Решение № 5868 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14553/2019 г.

Решение № 5868 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14553/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Сатвил" ЕООД, ЕИК 201259577, чрез процесуален представител, срещу решение № 1395 от 20.11.2019 г. на Административен съд София - област, постановено по адм. д. № 706/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22002318002366-091-001/17.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 357 от 27.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът сочи, че съдът е изложил аргументи, които не кореспондират със събраните по делото доказателства. Обсъдил е едностранно доказателствения материал по делото, като немотивирано е изключил една част от него, а друга не е обсъдил, вследствие на което не е установил надлежна фактическа обстановка. Като нарушение на материалния закон и необоснованост на решението посочва, че съдът не е съобразил установеното от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като немотивирано не му е дал вяра. Акцентира, върху обстоятелството, че като получател по доставките е изпълнил всички задължения, произтичащи от закона във връзка с начисляването, отразяването и въобще администрирането на ДДС, поради което отказът да бъдат приложени в полза на касатора разпоредбите на ЗДДС относно упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразен. Акцентира, че съдебната практика на СЕС категорично обявява за противоречаща на правната уредба на ДДС практика на приходната администрация, при която се отказва право на данъчен кредит на получателя по доставката, заради неизправности при доставчика. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски в две съдебни инстанции по представен списък. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 895 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорения РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 40 442, 00 лв. – главница и лихви за просрочие – 5 063, 73 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07 и м. 11 на 2017 г. по фактури, издадени от доставчиците "Конкриит Билд" ЕООД и "Капитал Билд 2017" ЕООД. Констатирано е, че ревизираният субект извършва дейност по дърводобив и преработване на дървени материали, както и търговска дейност с такъв вид стоки. Установено е, че притежава необходимата материална, технологична и кадрова обезпеченост, като дейността се упражнява в собствен цех, находящ се в с. Продановци, общ. Самоков /стопански двор/. В хода на ревизията е установено, че спорните фактури са издадени във връзка с доставки на различни видове строителни материали. Доставчикът "Капитал Билд 2017" ЕООД не е открит при инициираната насрещна проверка, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 ДОПК, а това до "Конкриит Билд" ЕООД е връчено на декларирания електронен адрес за кореспонденция. От последното дружество са представени документи, идентични с тези, представени от РЛ, както счетоводни регистри, без имена на съставител, документи за произход на стоките – инвойс и транспортен документ /ЧМР/, който не съдържа точен адрес в с. Продановци, на който са разтоварени стоките, както и данни за транспортното средство. Установено е, че гръцкото дружество – предходен доставчик не е декларирало ВОД, както и не е представен документ за разплащане по инвойса. От доставчика "Капитал Билд" ЕООД също са представени документи, идентични на представените от РЛ, както и счетоводни регистри, 2 инвойса за осъществени ВОП и ЧМР към тях, отново без посочено транспортно средство. Гръцкото дружество е декларирало ВОД, но било включено в рисков списък на гръцката данъчна администрация. Не са представени документи за разплащане по инвойсите. Доставчиците са били служебно дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите. Не са събрани данни дали са материално и технически обезпечени за извършването на доставките. Не са декларирали търговски обекти. Не са декларирали наети лица по трудови договори, нито изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Органите по приходите са приели, че фактурираните доставки не са подкрепени с надлежните доказателства, които да обосноват наличието на настъпило данъчно събитие, водещо до признаване правото на приспадане на данъчния кредит по тях, предвид което са установени задължения. За да отхвърли жалбата на "Сатвил" ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на стоки. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е неправилно. В РА, след извършени насрещни проверки на доставчиците, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Съгласно приетото заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза, за извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС. Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също отговаря на това изискване. Редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство е констатирано и от ревизиращите. Вещото лице е установило, въз основа на представените счетоводни справки, че разходите по фактурите са осчетоводени като разходи за бъдещи периоди, с цел ремонт на цеха на дружеството. Плащането по фактурите е осъществено по банков път. По така изложените съображения оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се отмени РА относно установените задължения по ЗДДС и лихви върху тях в резултат на отказаното право на данъчен кредит в размер на 40 442, 00 лв. – главница и лихви за просрочие – 5 063, 73 лв. за данъчни периоди м. 07 и м. 11 на 2017 г. по фактури, издадени от доставчиците "Конкриит Билд" ЕООД и "Капитал Билд 2017" ЕООД. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателна е претенцията за разноски на касатора, включващи държавни такси, възнаграждение за експертиза и разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,