Решение № 13723 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2014 г.

Решение № 13723 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие), против решение № 7850 от 12.12.2013 г. по адм. дело № 10284/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-220-6500/1409 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалва и в частта за разноските. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалвания административния акт. Претендира сторени разноски по делото. Ответникът по жалбата - Светлана Спасова Рашкова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Светлана Спасова Рашкова, гр. София, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-220-6500/1409 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие. С него е отказано финансиране като е приета като недопустима за подпомагане по Схемата за единно подпомагане на площ (СЕПП), Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР1). Жалбоподателката е изразила становище, че в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушение и административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е приел така депозираната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и при съществуващо право на оспорване, разгледана по същество - основателна. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Светлана Спасова Рашкова (с УРН 425684) Общо заявление за плащане на площ за 2010 г. за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 с № 22/210510/30719, с приложени към него таблици на използваните парцели - мери и пасища (две БЗС); царевица за зърно (едно БЗС); изкуствени ливади (три БЗС). В резултат на което е издадено обжалваното уведомително писмо, с което изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал финансово подпомагане по Общото заявление за подпомагане за 2010 г. на жалбоподателката, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в част от заявените БЗС-та за сума в размер на 3375.35 лв. за СЕПП, за сумата в размер на 567.44 лв. по СНДП и за сумата в размер на 3969.30 лв. за НР1. Към уведомителното писмо, като неразделна част от него, са приложени таблици, представляващи начина на формиране на общия размер на отказаната за подпомагане наддекларирана площ - по СЕПП 17.3 ха, по СНДП 4.52 ха и по НР1 17.3 ха. Съгласно таблицата, определяща размера на финансовото подпомагане по СЕПП, по СНДП и по НР1 оторизираната сума е 0.00 лева, като е наложена и санкция за бъдещ период в размер общо на 7339.20 лева. Видно от приложена по делото куриерска разписка уведомителното писмо е връчено на жалбоподателката на 31.10.2011 г. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, дала основно заключение. Тази експертиза не е оспорена от страните. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви, както и при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 9, 15, 16 и 17 от Наредба № 5. Приел е също така, че при издаването на уведомителното писмо са нарушени принципите на чл. 7 и 9 от АПК - за истинност и на служебното начало и както и нарушение на процедурата, установена в чл. 28, ал. 2 и чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията. Според съда при извършената кръстосана проверка на заявените площи от жалбоподателката са били установени нередности, поради което административният орган е следвало да извърши и други проверки, включително и проверка на място, каквато не е извършена. Като краен правен извод съдът е приел, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, защото при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, то е немотивирано и е допуснато нарушение на материалния закон, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Постановено е при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административните актове могат да се обжалват пред съда и по отношение на тяхната законосъобразност основанията за оспорването им са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Дори и в случаите, когато с жалбата не са релевирани всички от изброените основания предметът на съдебната проверка не се ограничава само с обсъждане на посочените от жалбоподателя, а съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Настоящата инстанция счита, че в обжалваното решение, съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и не е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с всички установени факти, отделяйки спорното от безспорното. При извършената кръстосана административна проверка на заявените площи за подпомагане на жалбоподателката, чрез ИСАК е било установено, че част от площите на заявените БЗС не са допустими за подпомагане или те не се намират в добро земеделско състояние, поради което й е отказана оторизация по СЕПП, СНДП и по НР1, защото не попадат в слоя "Площи допустими за подпомагане". С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Това несъответствие безспорно е потвърдено от заключението на вещото лице. Съдът неправилно и при съществено нарушение на процесуалните правила не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Заключението не е било оспорено от страните, а освен това жалбоподателката не е посочила други доказателства, които да опровергават установените факти и обстоятелства в заключението. Връщането на преписката е в нарушение на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, съгласно която когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. След като съдът е допуснал експертиза и е събрал търсените доказателства, неправилно не я е възприел и не я е кредитирал. Предвид събраните доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, административният съд е следвало да реши делото по същество. Неправилен е и изводът на съда, че при установяване на нередности при извършената кръстосана административна проверка за административния орган съществува задължение за извършването на други подходящи проверки. При анализа на съдържанието на чл. 28, ал. 2 Регламент (ЕО) № 1122/2009 съдът правилно е посочил глагола "могат", но в последствие неправилно го е възприел като задължение за административния орган. Настоящият състав не споделя правния извода на административния съд, че като група култури по смисъла на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията следва да се вземе предвид кода, с който е заявена съответната площ и процента на наддеклариране да се изчислява само по отношение на площи, заявени с идентичен код. Тези изводи са направени без да се съобрази дефинитивната разпоредба на чл. 56, от Регламент № 1122/2009 на Комисията. Дефинирането, дадено с разпоредбата на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 73/2009, приема, че група култури съставлява площ, декларирана за целите на определена схема за подпомагане. По аналогичен начин е предвидена уредбата в общностното право относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. При прилагане на мерките по чл. 36, б. "а" от Регламент 1698/2005 на Съвета - мерки, целящи устойчиво използване на земеделските земи, намаленията и изключванията по отношение на площите, предвидени в чл. 16 от Регламент № 65/2011 на Комисията, изрично разпорежда, че декларираните от даден бенефициер площи, за които той получава еднакъв размер на помощ по определена мярка за площ, се считат за образуващи една група култури. С оглед на тези доводи, настоящият състав приема, че изводът на решаващия съд относно прилагането на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 на Комисията е направен при неправилно тълкуване - извън систематически контекст на приложимия регламент, както и при несъответствие с други аналогични норми на общностното право. По така изложените мотиви решението като неправилно следва да се отмени и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна, тъй като уведомителното писмо е законосъобразен индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закона правомощия и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и при спазване целта на закона. При този изход на правния спор искането на касационния жалбоподател за присъждане юрисконсултско възнаграждение е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като страната не е спазила изискването на разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК и не е представила списък до приключване на последното заседание в настоящата инстанция. Принципът на равнопоставеност на страните в процеса ще бъде нарушен тъй като непредставянето на списък на разноските води като последица невъзможност за страната да направи искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което съдът също дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд