Решение № 21 от 7.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1301/2017 г.

Решение № 21 от 7.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1301/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Касационното производство по реда на чл. 346, т. 2 от НПК e образувано въз основа на постъпила жалба от адв. Л. Г. в качеството й на защитник на подсъдимия П. М. против въззивна присъда № 189/3.07.2017 г., постановена по внохд № 1824/2017 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според защитника в случая са налице пороци в оценъчната дейност на въззивния съд, изразяващи се в изолирано и превратно тълкуване на доказателствения материал, които са довели до неправилното ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Посочено е че, отсъствието на преки доказателства и наличието единствено на косвени, но ценени в тяхната логическа връзка, категорично изключващи участието на М. в изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление, е препятствало възможността съдът да приложи правилно материалния закон, включително и да индивидуализира наложеното наказание. Претендира се отмяна на присъдата в осъдителната й част. В съдебно заседание подсъдимият П. М. редовно призован не се явява. Защитникът адв. Г. поддържа подадената жалба и моли тя да бъде уважена по направените в нея възражения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 19.01.2017 г., постановена от Районен съд - София по нохд № 7918/2013 г. подсъдимият П. М. М. е признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 вр. с ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. По протест на прокурор от Софийска районна прокуратура е образувано внохд № 1824/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С постановената по делото въззивна присъда № 189/3.07.2017 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 334, т. 2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м. септември 2006 г., в [населено място], в клуб "Р. ХХL" е склонявал М. Петрова към проституция, с користна цел - подсъдимият трябвало да получава половината от заработената от Петрова сума, поради което и на основание чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен да е извършил деянието по отношение на непълнолетно лице и в този смисъл е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. При извършената касационна проверка на обжалвания въззивен съдебен акт настоящият състав не констатира твърдените в жалбата пороци в оценъчната дейност на второинстанционния съд. В случая са спазени правилата за анализ и оценка на доказателствата, като не са нарушени принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Действително в основата на постановената осъдителна присъда са показанията на пострадалата Петрова, но същите са подробно анализирани и въззивният състав не е намерил основание те да не бъдат възприети и кредитирани като обективни и достоверни, въпреки изминалия значителен период от време. Същевременно с това следва да се посочи, че показанията на свидетелката са източник на преки доказателства относно авторството на деянието, поради което не може да се сподели поддържаната в жалбата теза за отсъствието на доказателства, от които непосредствено да се установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Не следва да бъде игнорирано и обстоятелството, че заявеното от свидетелката в известна степен намира опора в показанията на нейния баща, който е сигнализирал органите на полицията за издирването на дъщеря си. Не на последно място, намерените в клуба три броя учебници за девети клас, предадени от св. Д., от една страна съответстват на степента на обучение, в която е била пострадалата към инкриминирания момент, а от друга - установяват съпричастността й към дейността на нелегалното развлекателно заведение. Наред с гореизложеното, следва да се има предвид, че твърденията в обясненията на подсъдимия, че не познава пострадалата и изобщо не я е виждал не намират каквато и да било опора в събрания по делото доказателствен материал. Братът на момичето - св. М. е категоричен, че сестра му и подсъдимият многократно са посещавали бензиностанцията, на която той е работил. Следователно никое от горепосочените доказателствени средства не е било превратно тълкувано, нито пък му е било придадено съдържание, което то да не е имало. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствени източници, изложила е подробни и убедителни съображения, поради какви причини намира за установени приетите фактически положения, касационният състав намира, че липсва каквото и да било основание, за да се приеме, че вътрешното убеждение на въззивния състав е опорочено. Въз основа на така установените факти материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия М. за инкриминираното му деяние, по който въпрос в касационната жалба не са изложени отделни възражения. Преценката за авторството на деянието е съобразена с възприетата фактическа обстановка, като не са пренебрегнати и правилата на формалната логика. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата се явява неоснователна и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение