Решение № 4504 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, чрез процесуален представител с юридическо образование А. Георгиева, срещу решение № 699 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1773/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС Пловдив). В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е приложил неправилно института на нищожността по чл. 177, ал. 2 АПК, като фактически е извършил собствена материалноправна преценка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, но същевременно е прогласил нищожност на административния акт. Сочи се, че след като преписката е била върната на органа, са извършени действия, сочещи на изпълнение на дадените от съда задължителни указания, но дори да е спорно дали мотивите на новия административен акт са достатъчно детайлни, то това е въпрос на законосъобразност, а не на действителност на постановения акт. Касационният жалбоподател намира, че така съдът е подменил конструкцията на административното правосъдие и е обезсмислил разграничението между нищожност и отменяемост. Счита, че държавата на произход на руския гражданин не е територия, за която по делото да е установено наличието на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, характеризиращ се с безогледно насилие спрямо цивилното население. Касационният жалбоподател твърди, че съжденията на съда относно защитата на малолетното дете, родено и пребиваващо в България, не могат да заместят материалноправния стандарт за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ и доказването на реална опасност от „тежко посегателство“. По тези съображения касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на чуждия гражданин. Ответникът – О. Ш., гражданин на Руска федерация, чрез упълномощения адвокат Маринов, в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, съответно да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение № 699 от 20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1773/2025 г. по описа на АС Пловдив, по жалба на О. Ш., гражданин на Руска федерация, е прогласено за нищожно решение № 3853 от 09.07.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут, и преписката е върната на административния орган с указания за ново произнасяне по молбата за международна закрила. За да постанови този резултат, административният съд е посочил, че първоначално производството пред административния орган е започнало по молба от 04.01.2023г. за предоставяне на международна закрила на руския гражданин, на съпругата му, както и на малолетното им дете, като с решение № 2985/21.02.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е отказан искания статут на бежанец и хуманитарен статут. Това решение на административния орган е обжалвано и с решение № 5608/20.06.2024 г., постановено по адм. дело № 927/2024 г. по опис на АС Пловдив, същото е отменено в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Ш., и е изпратена преписката на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по молбата му за предоставяне на хуманитарен статут в лично качество и като представител на детето К. Ш., родено на [дата на раждане]. Решението на АС Пловдив е оставено в сила с решение № 447/17.01.2025 г., постановено по адм. дело № 7918/2024 г. по описа на ВАС. Съдът е приел, че новото решение № 3853 от 09.07.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е взето в противоречие с нормата на чл. 177, ал. 2 АПК, при несъобразяване с влязлото в сила решение № 5608/20.06.2024 г., постановено по адм. дело № 927/2024 г. по описа на АС Пловдив. Според решаващия съдебен състав, в мотивите на отменителното решение на съда изрично е посочено, че следва да бъдат изяснени обстоятелствата по личната история на Ш. и семейството му с дефиницията на понятието "посегателство" съобразно разпоредбата на чл. 15 б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО и не е отчетено желанието му да живее със семейството си в Република България в перспективата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Решаващият съд е счел, че не са изпълнени и другите указания към административния орган, свързани с положението на малолетното дете. Съдът е приел, че от съдържанието на процесния административен акт не може да се извлече изпълнение на дадените от съда указания, защото в него липсва обсъждане на направеното от руския гражданин възражение за съществуващи заплахи, породени от наличие на въоръжен конфликт. Направен е извод, че се касае за противоречие на решението на органа с влязъл в сила съдебен акт, налице са основания за приложението на чл. 177, ал. 2 АПК, а доводите, касаещи материалната законосъобразност на оспорения административен акт, не следва да се обсъждат. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел наличието на материалноправното основание по чл. 177, ал. 2 АПК. За нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК се считат актове, постановени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, с което спорът е окончателно разрешен при формирана сила на пресъдено нещо по отношение на повдигнатия спор. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът, който отменя обжалван пред него административен акт и връща преписката за ново разглеждане, всъщност не дава указания на административния орган как да бъде решена преписката по същество. Аргументи за това се съдържат в чл. 173, ал. 1 и 2 АПК, регламентиращ правомощията на съда в случаите на отмяна на административния акт, които се различават в зависимост от това дали той може да се произнесе по същество вместо административния орган. В случая с влязлото в сила отменително решение на АС Пловдив не е указан на ДАБ крайния резултат от жалбата - дали тя е основателна или неоснователна, а единствено е посочено, че органът не е изложил достатъчно и относими мотиви, както и да изследва още веднъж събраните доказателства и да ги съпостави с действащата нормативната уредба. При постановяване на процесния административен акт административният орган е отчел указанията на съда и е извършил допълнителна преценка за приложението на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Също така, в хода на процедурата е направен и повторен анализ на фактите и обстоятелствата по молбата за закрила на О. Ш.. Взето е предвид личното положение на молителя и държавата му по произход и е съобразен висшият интерес на малолетното му дете. Всички тези обстоятелства са подробно отразени в мотивите на административния акт и неговият диспозитив е основан на събраните по делото доказателства, съпоставени с действащата нормативна уредба, т.е. постановен е при спазване на указанията на съда. Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са установени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, която гласи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От ангажираните доказателства по делото е установено, че О. Ш. е напуснал легално Русия заедно със съпругата си и е посетил България още през 2016г., ползвали са туристическа виза и са имали намерение да развиват туризъм в страната ни. Чужденецът сам е споделил в проведеното интервю, че понеже не е успял да открие фирма в България, се е записал на обучение в Аграрния университет, за да получи временно разрешение за пребиваване. Споделил е в интервюто, че още от 2014г. със съпругата му са започнали да търсят държава, в която да се установят, а след като се е родила дъщеря му през [година] в България, са решили да намерят начин да останат тук. Не се твърди да е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт - чл. 9, ал. 1, т. 1 -3 ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, молителят не е направил. В решението на ДАБ са разгледани и обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т.к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От представената по делото справка на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От справката става ясно, че макар Русия да изпитва проблеми с върховенството на закона и налагането на демократичните порядки, страната не е в състояние на война на нейната територия. Посочено, че от началото на руската инвазия в Украйна през 2022г. са проведени няколко кръга мирни преговори, като през 2025г. в тях се включва и САЩ. Законосъобразни са изводите на административния орган, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю и представената официална справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Във връзка с така установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. Противно на възприетото от АС Пловдив, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец по други хуманитарни причини, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на посочената разпоредба се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, при които се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната, създаващи извънредна хуманитарна ситуация. Видно от данните по делото, такива причини не се твърдят и не се установяват по отношение на О. Ш., поради което не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Следва да бъде съобразено, че при молба за закрила на дете – преценката следва да бъде с оглед най-добрите негови интереси - идентичността му, запазването на семейната среда, закрила и безопасност на детето, наличие на уязвимо положение, право на здравеопазване и образование. Съгласно § 75 от Конвенцията на ООН за правата на детето – уязвимото положение се основа на определен елемент - жертва на малтретиране, живеене на улицата, бежанец и т. н. С оглед представения социален доклад, малолетното дете и родителите му в момента живеят в гр. Пловдив. Възрастта на детето не предполага да има изградена връзка с България. Според преценката на родителите детето би имало по-голяма доза спокойствие в РБългария като страна-членка на ЕС, но същото, съизмеримо на фона на необходимостта от социална и етническа адаптация, е неоправдано. В страната му по произход детето има безплатно и достъпно образование, както и здравеопазване. Не е доказано да има някакви специални потребности, които да могат да бъдат задоволени единствено извън страната му по произход. Различните опити на родителите на детето да легализират престоя си тук не попадат в приложното поле на чл. 9 ЗУБ. Недопустимо е разширяването на обхвата на международна закрила чрез смесване на критерии за субсидиарна закрила с общи семейни и интеграционни съображения, които не могат да заместят доказването на реална опасност от „тежко посегателство“. Международната закрила по ЗУБ е режим на защита срещу преследване и тежки посегателства, а не общ инструмент за уреждане на семейно положение и интеграция. Настоящата касационна инстанция счита, че при постановяване на оспореното пред първоинстанционния съд решение административният орган е изследвал всички относими към производството и нужни за произнасянето му обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното, като е прогласил нищожност на процесния административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на О. Ш., гражданин на Русия, срещу решение № 3853 от 09.07.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,