Решение № 12206 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2011 г.

Решение № 12206 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Спаска Бенчева, в качеството й на процесуален представител на Славчо Маринов, срещу решение № 598 от 3.01.2011 г. по адм. дело № 376/2010 г. на Административния съд - Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в първоинстанционното производство е бил ревизионен акт (РА) № 110900453 от 28.01.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Ловеч, потвърден с решение № 181 от 26.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в частта, с която на Славчо Маринов са били определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 11 956,65 лв. и са начислени лихви в размер на 3400,66 лв. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материалноправни норми, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. За да постанови това решение, съдът е приел, че законосъобразно административното производство е протекло по реда на чл. 122 от ДОПК за извършване ревизии при особени случаи, тъй като е била налице предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а именно документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци са липсвали. В мотивите си съдът е посочил, че на ревизираното лице е било връчено ИПДПОЗЛ № 11-900307-2523/7.08.2009 г., с което са изискани документи за дейността му като земеделски производител, както и първични счетоводни документи, платежни документи, договори за аренда, справка за обработваеми земи, документи във връзка с получени финансирания и субсидии, вторични счетоводни документи, включително документи, удостоверяващи произведената и реализирана продукция по вид, количество и стойност, но от жалбоподателя не са били предоставени такива документи, което е дало основание на органа по приходите да пристъпи към осъществяване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. В този смисъл съдът е разяснил в решението си, че при облагането по особения ред по чл. 122 ДОПК, определената по този начин данъчна основа се различава от реално осъществените данъчни фактически състави, но и че това е в резултат на действията, респ. бездействията на ревизираното лице. Съдът се е позовал и на презумпцията в чл. 124, ал. 2 ДОПК, която не била опровергана в хода на съдебното производство с относими доказателства. В мотивите на обжалваното решение подробно са обсъдени доказателствата, събрани в хода на производството по издаване на ревизионния акт, включително подаваните от лицето данъчни декларации и представените по делото от Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ловеч анкетни карти с анкетни формуляри, подадени от Славчо Маринов, във връзка с възражението на жалбоподателя за нарушение на материалния закон. В обжалваното решение съдът е обсъдил и възражението на жалбоподателя относно предпоставките на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение от земеделските производители. Съдът е приел, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, опровергаващи констатираните в ревизионния акт несъответствия между данните за получените количества от различните видове земеделски култури и свързаните с тях приходи за различните години. Поради липсата на доказателства за произведената и реализираната от земеделския производител продукция е било невъзможно да се установи, че декларираният в годишните данъчни декларации доход е от непреработена растителна и животинска продукция, а не от друга облагаема дейност, с оглед на което са останали недоказани предпоставките за прилагане на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), респективно чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е направил законосъобразни изводи, че органът по приходите не е допуснал нарушение като е извършил ревизията по особения ред по чл. 122 ДОПК. В тази връзка правилно е анализирал фактите по делото, които обосновават наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, тъй като не са били представени изискваните документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Възражението на касатора, направено и пред първоинстанционния съд, че част от изисканите документи са били отнети при извършена на ревизираното лице кражба, е неоснователно, тъй като описаните от него документи са такива, които могат да бъдат набавени чрез издаване на преписи от съответните органи, а от друга страна не са от естество да установят фактите, предмет на проверка от ревизиращите органи, свързани с произведената и реализирана земеделска продукция. В този смисъл правилно съдът е приел, че констатациите на ревизионния акт се ползват с презумптивна доказателствена сила, която не е опровергана от жалбоподателя с оглед задължението му, вменено от чл. 124, ал. 2 ДОПК. Действително, в хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил никакви доказателства, с които да обори тези констатации. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е анализирал приложимите за случая разпоредби и е стигнал до обосновани и правилни изводи. От жалбоподателя не са били представени доказателства, опровергаващи констатираните от органа по приходите разлики между данните, съдържащи се в представените от Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ловеч анкетните карти с анкетните формуляри, подадени от ревизирания субект и декларираните от него данни в годишните данъчни декларации. Установено е, че декларираните в данъчните декларации количества земя, средни добиви и доходи от произведена продукция надвишават данните със същите показатели, декларирани в посочените анкетни карти. По отношение на прилагането на данъчни облекчения за земеделски производители на основание чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, правилно съдът е приел, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че декларираните в годишните данъчни декларации доходи са единствено от производство на непреработена растителна и животинска продукция, каквото е условието на цитираните разпоредби. Този извод се обосновава с обстоятелството, че тези данни не са били декларирани от земеделския производител пред компетентния орган - Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ловеч по съответния ред в анкетните карти с анкетни формуляри, поради което е станало невъзможно установяването на количеството земеделска и животинска продукция, а оттам и дали декларирането на доходи в данъчни декларации е именно от тази продукция или от друга облагаема дейност. Следва да се има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Така определените по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК облагаеми основи е възможно да се различават от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е последица от неправомерното поведение на самото ревизирано лице. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка от касационната инстанция не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на решението. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,