Решение № 10834 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2019 г.

Решение № 10834 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Хелио-тур-с" АД срещу Решение № 478/15.03.2019 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2831/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 8-Z-1046/30.08.2017 г. на кмета на община Созопол, одобряваща подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, за промяна предназначението на поземлен имот с идентификатор 67800.54.ЗЗ по КК на гр. Созопол, местност "Мапи", землище Созопол, като същия се урегулира с цел изграждане на сгради за отдих и курорт, обособява се един нов УПИ с номер II-54. ЗЗ с отреждане за изграждане на сгради за отдих и курорт със съответни параметри на застрояване и план-схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на ПУП.

Ответниците – кметът на община Созопол, Е. Гюров и В. Гюров, не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. В качеството си на вписан в кадастъра собственик на ПИ 67800.54.246, който е съседен на имота, предмет на ПУП, дружеството е заинтересована страна да обжалва акта за одобряване на плана в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Легитимацията му правилно е призната и ограничена от административния съд до това основание, доколкото със заповедта се променя предназначението на ПИ 67800.54.ЗЗ.

б. Затова, аналогично на правния интерес от обжалване, касаторът е имал право на участие и в административното производство.

Провеждането на процедурата по изработване и одобряване на ПУП без участието му би представлявало административнопроизводствено нарушение. То обаче не е от категорията на съществените. Правото на защита е упражнено в пълен обем със съдебното оспорване на заповедта, при което е решен спорът за нейната законосъобразност, а страната е разполагала с възможността да изчерпи фактическите си и правни доводи относно пороците на административния акт. По този начин са преодолени и неблагоприятните последици от евентуалното й неучастие в административното производство. В противен случай би бил даден приоритет на отстранимото по резултата си формално производствено нарушение пред същинската проверка на заповедта за одобряване на ПУП, осуетявайки съдебното установяване на нейната (не)законосъобразност.

в. Отделен е въпросът, че твърдението на дружеството в тази насока е и неоснователно, тъй като според данните в преписката то е уведомено за изработването на ПУП на основание чл. 128, ал. 3 ЗУТ и му е предоставена възможност за възражения, предложения и искания по проекта в срока по ал. 5 на текста – вж. известието за доставяне и съобщението съответно на л. 18 и л. 19 от първоинстанционното дело.

1. Неоснователен е главният довод в жалбата за неотчитане при одобряването на плана и ненанасянето в проектите по частите "Геодезия" и "Архитектурна" на постройки – бунгала в ПИ № 33, които били собственост на дружеството.

а. Приетата от административния съд основна и допълнителна техническа експертиза е констатирала, че в имота са налични "остатъци" от общо 3 паянтови постройки тип "бунгало"; в индивидуализираните от вещото лице актове за държавна собственост от периода 1994 г. – 1996 г., на които страната се позовава в подкрепа на твърдението си за собствеността върху постройките, няма вписани обекти от този вид, съответстващи като характеристики (описание, вид на конструкцията и площ) на съществуващите в ПИ ЗЗ бунгала.

б. Въз основа на горните констатации е формиран и доказателственият извод на съда. При липсата на идентичност между намиращите се в имота обекти и описаните в актовете, удостоверяващи правата на страната, правилно съдът е приел за недоказано титулярството на дружеството върху т. нар. бунгала. Поради това е безпредметно и изследването дали е било дължимо отразяването на обектите в плана. Защитата на нарушено със заповедта право може да бъде осъществена само от неговия носител, в частност от субекта на правото на собственост или на ограничено вещно право по отношение на непосредствено засегнат от предвижданията на плана имот (чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ).

в. Противно на позицията на касатора, право на собственост не може да се черпи от мотивите на заповеди за премахване на незаконни строежи и съдебни решения, постановени по оспорването им, дори и да е вярно твърдението, че в тях страната е припозната като собственик на наредените за премахване бунгала в имота. Силата на пресъдено нещо на решенията по тази категория дела се разпростира само до законосъобразността на актовете за премахване на строежите, респ. тяхната законност и търпимост. Мотивите на административния орган или на съда по принадлежността към кръга на адресатите на заповед по чл. 225, ал. 1 или по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ не се ползват с обвързваща сила спрямо определянето на правното положение на страната по настоящото дело. При проверката на акта за одобряване на ПУП съдът извършва собствена преценка на предпоставките за законосъобразността му (обхващаща и въпроса дали с плана неправомерно са накърнени действителни права на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ), основана на приетите за установени по делото обстоятелства – чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК.

1. Отсъствието на заявените касационни основания, както и на констатирани след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК пороци на решаващите изводи на съда по процесуалната и материалноправна законосъобразност на заповедта (други доводи, извън обсъдените, по същество не са и въведени с жалбата), мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от кодекса.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение