Решение № 13585 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2019 г.
ВАСПетчленен състав14.10.2019 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на "Сиди транс" ООД, гр. С. за отмяна на решение № 7651 от 8.06.2018 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – осмо отделение, по адм. д. № 11804/2017 г. ОСЪЖДА "Сиди транс" ООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението не подлежи на обжалване и отмяна.
Мотиви
Решение № 13585 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237 - 244 АПК. Образувано е по искане на процесуалния представител на "Сиди транс" ООД, гр. С. за отмяна на решение № 7651 от 8.06.2018 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – осмо отделение, по адм. д. № 11804/2017 г. С него е оставено в сила решение № 4763 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 7713/2016 г. от Административен съд С.-град. С. правно основание на искането за отмяна е чл. 239, т. 1 АПК. В искането се твърди, че за основния доставчик на гориво "Голд петрол 01" ЕООД са открити нови доказателства, които са били твърдени по време на устните състезания, но не са могли да бъдат известни на искателя "Сиди транс" ООД, а са открити едва след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Към искането са приложени четири броя фактури, издадени от доставчика "Ойл транс инк" ЕООД на получателя "Голд петрол 01" ЕООД, ведно със съпътстващите ги документи, както и пет броя фактури, издадени от друг доставчик на "Голд петрол 01" ЕООД – "Форс 1990" ЕООД, ведно със съпътстващите ги книжа. На следващо място се сочи като ново доказателство представена писмена декларация от бивш работник на искателя "Сиди транс" ООД, чиито трудови правоотношения с него били прекратени на 17.09.2014 г. В декларацията се сочило, че този работник е зареждал гориво от бензиностанциите на "Голд петрол 01" ЕООД в гр. С. и гр. М. Тази декларация сочела на ново обстоятелство, че ползваното гориво от искателя е зареждано направо от транспортните средства на "Сиди транс" ООД и не е било складирано междинно в собствена база. Със сочените за нови доказателства "Сиди транс" ООД се е снабдило през месец май на 2019 г. Ответната страна по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - С., чрез процесуалния си представител юрисконсулта Т. Д. оспорва искането, по съображения, подробно изложени в представените писмени бележки. Моли съда, искането да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, пети състав на Първа колегия, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. От данните по делото се установява, че с решение № 4763 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 7713/2016 г., Административният съд С.-град е отменил по жалбата на "Сиди транс" ООД Ревизионен акт (РА) № Р-22221815005243-091-001 от 21.03.2016 г., издаден от Б. Н. - на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., възложил ревизията на А. Д., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - С.-ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начислен ДДС по реда на чл. 86, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 7 ЗДДС в размер на 67 745, 46 лв., като е отхвърлил жабата в останалата й част. В частта, в която жалбата е била отхвърлена административният съд е приел, че с обжалвания РА законосъобразно, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 6, органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 187 453, 78 лв. по всички спорни фактури, издадени от "Тенакс 99" ЕООД, "Евро транс строй", "К. Т. К" ЕООД, "Котон трейдинг" ЕООД, "Металик" ЕООД, "Тим групс 2007" ЕООД, "МЦ Комерсиал"ЕООД, "Анпром ико" ЕООД, "Дафко" ЕООД, "Феникс 2012" ЕООД, "Голд петрол 01" ЕООД, "Профитрейд алфа" ЕООД и на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС, по фактури издадени от "Пеп ойл" ЕООД. За трима от доставчиците на "Сиди транс" ООД – "МЦ Комерсиал" ЕООД, "Дафко" ЕООД, "Феникс 2012" ЕООД и "Голд петрол 01" ЕООД с предмет на доставките по фактурите "дизелово гориво" съдът е приел, че за тях са налични данни, че през процесните периоди, обективно са стопанисвали търговски обекти за продажбата на горива - бензиностанции, разполагали са с персонал и са притежавали регистрирани фискални устройства за отчитане на продажбите на горива. Относно "Голд петрол 01" ЕООД съдът е приел, че дружеството е представило доказателства за извършените в обектите му продажби на горива, както и за произхода им. Така представените доказателства не са обосновали извод за реално извършване на фактурираните доставки към "Сиди транс" ООД. За фактурите издадени от тези доставчици, както и от "Сиди транс" ООД не са били представени доказателства за индивидуализацията на стоките, предмет на фактурите, по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, липсвали са документи за прехвърляне на собствеността върху стоките. Не са били представени доказателства за товарене, транспортиране и разтоварване на стоките по фактурите, нито за складовото им завеждане и място за съхранение при получателя "Сиди транс" ООД. Не са били посочени и установени конкретни места, където това е било извършено, нито транспортни средства (цистерни за превоз на гориво), с които горивото да е било транспортирано, включително и за чия сметка е бил извършен транспортът. Освен това административният съд в мотивите си освен, че е приел липсата на доказателства за реално изпълнение на доставките, е извел и решаващите си правни изводи с позоваване на практика на СЕС, цитирана в решението. По подробно изложените мотиви административният съд е отхвърлил жалбата в посочената й по-горе част. С решение № 7651 от 8.06.2018 г. по адм. д. № 11804/2017 г. Върховният административен съд, е оставено в сила решение № 4763 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 7713/2016 г. от Административен съд С.-град. В това решение, което е предмет на искането за отмяна, съдът е приел, че касационната жалба се отнася единствено до частта от решението на административния съд, в която жалбата срещу РА е отхвърлена, защото в останалата си част, то като необжалвано е влязло в законна сила. Съдът е обсъдил и представените пред него доказателства, проверил е първоинстанционното решение, при спазване на изискването на чл. 218 АПК и като краен правен извод е приел, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което го е оставил в сила. Правното основание, сочено в искането за отмяна е чл. 239, т. 1 АПК. С тази разпоредба е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Искателят "Сиди транс" ООД се позовава общо на девет броя фактури, като новооткрити доказателства, с които твърди, че се е снабдил, след влизане в сила на съдебното решение, след проведено самостоятелно издирване. За тях твърди, че те не са били приобщени към доказателствения материал, но имат съществено значение за решаването на спора по същество. Тези твърдения са неоснователни и се опровергават от приложените и приети от съда писмени доказателства – папка I-5 от административната преписка, съдържаща фактите по извършения ревизионен доклад (РД). Фактури № 1000000179 от 27.01.2013 г., № 1000000186 от 1.02.2013 г., № 1000000326 от 24.05.2013 г. и № 1000000344 от 7.06.2013 г., всичките с доставчик "Ойл транс инк" ЕООД на дизелово гориво и получател "Голд петрол 01" ЕООД се съдържат в посочената папка на лист 453. Фактури с № 2000000114 от 8.02.2013 г., № 1000000297 от 22.02.2013 г., № 2000000152 от 1.05.2013 г., № 2000000179 от 31.07.2013 г. и № 2000000192 от 27.08.2013 г., всичките с доставчик "Форс 1990" ЕООД и получател на дизелово гориво и бензин А95 "Голд петрол 01" ЕООД са описани на лист 451 и 452 от посочената папка. Тези фактури са проверени от органите по приходите при извършената насрещна проверка на доставчика "Голд петрол 01"ЕООД и получател - искателя. Освен това самите фактури са приложени като копия към ревизионния доклад (РД) и се намират на листове 511, 522, 534, 559-гръб, 564-гръб и т. н. От тези фактически установявания следва, че приложените към искането фактури не са нови писмени доказателства. Те са съществували към момента на изготвяне на РД, по време на обжалване на РА и първоинстанционното съдебно решение. Искателят в настоящото производство "Сиди транс" ООД е могъл да се запознае с тях. По-същественото в случая е, че те са взети предвид от органите по приходите, приобщени са от съда като доказателствен материал и са взети предвид от вещото лице при изготвяне на експертизата, която не е била оспорена от "Сиди транс" ООД. Взети са предвид и от касационната инстанция. Поради това така приложените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а са взети предвид и преценени от органите по приходите при издаването на РА и от съда, при постановяване на съдебното решение. Представената декларация от Д. Й. - лист 67 от настоящото дело не може да бъде преценена като ново обстоятелство или ново писмено доказателство. Според т. 4 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленума на ВС не е допустима отмяна по реда на чл. 231, б. "а" ГПК въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда вписаното в тях като свидетели или като вещи лица. Посочената разпоредба е от ГПК (отм.), но при сравняване на съдържанието й е видно съответствието на разпоредбата с това по чл. 239, т. 1 АПК, поради което постановлението в тази му част не е изгубило действието си и днес. О. посочените фактически установявания следва правния извод, че представените доказателства към искането не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането като неоснователно, ще следва да се отхвърли. По разноските: "Сиди транс" ООД не е направило искане за разноски. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено от ответната страна. То е своевременно заявено и на основание чл. 143, ал. 4 АПК подателят на искането ще следва да заплати разноските на ответната страна. Тъй като производството е за отмяна, без материален интерес, не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 161, ал. 1 ДОПК, а разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, според препращането на чл. 144 АПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК. От своя страна чл. 78, ал. 8 препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Въз основа на посочените разпоредби настоящият съдебен състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., което искателят следва да заплати на Национална агенция по приходите, по аргумент от § 1, т. 6 ДР на АПК. Ваден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, петчленният състав на Върховният административен съд, пети състав на Първа колегия