Решение № 10540 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2013 г.

Решение № 10540 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производство по реда на чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по направено искане от Димитър Стоянов Кехайов, в качеството му на управител на "Прециз - I" ЕООД, със седалище София, за отмяна на влязло в сила решение № 10295 от 30.07.2010 г., постановено по адм. д. № 229/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В молбата се твърди, че са налице отменителни основания по чл. 239, т. 6 от АПК, но се излагат и доводи за неправилност на съдебния акт. Смята, че законодателството във връзка с произнасянето по делото не съответства на правото на Европейския съюз, като се позовава на практика на Съда на Европейския съюз. Иска да се отменят двете решения. Ответникът - директорът на "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, с писмено становище прави искане да бъде отхвърлена молбата за отмяна, тъй като не била налице хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С посоченото по-горе решение, Върховният административен съд, първо отделение, е отменил решение № 1472/13.11.2009 г. по адм. дело № 1792/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е била уважена жалбата на "Прециз I" ЕООД, като е бил отменен ревизионен акт /РА/ № 800160/14.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Кърджали. Със същото решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "Прециз - I". С искането за отмяна на последното съдебно решение, молителят твърди, че е налице отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК. В подкрепа на това се позовава на съдебна практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, но не и на решение на Европейския съд за защита на правата на човека за установяване нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на молителя за неоснователни. Молителят в производството по чл. 237 и сл. от АПК следва да докаже наличие на предпоставките на соченото от него отменително основание, в случая чл. 239, т. 6 от АПК, както и решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на КЗПЧОС, а не да се позовава на практика на Съда на Европейския съюз, относима към материалната законосъобразност на касационното производства. Излаганите съображения в молбата относно приложимото право на Европейския съюз са неотносими към твърдяното отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК по повод постановените съдебни актове в производството по оспорване на ревизионен акт /РА/ № 800160/14.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Кърджали. Това е така, защото съобразно постоянната съдебна практика е последователна в разбирането, че основанието за отмяна по т. 6 на чл. 239 се отнася за случаи, при които съдебното решение, чиято отмяна се иска, следва да е конкретно свързано с решението на Европейския съд по правата на човека, с което се установява нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд за защита правата на човека да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. В случая молителят се позовава на решения на Съда на Европейския съюз, които не са обхванати от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК. След като не е представено решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията в атакуваното решение, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК и молбата за отмяна на решението на това основание е неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,