Решение № 15594 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2012 г.

Решение № 15594 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Рино Системс" ООД гр. Враца, подадена чрез адв. Нина Илиева, срещу Решение № 385 от 09.01.2012 г. по адм. дело № 185/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, трети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 061002635/30.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 46/28.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, дружеството моли да бъде отменено решението на административния съд и съответно РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на контрол пред АС-Велико Търново е бил Ревизионен акт № 061002635/30.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 46/28.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и съдържание. Изложени са съображения за неоснователност на възраженията на жалбоподателя за нарушения в процедурата по издаване на РД, като е счетено, че сроковете за издаване на РД са инструктивни, поради което неспазването им не представлява процесуално нарушение, което да влияе върху валидността и законосъобразността на акта. След анализ на приложимите правни норми и приложените по делото доказателства в това число и приетата по делото ССЕ, съдът е обосновал извод за недоказаност на реалността на доставките по фактура № 713/30.01.2009 г., издадена от "Йопет Уърлд строй" ЕООД, с предмет "алуминиеви профили - 3 вида, алуминиев делител, уплътнения и сглобки", по фактури № 355/17.03.2009 г., № 381/14.04.2009 г. и № 395/30.04.2009 г., издадени от "Еврострой 2008" ЕООД, с предмет "Кърпежни елементи по опис" и "Товарене и разтоварване, сглобяване и монтаж на филателни пана", по фактури № 449/20.03.2009 г., № 437/06.03.2009 г., № 475/06.04.2009 г. и 478/14.04.2009 г., издадени от "Емика-2008" ЕООД, с предмет "Кърпежни елементи по опис" и "Товаро-разтоварване, сглобяване и монтаж на филателни пана" и по фактури № 333/03.04.2009 г. и № 340/13.04.2009 г., издадени от "Вистрой 07" ЕООД, с предмет "Товарене и разтоварване, сглобяване и монтаж на филателни пана". По фактурите с предмет на доставка - стоки, съдът е приел, че липсват доказателства за предаването на стоките, като приемо-предавателни протоколи, както и доказателства за транспортирането им като товарителници и пътни листи. Досежно фактурираните услуги, съдът е приел за законосъобразни изводите в РА и потвърдителното решение на Директора на Д"ОУИ" Велико Търново, че не са представени доказателства, удостоверяващи наличието на данъчно събитие за доставка на услуга, по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, вр. с чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, съгласно който услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Относно извършените корекции за данъчните периоди м. 07 и м. 12.2007 г., м. 09 и м. 11.2008 г., в резултат на които са определени задължения - ДДС за довнасяне - жалбоподателят не е спорил, че за посочените месечни периоди начисленият от самия него данък косвен данък е дължим. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и е приел, че правилно органите по приходите са счели за дължим ДДС, ведно с начислените за закъснялото му плащане лихви. Обжалваните задължения по ЗДДС са определени законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС по никакъв начин не са оборени от жалбоподателя, като той не е ангажирал доказателства в тази посока. В частта по ЗКПО с обжалвания РА финансовият резултат на жалбоподателя за 2009 г. за данъчни цели е увеличен по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 1 от същия закон със сумата от 85 289,10 лв., представляваща документално необосновани разходи - по 10 бр. фактури, издадени от "Йопет Уърлд строй" ЕООД, "Еврострой 2008" ЕООД, "Емика-2008" ЕООД и "Вистрой 07" ЕООД, по които в частта по ЗДДС е отказан данъчен кредит. С оглед на изложените съображения в частта по ЗДДС и липсата на реални доставки на стоки и услуги по тези фактури, съдът е приел, че органите по приходите правилно са преобразували финансовия резултат на жалбоподателя с отчетените разходи по тях. Според съда в случая е налице хипотеза на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, доколкото чрез заплащането на услуга, за която няма доказателства да е била извършена, жалбоподателят е извършил неоправдан икономически разход, намаляващ финансовия му резултат, поради което правилно същият е коригиран с ревизионния акт. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. В случая основният спорен въпрос е досежно наличието на реална облагаема доставка по процесните фактури, издадени от "Йопет Уърлд строй" ЕООД, "Еврострой 2008" ЕООД, "Емика-2008" ЕООД и "Вистрой 07" ЕООД. Даденият в тази връзка отговор от административния съд, а именно, че не е доказано от касатора реалността на доставките, е законосъобразен. Европейското право не урежда правила относно доказването пред съда на спорни факти, което се осъществява по процесуалните закони на съответната държава-членка. Преценката на съда по спорния по делото въпрос е извършена в съответствие с правилата на ДОПК и АПК. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване на това право винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка на стоки /чл. 6 ЗДДС/, респ. на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и едва тогава да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. При липса на доказателства за реалност на доставките, въпреки наличието на данъчна фактура, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на касатора, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Съгласно чл. 2, § 1, букви а) и в) от Директива 2006/112/ЕО, подлежат на облагане с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице в това си качество. Съгласно текста на чл. 167 от Директивата правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, като чл. 63 от Директивата предвижда, че данъчното събитие възниква и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Съгласно решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02 г., СЕО приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Тази практика потвърждава правилността на направените по-горе изводи. Независимо от установеното в съдебното производство обстоятелство, че получателят е водил редовно счетоводството си, съдът правилно е приел, че само счетоводното отразяване на фактурите не е достатъчно за установяване на реалността на доставките по тях. По делото липсват документи за нейното предаване. Касационната инстанция намира, че в случая не е налице идентичност на спора по настоящото дело и фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, поради което не е налице приложимост в конкретния казус на тълкуванията на Съда на Европейския съюзна правни норми от Директива 2006/112/ЕО, съдържащи се в цитираното в писмените бележки решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В частта по ЗКПО не се излагат конкретни доводи в жалбата. За законосъобразността на решението настоящият състав следи служебно, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон. Подробно са обсъдени събраните доказателства и предвид установената нереалност на доставките законосъобразно АС е приел, че са налице предпоставките за преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока на увеличение в съответствие с действащите разпоредби на ЗКПО за процесните години. Само счетоводното отразяване на разходите, без да е доказано, че те са вследствие на реално осъществени доставки, не може да се приеме, че са документално обосновани. В случая наличието на осчетоводяване на процесните фактури, не води до извод, че е осъществена реалност на доставките по тях, респективно, че разходите са документално обосновани. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е процесуално представляван пред ВАС в съдебно заседание на 14.11.2012 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение,