение за временен престой и изолация на задържани и лишени от свобода лица (ПВПИ) № 4, находящо се в СРС. При подробно и обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел исковете за присъждане на обезщетение на М., предявен срещу Главна дирекция "Охрана", Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет за допустими, но неоснователни и ги е отхвърлил изцяло. За да постанови този резултат административният съд след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства е приел за установено следното: Е. М. е бил конвоиран на основание Заповед З -1522/22.11.2018 г. на директора на РД "Охрана" София на дата 23.11.2018 г. от Затвора [населено място] до СРС за дело № 8290/2017 г. от 11 часа на 106 състав на СРС. В ПВПИ в СРС е настанен в 9. 30 часа в помещение № 4. Представен е пред съдебния състав в 11. 00 часа. Делото е приключило в 11. 20 часа и лицето е върнато в помещението за престой и изолация. ПВПИ в сградата на СРС са приети за ползване от ГД "Охрана" с протокол рег. № 3945/21.03.2018 г. от административния секретар на СРС (л. 37 от адм. дело № 12489/2018 г.). Същите се намират на кота -1 и са съобразени с възможностите на сградата. Подходът към тях е с оглед на конструктивните особености, местоположението на сградата в центъра на града и натоварването на съдебните състави. Административният съд констатирал, че помещенията са оборудвани с пейки и маси, имат самостоятелен санитарен и хигиенен възел. Ежемесечно се извършва дезинсекция, дезинфекция и деритизация. Помещение № 4 за временен престой и изолация е с размери: дължина 383 см., ширина 320 см. и височина 220 см. Помещенията нямат статут на арестни, но се охраняват като такива, защото задържаните и осъдените лица престояват в тях до представянето им пред органите на съдебната власт и след приключване на делата, до момента на конвоирането им до местата за лишаване от свобода. Установено още по делото било, че с решение на Пленума на ВСС по т. 50.1.1, р. 1, т. 4 от протокол № 40/30.11.2016 г. (л. 84 – л. 86 от същото дело), на административния ръководител – председател на СРС е възложено стопанисването на предоставен за управление на Пленума на ВСС недвижим имот, намиращ се в град София, район "Триадица", бул. "Ген. М. Д. Скобелев" местност "ГГЦ – Г – 6 – II –част" кв. 368, УПИ I. С цел установяване на фактите по делото от решаващия съд е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът е кредитирал изцяло като обективно, основано на доказателствата по делото и неоспорено от страните. От същата съдът установил, че помещение № 4 е с ефективна площ от 9. 10 кв. м. и обем от 30 куб. м. Разположено е в сутерена на сградата, където са всички ПВПИ и помещения на СРС и СРП. Няма достъп до пряка външна светлина, но в него е монтирано обезопасено ЛЕД осветление, което е икономично и щадящо за очите. Ищецът е бил сам в помещението за временен престой по негово желание. Престоят е от 09. 30 часа до 12. 30 часа, като от 11. 00 до 11. 20 часа Е. М. е бил в съдебна зала, тоест престоят в помещение № 4 на дата 23.11.2018 г. е 2 часа и 40 минути. В цялата сграда има монтирана централна вентилационна система и са обхванати всички помещения и зали, към дата 23.11.2018 г. системата е работела в нормален режим. Санитарно – хигиенното помещение е извън ПВПИ, просторно и чисто, с три отделни тоалетни и два умивалника с постоянно течаща вода, стените са облицовани с фаянсови плочки. На задържаните се осигурява постоянен и безотказен достъп до санитарен възел и течаща вода. Сградата на СРС е в експлоатация от месец септември 2018 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел, че в случая не се доказва незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ответника ГД "Охрана" време на конвоиране на ищеца, включващо и настаняване в ПВПИ на СРС за участие в съдебно заседание на 23.11.2018 г. Счел е, че твърденията в исковата молба за изтезание, унижение и жесток психически тормоз от престоя в ПВПИ № 4, находящо се в СРС, в мазето, под земята, при нечовешки условия, без въздух, без тоалетна, без вода, без светлина не се доказват. Обосновал се е, че помещението е предоставено за управление на ГД "Охрана", видно от приетото за установено от фактическа страна по-горе. Служителите на ВСС и Министерство на правосъдието нямат задължения по поддържане на ПВПИ и конкретно на помещение № 4 в сградата на СРС, поради което същите не са отговорни за състоянието на тези помещения. По тези съображения административният съд е приел, че за ответниците ВСС и МП не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно действие или бездействие. Счел е също, че тази предпоставка не е налице и по отношение на ответника Главна дирекция "Охрана". В тази връзка е изложил подробни мотиви, че тези помещения отговарят на всички технически, санитарни и хигиенни изисквания. По тези причини съдът е приел, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изложеното в мотивите на съда, поради което не намира за нужно да го приповтаря. Следва да се посочи само следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Правилно съдът е приел, че по делото не е доказано незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ответниците по време на конвоиране на ищеца, включващо и настаняване в ПВПИ на СРС за участие в съдебно заседание на 23.11.2018 г. Твърденията на касатора М. за изтезание, унижение и жесток психически тормоз от престоя в ПВПИ № 4, находящо се в СРС, в мазето, под земята, при нечовешки условия, без въздух, без тоалетна, без вода, без светлина не са подплатени с нужните доказателства. По време на конвоя на 23.11.2018 г. и настаняване в ПВПИ № 4 на СРС за участие в съдебно заседание пред СРС- НО, М. не е бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Няма нарушение на нормативните изисквания относно проветряването, размера, осветлението, чистота, достъпа до санитарен възел и течаща вода на ПВПИ, в което е бил настанен само ищеца, по негово искане. Изводите на съда, с които приема, че няма причинена вреда, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразно действие или бездействие на ответника по касация, са правилни и обосновани, и следва да бъдат изцяло споделени. При така установените обстоятелства, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника ВСС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение