Решение № 15470 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1736/2013 г.

Решение № 15470 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1736/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу Решение № 6459/30.11.2012 г., постановено по адм. дело № 9306/12 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 9/33/02.07.2012 г. на Началник Митница Русе за отказано възстановяване на акциз в размер на 12 366.7 лева, потвърдено с Решение № 457/24.08.2012 г. на директор на Агенция "Митници" и е изпратена административната преписка на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В тези насоки излага подробни съобръжения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение и постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт на митническия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител юрк. Петров. Ответникът по касационната жалба - "Булмаркет ДМ" ООД, в представено писмено становище от управителя Станков, оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Рагледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административното производство по издаване на оспорения пред първоинстанционния съд митнически акт е по повод искане на "Булмаркет ДМ" ООД по реда на чл. 24а, ал. 1, т. 3 ЗАДС, за възстановяване на акциз за използвана електрическа енергия в размер на 12 366.67 лева през 2011 г., заявено на 2.05.2012 г., с приложени документи. Към датата на заявлението, приложими са разпоредбите на чл. 24а и § 46 от ЗАДС в редакциите на текста преди изменението, в сила от 17.07.2012 г. и чл. 21 от ППЗАДС. Със Закона за изменение и допълнение на ЗАДС, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., чл. 24а, ал. 1, т. 3 сега е чл. 24ж, ал. 1, т. 3, със същото съдържание, а § 46, ДВ, бр. 54/12 г., в сила от 17.07.2012 г., е със същото съдържание, но е относим към чл. 24ж, ал. 1, т. 3, който е предишен чл. 24а, ал. 1, т. 3. Макар и с различна номерация - чл. 24ж, ал. 1, т. 3 всъщност е предишен чл. 24а, ал. 1, т. 3, а в § 46 само е променен основният текст - чл. 24а, ал. 1, т. 3, заменен с чл. 24ж, ал. 1, т. 3 като съдържанието на разпоредбите не е променено. Съгласно чл. 24ж, който е предишен чл. 24а, ал. 1, т. 3 ЗАДС, приложим към датата на заявлението, възстановява се платенияj акциз за електрическа енергия на лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура - за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност. Съгласно § 46 (Обн., ДВ, бр. 94 от 2010, в сила от 1.01.2011 г.), приложима редакция към конкретния спор, държавната помощ, предвидена в чл. 24а, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение, относно съвместимостта й с Общия пазар. Искането на "Булмаркет ДМ" ООД за възстановяване на акциз за използвана електрическа енергия през 2011 г. в размер на 12 366.67 лева е заявено 2.05.2012 г., с приложени документи по чл. 21 от ППЗАДС. С решението, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, митническият орган е постановил отказ, който е мотивиран с липса на произнасяне от страна на ЕК относно съвместимостта на държавната помощ по реда на чл. 24а, ал. 1, т. 3 с Общия пазар. Спорен е въпроса дали административният орган е задължен по силата на чл. 21, ал. 5 от ППЗАДС да разгледа искането относно това дали лицето отговаря или не на условията за възстановяване на акциз или не следва да се разглежда искането по същество, тъй като съгласно разпоредбата на § 46 от ПЗР на ЗИД ЗАДС, държавната помощ, предвидена в чл. 24, ал. 1, т. 3, сега чл. 24ж, ал. 1, т. 3 от ЗАДС се предоставя след произнасяне на Европейската Комисия с положително решение относно съвместимостта й с Общия пазар. Съдът е приел в случая, че административният орган е длъжен да разгледа депозираното до него искане, да изложи мотиви жалбоподателят има или няма право на възстановяване на заплатения от него акциз за електрическа енергия, а преценката с оглед разпоредбата на § 46 от ПЗР на ЗИД ЗАДС как ще бъде осъществено плащането, е след успешно развило се производство, в което на лицето е признато съответното право, което може да се удовлетвори само при наличие на акт на Европейската комисия. Неразглеждането на искането в посочения по-горе смисъл и липсата на мотиви в тази насока - дали жалбоподателят има ила няма право на възстановяване е съществено нарушение, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, според съда обуславя незаконосъобразността на издадения административен акт, за което същият е отменен и е върната преписката на органа за ново произнасяне по искането, с указания дадени от съда в отменителното решение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно в изводите за незаконосъобразност на постановения отказ и връщане на преписката за произнасяне по същество, но не споделя указанията дадени от първоинстанционния съд на административния орган да се произнесе по искането по същество, преди ЕК да се е произнесла по съвместимостта на държавната помощ с Общия пазар. Съобразно разпоредбата на § 46 ПЗР на ЗИД ЗАДС възстановяването на акциз по реда на чл. 24ж, ал. 1, т. 3, предишен чл. 24а, ал. 1, т. 3 ЗАДС е определяно като "държавна помощ", която се предоставя след произнасяне на Европейската Комисия с положително решение относно съвместимостта й с Общия пазар. Последното е предопределящо и за възникване на правото по чл. 24а, ал. 1, т. 3, сега чл. 24ж, ал. 1, т. 3 ЗАДС и правилно административния орган е приел, че до произнасяне на ЕК, искането не може да бъде разгледано по същество. Това е налагало спиране на процедурата по произнасяне по заявеното искане до произнасяне на ЕК, във връзка с § 46 ПЗР на ЗИД ЗАДС, но не и постановяване на отказ. С постановеният отказ се преклудира възможността на административния орган да се произнесе по същото искане, с което се засягат права на заявителя, поради което правилно отказът на митническия орган е отменен от съда като незаконосъобразен и преписката е върната на същия за ново произнасяне. Новото произнасяне от страна на административния орган е възможно едва след произнасяне на Европейската Комисия с положително решение относно съвместимостта на "държавната помощ" по чл. 24а, сега чл. 24ж ЗАДС с Общия пазар. Това налага при връщане на преписката, органът да спре производството по заявеното искане до произнасяне на Европейската Комисия с положително решение относно съвместимостта на "държавната помощ" по чл. 24а, ал. 1, т. 3, сега чл. 24ж, ал. 1, т. 3 ЗАДС с Общия пазар, след което производството следва да се възобнови от административния орган и същият дължи разглеждане на искането и произнасяне по същество. Съобразно изложеното, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, а при връщане на преписката на административния орган, същият следва да съобрази дадените указания в настоящото съдебно решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,