Решение № 12248 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15118/2009 г.

Решение № 12248 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15118/2009 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Жана Асенова Камбурова от гр. Пловдив срещу решение № 1265/14.10.2009 г. по адм. дело № 264/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив, I отделение, 14 състав, с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на задължение по декларация № 255/14.11.2008 г. на гл. инспектор в отдел "Събиране, контрол и ревизии" на Дирекция "МД и ТБО и ревизионен контрол" при Община Пловдив, потвърден с Решение № 1/21.01.2009 г. на директор на Дирекция "МД и ТБО и Ревизионен контрол" при Община Пловдив, с който акт на жалбоподателката са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.1999 г. - 31.12.2007 г. в размер на 205,43 лв. главница и 151,13 лв. лихва. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АС-Пловдив. Ответникът - директорът на Дирекция "МД и ТБО и Ревизионен контрол" гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Жана Асенова Камбурова против Акт за установяване на задължение по декларация № 255/14.11.2008 г. на гл. инспектор в отдел "Събиране, контрол и ревизии" на Дирекция "МД и ТБО и ревизионен контрол" при Община Пловдив, потвърден с Решение № 1/21.01.2009 г. на директор на Дирекция "МД и ТБО и Ревизионен контрол" при Община Пловдив, АС - Пловдив е установил следното: С Декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, с вх. № 07046689/04.06.2004 г., жалбоподателката е декларирала собствеността си както следва: 1/8 ид. ч. от дворно място, застроено и незастроено от 300 кв. м, э идеална част от Първи жилищен етаж от къща, състояща се от 6 етажа, декларирано като основно, както и э ид. ч. от партерно жилище в същата сграда, построени през 1997 г.. Като документи във връзка с декларираното, лицето е представило Нотариален акт № 36, т. ХVII, дело № 5267/1989 г. и Договор за групов строеж от 02.07.1991 г. между 1. жалбоподателката и нейната дъщеря Снежана Камбурова, 2. Куна Петрова Ангова и Валентин Желязков Ангов, 3. Иван Стефанов Попов и 4. Иван Иванов Кузмов, по силата на който последните двама се задължават да построят със собствени средства, труд и материали четириетажна жилищна сграда в гр. Пловдив, ул. "Варна" № 36, парцел IХ-175, от кв. 15 - стар, по плана на Първа Каменица- Пловдив, цялото от 300 кв. м, като съгласно разпределението на обектите на жалбоподателката и нейната дъщеря Снежана Камбурова с дял и изключителна собственост се определя първи етаж от жилищна сграда, мазе № 6 от 15.65 кв. м, гараж № 1 - 17.5 кв. м, западно изложение, мансардно помещение на тавана - запад № 1 - 8,42 кв. м, ведно с 1/4 ид. ч. от дворното място, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата. Впоследствие до Община Пловдив, Дирекция "МД и ТБО и Ревизионен контрол" с Коригираща декларация вх. № 1609106883/26.05.2006 г. жалбоподателката е декларирала като собственост единствено 1/8 ид. ч. от дворно място от 300 кв. м, от които застроени 110 кв. м, находящи се в гр. Пловдив, ул. "Варна" № 36. Жалбоподателката е поддържала пред АС, че е извършила корекцията, тъй като построеният имот няма Акт обр. № 16 за завършване на обекта, тъй като е незаконен, и поради тази причина не дължи определените с АУЗД № 255/14.11.2008 г. задължения. В тази връзка съдът е приел, че по делото са налице достатъчно данни, от които да е видно, че имота се ползва за времето, за което е начислен съответния данък и е определена такса смет. Установено е, че в първоначално подадената декларация, жалбоподателката е посочила, че сградата е построена през 1997 г., като от представената от самата жалбоподателка Заповед № РД-09-115/25.07.1997 г. на Кмета на Район "Източен", е видно, че сградата е била в завършен вид още през 1997 г., точно така, както е декларирано в първоначалната декларация. Освен това в с. з. на 14.05.2009 г. съдът е извършил служебна справка от личната карта на жалбоподателката, при което е констатирано, че посоченият в същата адрес е именно гр. Пловдив, ул. "Варна" № 36, като Жана Камбурова е заявила, че в имота няма друга постройка, освен сочената кооперация. В с. з. от 03.06.2009 г. и от 14.09.2009 г. жалбоподателката е заявила, че живее на адреса, без ток и вода, като тя обитава първия етаж, над сутерена и черпи вода от помпата на съседите, а за пиене - откъдето намери, както и че там, където живее, тези проблеми са от десет години, но не по нейна вина част от постройката е незаконна. Съобразно горните констатации, съдът е приел, че по отношение на процесния имот и времевия обхват, в който са определени задълженията - от 01.01.1999 г., са налице и двете хипотези на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, а именно данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който е завършена или е започнало използването на постройката. По делото са приети и доказателства от "В и К" ЕООД - гр. Пловдив и от EVN - България - "Електроразпределение" АД, като от представените към тях справки по партидата на Жана Камбурова от м. 05.2003 г. и съответно м. 06.2003 г. действително са прекъснати водоснабдяването и електроподаването в имота. Изискана е служебно от съда и скица на имота, от която е констатирано, че в процесния УПИ - IХ-175, кв. 15 стар, по плана на кв. "Първа Каменица" - гр. Пловдив се намира една жилищна сграда, и други жилищни постройки в имота няма. От представената Заповед № 581/23.04.2001 г. и Констативен протокол № 83 от 15.08.2006 г. съдът е установил, че сградата не е въведена в експлоатация, съответно се забранява експлоатацията и ползването й поради неспазване на изискванията на закона за приемането й по установения ред. Последните съдът е приел, че не са съществени за спора, тъй като задължението да приведе сградата съгласно изискванията на ЗУТ е на съсобствениците и неспазването на тези изисквания не може да бъде основание за неспазването на други такива съгласно ЗМДТ. В случая безспорно според съда е обстоятелството, че имота се ползва повече от десет години, поради което определените с акта на жалбоподателката суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 1999 г. - 2007 г. са дължими. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че Административен съд - Пловдив е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ собствениците на недвижими имоти, облагаеми с данък, са данъчно задължени лица, като съгласно изричната разпоредба на чл. 13 от ЗМДТ това задължение не е обвързано от обстоятелството дали имота се ползва или не от собствениците. Поради това твърденията на касаторката за състоянието на имота са неотносими за задължението й по реда на този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ се предвижда, че за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Както е видно от съдържанието на разпоредбата, за да се дължи данък за сградата или за част от нея е необходимо същата да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т. е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се дължи данък за сградата или за част от нея. В случая правилно АС е приел, че е налице второто условие и съответно дължим данъка. Липсата на ток и вода, не е основание да се приеме, че сградата не се ползва, тъй като е незаконен строеж, след като от доказателствата по делото безспорно се установява, че касаторката постоянно живее на този адрес. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение