Решение № 5712 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14695/2015 г.

Решение № 5712 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14695/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 35 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Образувано е по жалба на "НУРТС България" ЕАД, против мълчалив отказ на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да се произнесе по заявление на дружеството за изменение на разрешение № 00762-02/10.06.2010 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхвати 814 МНz и 822 МНz за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, подадено със заявление с вх. № 12-01-3896/10.11.2015 г. Жалбоподателят твърди, че отказът е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЕС и моли да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на регулаторния орган за произнасяне по заявлението.

Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията е изразила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че мълчалив отказ не е налице, тъй като с Решение № 46/28.01.2016 г., е открита процедура по обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Със заявление вх. № 12-01-3896/10.11.2015 г. "НУРТС България" ЕАД е сезирало КРС с искане за изменение на разрешение № 00762-02/10.06.2010 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхвати 814 МНz и 822 МНz за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали. Към заявлението са приложени изискуемите по чл. 114 от ЗЕС документи. В срока по чл. 114, ал. 3 от ЗЕС Комисията не се е произнесла по подаденото заявление.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЕС - предприятие, на което е издадено разрешение, може в срок не по-кратък от три месеца преди изтичане срока на действие на разрешението да направи мотивирано искане за удължаване срока на действие на издаденото разрешение. Комисията проучва основателността на искането, като отчита:

1. ползите за потребителите;

1. необходимостта от насърчаване на конкуренцията и развитието на новите технологии;

1. регулаторната политика за съответния ограничен ресурс.

По безспорен начин по делото е установено, че НУРТС притежава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхвати 814 МНz и 822 МНz за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали. Следователно жалбоподателя е предприятие по смисъла на чл. 114 от ЗЕС, притежаващо разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, поради което може да заяви продължаване срока на разрешението. По делото е установено, че дружеството е подало заявление с приложения, съобразно изискванията на чл. 114 ЗЕС.

КРС е приела искането на "НУРТС България" ЕАД за редовно от формална гледна точка, но не се е произнесла в определения от закона срок. Обстоятелството, че впоследствие регулаторният орган с Решение № 46/28.01.2016 г., е открил процедура по обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения, не е равнозначно на постановяване на решение по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ЗЕС. Жалбоподателят е подал заявление, по което не е налице произнасяне. Следователно налице е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, като административният орган не се е произнесъл в законоустановения срок по искането на жалбоподателя за изменение на процесното разрешение. По характер и последици този отказ е приравнен на изричния такъв. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като е не само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с регламентираното от закона съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (т. 5 от ППВС 4/1976 г.)

В настоящия случай регулаторния орган не се е произнесъл по искането на жалбоподателя, направено по реда на чл. 114 от ЗЕС, въпреки задължението му за това в 30-дневен срок от постъпване на заявлението и не е постановил писмено решение. Оспореният отказ на КРС е в противоречие с императивното изискване на чл. 35, ал. 1 вр. чл. 30 от ЗЕС, което задължава Комисията при осъществяване на своите правомощия да се произнася с мотивирани решения. Заявлението на "НУРТС България" ЕАД отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗЕС, поради което Комисията е била длъжна да се произнесе с мотивирано решение. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и чл. 114, ал. 3 от ЗЕС задължават КРС да се произнесе с мотивирано решение, Комисията е била длъжна изрично да постанови решение в законоустановения срок по заявлението, с която е била сезирана. Налице е нарушение на материалноправната норма на чл. 35, ал. 1 от ЗЕС. Липсва писмено решение на административния орган и съответно и мотиви, обосноваващи отказа, поради което е нарушено и изискването за форма на административния акт. Посочените пороци водят до незаконосъобразност на оспорения акт. В случая мълчалив отказ е недопустим, поради което само на това основание същият следва да бъде отменен.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на КРС е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЕС и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,