Решение № 14590 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5801/2013 г.

Решение № 14590 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5801/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест, подаден от районен прокурор при Районна прокуратура - гр. Лом срещу решение № 193/20.03.2013 г. по адм. дело № 76/2013 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена разпоредбата на чл. 4, т. 6 от раздел II на Наредба № 13 за регулиране на броя на бездомните кучета и котки, придобиване, притежаване и отглеждане на животни - домашни любимци на територията на община Вълчедръм, приета с решение № 143 по протокол № 21/18.01.2013 г. от Общински съвет - Вълчедръм и е отхвърлен протеста в останалата му част, с която се иска обявяване на нищожност на подзаконовия нормативен акт. Постъпила е след образуване на касационното производство и касационна жалба от Дружество за защита на животните "Лом - 2003", гр. Лом, представлявано от председателя на дружеството, срещу решението. Двамата касатори искат отмяна изцяло на решението като неправилно - небосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а първият касатор поддържа и наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторите искат прогласяване нищожността на оспорената Наредба, а районният прокурор - и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - Общински съвет Вълчедръм, представляван от предеседателя си, в писмено възражение иска оставяне на решението в сила със законните последици. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и касационния протест. Касационният протест е процесуално допустим, като подаден в срок и от надлежна страна. Настоящият съдебен състав намира и касационната жалба за допустима при условията на чл. 210, ал. 2 от АПК, тъй като постановеното решение е неблагоприятно за дружеството за защита на животните, независимо че същото не е участвало в първоинстанционното производство. Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба са основателни. За да постанови оспореното решение, мнозинството от тричленния състав на АС е приел, че доводите на прокурора за липса на материална компетентност на Общинския съвет /ОбС/ да приеме оспорената наредба, са неоснователни. ОбС е компетентен да издаде подобна наредба по силата на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗМСМА и чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/. Съдът е обсъдил и законосъобразността на отделните разпоредби, като е изложил мотиви за противоречие на чл. 4, т. 6 от раздел II на Наредбата с чл. 117 от Закона за местните данъци и такси и липса на противоречие с нормативни актове от по - висока степен на останалите текстове. Решението е подписано с особено мнение от съдия Цветанова, която сочи, че независимо от наименованието на оспорената наредба, в нея са уредени въпроси, свързани единствено с домашни любимци - кучета и котки, но не и с бездомни такива и цитираните от мнозинството на състава законови текстове, както и нормите на чл. 47 от ЗЗЖ и чл. 178 от Закона за ветеринарно - медицинската дейност /ЗВМД/ не съдържат оправомощаване на общинския съвет да приеме наредба по тези въпроси. Решението е неправилно, тъй като оспорената от прокурора Наредба № 13 за регулиране на броя на бездомните кучета и котки, придобиване, притежаване и отглеждане на животни - домашни любимци на територията на община Вълчедръм, приета с решение № 143 по протокол № 21/18.01.2013 г. от Общински съвет - Вълчедръм съдържа норми, свързани единствено с животните - домашни любимци. Независимо от заглавието й, в нея липсват, каквито и да е било правила, свързани с бездомните кучета и котки. Поради изложеното нормите на чл. 40, ал. 1 и 5 от ЗЗЖ задължаващи общинските съвети да приемат програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и наредба за изпълнението на програмата, не представляват овластяване на общинския съвет за приемане на процесната наредба, уреждаща въпросите на придобиването, регистрацията, отглеждането, развъждането на кучета и котки, евтаназия на кучета с агресивно поведение - домашни любимци. В разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА е посочено, че общинските съвети приемат в изпълнение на правомощията си по ал. 1 ред актове, включително и наредби, но между изрично изброените в ал. 1 правомощия не фигурират въпросите, свързани с отглеждане на домашни любимци. Не е налице и хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА - въпрос от местно значение, който да не е от изключителната компетентност на друг орган, тъй като издавайки оспорената наредба, общинският съвет е иззел и чужда компетентност относно правилата за отглеждане на домашни любимци. С разпоредбата на чл. 19 от ЗЗЖ е оправомощен министърът на земеделието и храните да определи с наредби условията за отглеждане на животни, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, въз основа на която норма, същият е издал три наредби. Едната от тях е Наредба № 39/2008 г. за условията за отглеждане на на животни - компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености. Следва да се посочи, че уредените в протестираната наредба въпроси са уредени вече от нормативни актове от по-висока степен - Закона за защита на животните, Закона за ветеринарно- медицинската дейност и тези закони не предвиждат правомощие на общинските съвети да приемат наредби по уредените от тях въпроси за придобиване, развъждане, регистрация, отглеждане, евтаназия и т. н. на домашните любимци - кучета и котки. Тоест не е налице и хипотезата на чл. 8 от Закона за нормативните актове - а именно уреждане съобразно с нормативните актове от по-висока степен на неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Двете разпоредби от Наредба № 13/2013 г., свързани с дължимите такси - чл. 11, ал. 3 и 4, повтарят разпоредбите на чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗЖ, не са в рамките на законовата делегация на правомощия на общинските съвети по чл. 8 и 9 от Закона за местните данъци и такси - не съдържат размер на таксата или правила за администрирането й, поради което и те страдат от общия порок на наредбата. Предвид изложеното оспорената Наредба е приета без надлежно овластяване на общинския съвет по силата на нормативен акт от по-висока степен и поради липсата на материална компетентност на издателя на акта е нищожна. Решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено изцяло/ включително и в отменителната му част, в която също е протестирано и страда от посочения порок/ и вместо него да се постанови друго, с което на основание чл. 193, ал. 1 от АПК се обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт. С оглед изхода на делото следва да се присъдят направените разноски от Районна прокуратура Лом - 20 лева такса за обнародване в "Държавен вестник" на оспорването, платими от Общински съвет - Вълчедръм. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение