Решение № 14361 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2013 г.

Решение № 14361 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 17г, ал. 2 от Закона за физическото възпитание е спорта (ЗФВС). Образувано е по жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел "Българска кърлинг асоциация" (БКА), със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Васил Левски" № 75, представлявано от председателя на Управителния съвет Лъчезар Василев Иванов, против заповед № РД-10-14/09.04.2013 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която се отказва издаването на спортна лицензия на БКА за извършване на дейност за спорта "кърлинг". Навеждат се доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Жалбоподателят моли за отмяната й, претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, приема жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна - адресат на акта, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. От събраните по делото доказателства е видно, че БКА е подала заявление за издаване на спортна лицензия с вх. № 09-00-3755 от 10.10.2012 г. Комисията за лицензиране и атестиране (КЛА) към МФВС е разгледала заявлението на проведено на 30.10.2012 г. редовно заседание и е установила нередности. Поради това е изпратила писмо изх. № 09-00-3070/1/11.10.2012 г. до асоциацията, в срок от един месец да представи липсващите документи и предостави допълнителна информация. Към преписката липсват данни за връчването му на заявителя. С последващо писмо изх. № 09-00-3755/2/30.11.2012 г. на министъра на физическото възпитание и спорта (ФВС), връчено на председателя на сдружението на 22.02.2013 г., указанията са съобщени на БКА. С писмо вх. № 09-00-3755/3/22.03.2013 г. БКА е внесла исканите документи, с изключение на съдебно решение за регистрация на "Кърлинг клуб Враца" и данни за приемането на "Кърлинг клуб Илинден" за редовен чл. на БКА. На заседание на КЛА, проведено на 25.03.2013 г., видно от приложения протокол № 5/25.03.2013 г., преписката по заявлението на БКА е разгледана повторно, след обсъждане на представените доказателства е прието, че сдружението не отговоря на императивните изисквания на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗФВС, поради което по реда на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България (НРЛСОРБ), на министъра на ФВС е предложено, на основание чл. 8, ал. 3, т. 12 и чл. 17а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗФВС, да издаде заповед за отказ за издаване на спортна лицензия. Обжалваната заповед № РД-10-14/09.04.2013 г. на министъра на ФВС е издадена на основание чл. 17, ал. 1, чл. 17а, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗФВС и във връзка с Протокол № 5 от 25.03.2013 г. на КЛА. По съображения, че БКА не отговоря на изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗФВС, министърът е отказал издаването на спортна лицензия. Посочил е, че сдружението - заявител е учредено от 5 спортни клуба от 3 административни области, като за "Кърлинг клуб Илинден" няма представен протокол, че е приет за чл. на сдружението, а в обяснителната бележка относно членската маса се твърди, че "седмият клуб по кърлинг, кандидатствал за членство в БКА - "Кърлинг клуб Враца" е регистриран, но се очаква издаване на съдебно решение". При така установената фактическа обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи: С оглед обществената значимост на физическото възпитание и спорта, законодателят е установил лицензионен (разрешителен) режим за правно регулиране на дейността, чрез издаване на спортен лиценз за нейното организационно осъществяване. Материалноправните и процесуални предпоставки за издаване на административен лиценз за осъществяване на тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност от спортните организации са регламентирани основно в Глава трета ЗФВС и Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България (НРЛСОРБ/Наредбата, приета с ПМС № 237 от 26.09.2008 г., обн., ДВ, бр. 87 от 7.10.2008 г., в сила от 7.10.2008 г.). Раздел III от Наредбата урежда самото производство по издаване на разрешителния административен акт, в т. ч. компетентните органи и сроковете за тяхното произнасяне. Съгласно чл. 17а, ал. 1 и 2 ЗФВС заявлението за издаване на спортна лицензия и документите, които се прилагат към него, се подават до министъра на младежта и спорта, който в едномесечен срок от подаване на заявлението с мотивирана заповед издава или отказва издаването на спортна лицензия. Според чл. 9, ал. 1 от Наредбата, подадените заявления заедно с приложените към тях документи се разглеждат от комисията в едномесечен срок от постъпването им в деловодството на Министерството на младежта и спорта (ММС). Нормата на ал. 2 предписва, че когато комисията констатира, че заявлението или приложените към него документи са непълни или не отговарят на изискванията, установени в ЗФВС, в правилника за прилагането му и в наредбата, в 7-дневен срок изпраща указание до кандидатстващата организация да отстрани допуснатите нередности в определен от комисията срок. Тълкуването на цитираната нормативна уредба налага извода, че за да бъде издадена лицензия на спортна федерация следва да са налице условията, описани в чл. 17, ал. 2 от ЗФВС, чието изпълнение се преценява от КЛА, назначена със заповед на министъра на младежта и спорта. При наличие на пропуски в документацията, доказваща необходимите условия, комисията изпраща указания до кандидатите за отстраняване на пропуските. След отстраняването им комисията следва да разгледа заявленията им по реда на тяхното постъпване и да направи мотивирано предложение до министъра за издаване на лицензия или за отказ за издаване на такава. Видно от представената административна преписка, производството по издаване на оспорената заповед е инициирано със заявление вх. № 09-00-3755/10.10.2012 г. БКА е регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел с решение от 20.09.2012 г. по ф. д. № 608/2012 г. на СГС. Според Устава на сдружението и видно от приложените удостоверения по ф. д. № 154/2007 г. и ф. д. № 4/2010 г. на Окръжен съд (ОС) - Монтана, ф. д. № 33/2012 г. на ОС - Варна, ф. д. № 213/2011 г. и ф. д. № 18339/1995 г. на СГС, учредители на сдружението са пет кърлинг клуба, регистрирани по реда на чл. 11, ал. 1 ЗФВС като юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност за развитие и популяризиране на спорта кърлинг. "Кърлинг клуб Илинден" е регистриран след подаване на заявлението, с решение от 7.12.2012 г. по ф. д. № 752/2012 г. на СГС и е приет за редовен чл. на БКА на 10.12.2012 г., видно от представения на л. 18 от делото протокол от заседание на Управителния съвет на БКА. Седмият клуб "Кърлинг клуб Враца" е регистриран с решение № 28 от 1.04.2013 г. по адм. дело № 9/2013 г. на ОС - Враца, като към документацията е приложена обяснителна записка, подписана от председателя на БКА, във връзка с изискването на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗФВС, че "седмият клуб, кандидатствал за членство във федерацията е регистриран, но очаква издаване на съдебно решение". С протокол № 3/1.04.2013 г. клубът е приет за редовен чл. на БКА. По аргумент от чл. 599, ал. 1 ГПК, вписването в съдебния регистър има оповестително, доказателствено и конститутивно действие, като вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица (каквото е министърът на младежта и спорта) от деня на вписването. Заявените от жалбоподателя факти са били вписани (т. е. са се осъществили) по силата на решенията от 7.12.2012 г. на СГС и 1.04.2013 г. на ОС Варна в момент, хронологически следващ датата на подаване на заявлението (10.10.2012 г.). Ето защо всички доводи, свързани с неосъществени вписвания в съдебния регистър (обяснителна записка, според която "Кърлинг клуб Враца" е регистриран, но очаква издаване на съдебно решение"), са неотносими към спора. Законодателят е регламентирал формалното наличие на изградена структура с минимум 7 спортни клуба като основание за издаване на лицензия (Арг.: чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 5 Наредбата), без да придава правно значение на намеренията за федерацията за учредяването им. Друг е въпросът, че клубовете следва да бъдат регистрани преди подаване на заявлението, за да се приеме, че федерацията е представена на национално ниво. Спортната федерация като организация се изгражда на доброволен принцип от клубове-юридически лица по един или сходни видове спорт, като съгласно изискването на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗФВС спортна лицензия се издава на организация, която има изградена структура като сдружение на поне 7 спортни клуба, регистрирани в не по-малко от три административни области на Република България; а според чл. 7, т. 2 от Наредбата към заявлението се прилага списък на членовете на организацията и акта за приемането им. В този аспект, при липсата на доказателства за наличие на регистрирани 7 спортни клуба - членове на федерацията към датата на подаване на заявлението за издаване на спортна лицензия, се поставя под съмнение законосъобразността и целесъобразността на издаване на лицензия на самата федерация като спортна организация, съобразно критериите за учредяване и дейност, визирани в чл. 14, ал. 1 ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 5 Наредбата и предвид нормативно регламентираните й функции по координация на дейността, практикуването и администратирането на съответния вид спорт на национално ниво и представителство в съответната предметна област от системата на физическото възпитание и спорта пред държавните и международни спортни организации. В същата насока следва да бъде тълкувана и разпоредбата на чл. 17г, ал. 1 ЗФВС, съгласно която министърът на младежта и спорта води национален регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове и упражнява надзор за спазване на задълженията и предоставените им правомощия. В конкретния казус, с факта на вписване на "Кърлинг клуб Враца" по ф. д. № 9/2013 г. на ОС Враца, предвид конститутивното действие на съдебното решение на регистърния съд (Арг.: чл. 599 ГПК) е осъществен един от елементите на фактическия състав, от който се извежда претендираното основание за издаване на лицензия. Същото се отнася и за "Кърлинг клуб Илинден", регистриран на 7.12.2012 г. След като съответните юридическа лица са възникнали на 7.12.2012 г., респ. 1.04.2013 г., това означава, че към датата на подаване на заявлението за издаване на спортна лицензия (10.10.2012 г.) и заседанията на КЛА (30.10.2012 г. и 25.03.2013 г.) жалбоподателят не е отговарял на условията за лицензиране. Касае е се за несъответствие с императивните законови изисквания за издаване на облагоприятстващ административен акт (лицензия), а не на нередовност на документацията, която може да бъде отстранена по реда на чл. 9, ал. 2 НРЛСОРБ. На практика БКА, подавайки заявление за лицензиране, без да съответства на условията за това, се ползва с приоритетна дата на заявлението (Аргумент: чл. 9, ал. 5 Наредбата и чл. 17, ал. 4 ЗФВС), като препятства възможността за лицензиране на други организации, удовлетворяващи нормативните предпоставки. Т. е. осуетява упражняването на валидно съществуващите права на други юридически лица, а самата тя придобива претендираното право едва към 1.04.2013 г. (6 месеца след подаване на заявлението). В този контекст разпоредбата на чл. 9, ал. 2 Наредбата следва да се тълкува в смисъл, че се дава възможност за отстраняване на нередовности при "непълни или неотговарящи на изискванията документи", удостоверяващи наличието на визираните в закона материалноправни предпоставки за лицензиране. Тя обаче не касае хипотезите, в които претендираното субективно материално право въобще не съществува (не е възникнало), което изключва възможността за издаване на лицензия. Само на това основание отказът на министъра на ФВС да издаде лицензия на БКА е законосъобразен. На практика жалбоподателят се домогва посредством така установеното административнопроизводствено правило да елиминира конкуренцията на други спортни организации за издаване на лицензия по идентичен вид спорт (Сравн.: чл. 17, ал. 4 ЗФВС, вр. с чл. 9, ал. 5 НРЛСОРБ), като претендира право, които не е притежавал към момента на подаване на заявлението. Този извод се подкрепя и от текста на приложеното на л. 14 от делото писмо с № 09-00-3755/2/30.11.2011 г., от което е видно, че към заявлението не са били представени голяма част от визираните в чл. 6, ал. 1 Наредбата документи, а в представените са констатирани съществени непълноти и несъответствия. В съдебно заседание на 22.10.2013 г. от процесуалния представител на жалбоподателя е направено възражение, че на сдружението е изпратено писмо за представяне на допълнителни документи, което указание е изпълнено, но това е послужило като основание за отказа за издаване на лицензия. Възражението е неоснователно. На заявителя БКА по реда на чл. 9, ал. 2 Наредбата действително е било изпратено писмо за представяне на допълнителни доказателства, което указание е изпълнение от сдружението, като поисканите доказателства са представени и приобщени по преписката. По тази причина в обжалваната заповед не се съдържа мотив, че отказът за издаване на лицензия се основава на обстоятелството, че от заявителя не са представени надлежни документи, а за това, че асоциацията не отговаря на изискванията за закона (чл. 17а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗФВС). Безспорно е, че макар доказателствата за регистрация на "Кърлинг клуб Враца" и приемането му за редовен чл. на БКА да са депозирани на 1.04.2013 г. с вх. № 09-00-3755/5/5.04.2013 г. в ММС, протоколът за приемане на "Кърлинг клуб Илинден" за редовен чл. на БКА от 10.12.2012 г. не е постъпвал в Министерството. Установяването на този положителен факт е в тежест на жалбоподателя и на това формално основание, отказът за издаване на лицензия е законосъобразен. Противно на оплакванията на БКА, в изпратеното и надлежно връчено писмо от 30.11.2012 г. е било посочено изрично, че въз основа на представените документи е констатирано, че списъкът на спортните клубове се състои от 5 клуба, което не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗФВС. Поради това заповед № РД-10-14/09.04.2013 г., с която се отказва издаването на спортна лицензия на БКА за извършване на дейност за спорта "кърлинг" е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. С оглед възприетото по-горе, обстоятелството, че междувременно е издадена спортна лицензия на "Българска кърлинг федерация" е ирелевантно за спора, поради което и искането в молбата на процесуалните представители на жалбоподателя от 25.10.2013 г. за отмяна на определението за даване ход по съществото на спора и конституирането на федерацията като заинтересована страна по делото, е неоснователно. Правата на вече лицензираната спортна организация не могат да бъдат засегнати по никакъв начин от произнасянето по настоящото дело, независимо от неговия правен резултат. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение