Решение № 8217 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6175/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. С., гражданка на Сирия, чрез процесуалния й представител адвокат С. Михалев, срещу решение 7214/28.02.2025 г., постановено по адм. дело 1696/2025 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 42-ри състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - началник на Гранично полицейско управление /ГПУ/-Видин към Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Кърлин, в открито съдебно заседание по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. М. С., гражданка на Сирия, срещу заповед рег. 5401 ПАМ-19/29.01.2025 г., издадена от началника на ГПУ-Видин, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ лицето е принудително настанено в специален дом за настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" при МВР /СДНЧ/. По данни от приобщените по делото доказателства, събрани пред първата инстанция, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт, чужденката е задържана на 29.01.2025 г. около 04.00 часа от служители на ГПУ-Видин при опит нелегално да напусне пределите на Република България през ГКПП-Видин, Дунав мост. В тази връзка и изготвено от началник на МГПГ при ГПУ-Видин предложение рег. 5401р-1502/29.01.2025 г., съдържащо включително данни, че чуждата гражданка е без документи за самоличност и с отказан статут за предоставяне на международна закрила, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ началникът на ГПУ-Видин издава заповед рег. 5401 ПАМ-18/29.01.2025 г., с която налага на чужденката принудителна административна мярка /ПАМ/ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". За обезпечаване на изпълнението на тази заповед, предвид опасността то да бъде осуетено или сериозно затруднено, и въз основа на предложение рег. 5401р-1502/29.01.2025 г. на началника на МГПГ при ГПУ-Видин, оправомощеният със заповед 4066з-651/22.03.2024 г. на директора на РДГП Русе, началник на ГПУ-Видин издава атакуваната пред първоинстанционния съд заповед за принудително настаняване на сирийската гражданка в СДВНЧ. При тази фактическа установеност, за да отхвърли предявената от чужденката жалба като неоснователна, обосновано административният съд приема, че актът за принудително настаняване е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В този смисъл постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него законосъобразни мотиви, които се споделят от касационния съдебен състав и е ненужно да бъдат приповтаряни в мотивите на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, обуславяща отмяната му като неправилен. При безспорната фактическа установеност по данни от доказателствената съвкупност по делото, че със заповед рег. 5401 ПАМ-18/29.01.2025 г., издадена от началника на ГПУ-Видин, за която липсват данни да е била оспорена или отменена, на сирийската гражданка е наложена предвидената в чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ ПАМ, както и че на чужденката, която е без документи за самоличност, е отказано предоставянето на международна закрила при условията на Закона за убежището и бежанците и следователно тя пребивава незаконно на територията на Република България, обосновани и съответни на разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ са формираните от административния съд изводи за законосъобразност на принудителното й настаняване в СДВНЧ. Противно на релевираното в касационната жалба оплакване, съдебният състав счита, че по делото са приети достатъчно доказателства, сочещи на данни, обуславящи възприетия от съда, а преди това - и от административния орган, извод, че в случая е налице втората хипотеза по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, тоест - опасност лицето да се укрие, осуетявайки по този начин изпълнението на наложената му мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Още повече, че по делото липсват данни и не са наведени твърдения, в това число и пред касационната инстанция, че за чужденката са били налице предпоставките за прилагане на някоя от предвидените в чл. 44, ал. 5, т.т. 1-3 ЗЧРБ, по-леки обезпечителни мерки, в който случай налагането спрямо нея на най-тежката предвидена в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ мярка би било действително незаконосъобразно. Отделно от изложеното и противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, оспореното решение, с което е приета за законосъобразна заповед за принудително настаняване в СДВНЧ, е съответно на практиката на Съда на Европейския съюз, според която единствено в хипотезата, когато има опасност с оглед преценката на всеки конкретен случай поведението на заинтересованото лице да осуети изпълнението на решението за връщане под формата на извеждане, държавите членки могат да го лишат от свобода, като го задържат /за справка - решение от 10 март 2022 г. по дело С-519/20/. Случаят е именно такъв, предвид неоспорените от чужденката, установени по делото данни, че тя е без документи за самоличност и е задържана от българските власти при опит нелегално да напусне страната в посока друга държава членка на Европейския съюз, без финансови средства за своята издръжка /или поне наведени твърдения в тази насока/. Освен това, следва да се посочи, че доколкото с процесната заповед, издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, несъмнено се обезпечава изпълнението на издадената на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ заповед за налагане на ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", то изводът на първоинстанционния съд за нейната законосъобразност съответства и на практиката на Европейския съд по правата на човека, според която едно от изключенията, съдържащи се в б. "f" на чл. 5, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основаните свободи /ЕКПЧ/ позволява на държавата да контролира свободата на чужденците в контекста на имиграцията, с уточнението, че всяко лишаване от свобода на основание § 1, б. "f" от чл. 5 ЕКПЧ може да бъде оправдано само докато трае процедурата по депортиране /справка - решения от 19 февруари 2009 г. по дело А и др. срещу Обединеното кралство, жалба 3455/05, и от 11 май 2010 г. по дело Реза срещу България, жалба 31465/08/, какъвто именно е и разглежданият случай. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, касационният съдебен състав приема, че атакуваното решение е правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, предвид което съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,