Решение № 13471 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2015 г.

Решение № 13471 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, гр. С. против решение № 96 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 21/2015 г. Административен съд - С. З. отхвърля жалбата на дружеството против решение № 232/2.07.2014 г. по преписка № 214/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност дружеството поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания в сградата на климато-балнеологичен хотел "П. баня" в гр. П. баня - дискриминация по чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) спрямо С. И. С. по признак "увреждане", на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250.00 лв., дадено е предписание по чл. 76, ал. 1, т. 1 от закона и дружеството е осъдено да заплати на комисията възнаграждение за юрисконсулт. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Твърди, че по отношение на Стефанов не е допуснато неравенство в третирането, тъй като архитектурната среда в сградите на лечебния комплекс е достъпна за хора с увреждания. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона или евентуално след отмяната да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на Комисията за защита от дискриминация да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. О. С. И. С. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. З. е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореното решение № 322 от 2.07.2014 г. по преписка № 214/2013 г. на КЗД, е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията на комисията, изброени в чл. 47 ЗЗД. Спазени са и изискванията на чл. 66 от ЗЗД - решението е в писмена форма, съдържа установените в текста реквизити и е подписано от заседателния състав. Аргументирано и в съответствие с доказателствата по представената административна преписка е и заключението на първоинстанционния съд, че при постановяване на решението на комисията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е образувано по жалба на лице, което твърди, че е засегнато от дискриминационно отношение по признак "увреждане" и жалбата е разгледана от тричленен специализиран състав на комисията съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗЗД. Извършено е проучване и са събрани доказателства (чл. 55 - 59 от ЗЗД), а решението е постановено след проведено открито заседание (чл. 61 от ЗЗД), на което спорът е изяснен от фактическа и правна страна, а решението на административния орган е взето с мнозинство от членовете на заседателния състав съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЗД. Законосъобразно е и заключението, че оспореното решение е издадено при спазване на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някой от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1, един от които е "увреждане", както и всяко по - неблагоприятно третиране на основата на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД). По смисъла на чл. 5 от закона дискриминация е и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. В случая е установено, че климато-балнеологичен хотел "П. баня" е собственост на "Профилактика, реабилитация и отдих" ЕАД и се стопанисва от клона на дружеството в гр. П. баня. Комплексът се състои от три хотелски корпуса на осем етажа, ресторантски блок и балнеолечебница, свързани с топли връзки. Достъпът до хотелските сгради на блокове Б и В се осъществява съответно по дървена и циментова пътеки, като придвижването на лица, ползващи инвалидни колички трябва да е с чужда помощ. Гостите на комплекса, които поради заболяване се придвижват с инвалидни колички, имат достъп до първия и до втория етаж на балнеолечебницата, но също само с придружител, тъй като връзката със сградата се осъществява през приземния етаж на блок В. Осигурен е достъп за лица с увреждания и до част от медицинските процедури и се предприемат мерки за монтиране на платформи - лифтове, които да улеснят достъпа на лицата, ползващи инвалидни колички (в този смисъл е писменото становище на представителя на акционерното дружество, представено по административната преписка). При тези данни при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата, съставът на Административен съд - С. З. приема, че от страна на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, е осъществена дискриминация по реда на чл. 5 от ЗЗД, тъй като в сградите на климато-балнеологичен хотел "П. баня", стопанисван от клона на дружеството в гр. П. баня, не е осигурена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, позволяваща достъп до всички, сгради, етажи и медицински процедури. С разпоредбата на § 1, т. 2 от Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания понятието "достъпна среда" е дефинирано като среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, които всеки човек с намалена подвижност, с или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В случая сградите на хотела не разполагат с рампи, лифтове и платформи, които да осигурят достъп до всички етажи на сградите в комплекса (хотелските блокове са с по осем етажа), до всички помещения в балнеолечебницата и до всички медицински процедури на гражданите с намалена подвижност или двигателни увреждания, тъй като последните не могат да свободно и самостоятелно да достигат до тези помещения, а дори напротив - до част от сградите и медицинските съоръжения достъпът на лица с двигателни увреждания е ограничен и затруднен, а до други може да се осъществява само с придружител. Това прави етажи, отделни помещения, в които се провежда балнеолечение и медицински процедури, недостъпни в архитектурно отношение за хора с увреждания и за лица с двигателни затруднения, включително за жалбоподателя пред КЗД Ст. С., който поради заболяване се придвижва с инвалидна количка. Поддържането на архитектурна среда, която, както в случая, затруднява достъпа на лица с увреждания до тези публични места е дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗД, която следва да бъде преустановена с предписаните съгласно чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗД мерки. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административният акт, съставът на административния съд постановява решение в съответствие с закона и събраните доказателства. Това обосновава законосъобразност и на останалите заключения на първоинстанционния съд за наличие на основания за налагане на имуществена санкция на дружеството и за предписване на мерки по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, които настоящата инстанция възприема изцяло. Възражението на касатора, че е осигурен достъп на всички лица с двигателни увреждания, включително на тези, които се придвижват с инвалидни колички, до сградите на комплекса, е неоснователно. Според нормите на наредба № 4/2009 г. изграждането на достъпната среда в сгради с публичен достъп включва различни елементи като средства за преодоляване на различни нива, елементи за обзавеждането, достъпен маршрут и др., като за хора с различни видове увреждания се спазват специфичните изисквания при придвижване, в т. ч.: качване и слизане по стълби, стоене, натискане на бутони и хващане, осигуряване на обсег на достъпност и височина на погледа (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 5 от наредбата). В случая това не е направено, тъй като доказателства, че такива елементи са налице и лицата с двигателни увреждания имат самостоятелен и безпрепятствен достъп до всички сгради, етажи и медицински съоръжения в лечебния комплекс от страна на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД не са ангажирани. Представеното с касационната жалба становище на д-р П. не обосновава различен извод. Това становище по същността си представлява свидетелски показания, които обаче не са събрани по съответния процесуален ред, поради което не може да бъде обсъждано. Доводът на касационния жалбоподател, че дискриминация не осъществена, тъй като Стефанов не е засегнат лично и непосредствено, не може да бъде споделен. По смисъла на чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Р. Б. през 2012 г., дискриминация по признак "увреждане" е всяко правене на разлика, ограничение или изключение, имащи за цел или последица нарушаване или незачитане на равностойното упражняване на всички права на човека и основни свободи в икономическата, социалната, гражданската или всяка друга област. В случая поддържането на архитектурна среда, която не осигурява възможност на всички граждани, независимо от двигателните им затруднения или увреждания, безпрепятствено и самостоятелно да достигат до съответните сгради, етажи и помещения, предназначени за публичен достъп, обоснова неравно третиране, тъй като разделя или създава предпоставки за разделяне, въвеждане на изключения и ограничения на гражданите по признак "увреждане". Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване е разпределена съобразно изискванията на специалния текст на чл. 9 от ЗЗД, според който с оглед изложените в жалбата факти, от които може да се направи предположение за осъществена дискриминация, ответникът "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В този смисъл на страната са дадени конкретни указания (протокол от съдебно заседание на 7.04.2015 г.), които обаче не са изпълнени. В изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд проявява процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна и служебно допуска техническа експертиза, която да даде заключение относно съобразяването на сградите на хотелския комплекс в гр. П. баня с изискванията на Наредба № 4/2009 г. за достъпна архитектурна среда, като е определен депозит. Такъв не е внесен от дружеството, което съгласно чл. 9 от ЗЗД носи тежестта на доказване, поради което експертизата е заличена. Ето защо неизготвянето на заключение от вещо лице в случая се дължи единствено и само на процесуалното бездействие на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД. Поради това настоящата инстанция приема, че от страна на административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а доводите на касатора за неправилно разпределение на тежестта на доказване и липса на процесуална активност са неоснователни. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. В тази насока представените от дружеството писмени становища правилно са взети предвид, тъй като очертават спорните факти и предмета на доказване. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като изводите на съда са изградени единствено върху тези становища, без други доказателства, е неоснователен. Писменото становище на страната и съдържащите се в него признания за факти е преценено от съдебния състав съгласно чл. 175 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК с оглед всички обстоятелства по делото. В случая при липсата на доказателства, които да опровергават изложеното в тези становища (такива не са ангажирани единствено поради процесуалното бездействие на търговското дружество), изложеното от представителя на дружеството правилно е взето предвид от съда при формиране на изводите относно законосъобразността на административния акт. Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани с конкретни съображения, аргументиращи заключението за липса на основания за отмяна на административния акт. По тази съображения настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. С оглед изхода на спора правилно е прието, че търговското дружество дължи на КЗД разноски за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство, които са определени в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Това обосновава законосъобразност на решението и в тази част. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД следва да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 500.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,