Решение № 7258 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13801/2013 г.

Решение № 7258 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13801/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам.-началника на ДНСК - гр. София, против Решение № 1661/08.08.2013 г. по адм. дело № 1191/2013 г. на Административен съд - Бургас, в частта му, с която е отменена Заповед № РД-14-3/28.03.2013 г. на зам.-началника на ДНСК - София, в частта й по т. 2 и т. 3, с която е разпоредено Цветка Йорданова Тодорова и Хрусаф Димов Тодоров да изпълнят доброволно заповедта по т. 1, след влизането й в сила и при неизпълнение да се пристъпи към принудително изпълнение, за тяхна сметка. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната му част, като неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила. Ответниците: Цветка Йорданова Тодорова и Хрусаф Димов Тодоров, редовно призовани, не се явяват. От същите, чрез пълномощника им - адв. Деян Стойков, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд - Бургас е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-14-3/28.03.2013 г. на зам.-началника на ДНСК - София, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗУТ, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Тавански етаж - надстройка над II-ри жилищен етаж от съществуваща сграда - северен близнак" в УПИ VI-182, кв. 43 по плана на гр. Несебър - старинна част, в частта й по т. 2 и т. 3, с която е постановено след влизане в сила на заповедта да се отправи покана за доброволно изпълнение до Цветка Йорданова Тодорова и Хрусаф Димов Тодоров, а при неизпълнение да се извърши принудително изпълнение за тяхна сметка. За да отмени заповедта в посочените т. 2 и т. 3, съдът е приел, за недоказано, че извършители на строежа са именно тези лица, посочени като нейни адресати, поради което и не може да им бъде вменено задължението за доброволно изпълнение, респ. за принудително премахване за тяхна сметка на описания в заповедта незаконен строеж. Решението в обжалваната част е неправилно. Същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила в преценката на съда за отсъствие на доказателства, установяващи извършителя на незаконния строеж и в преценката му относно приложението на чл. 170, ал. 1 от АПК за носене на доказателствената тежест. По делото са приети като писмени доказателства: Констативен акт № 44/2007 г. на община - Несебър, Заповед за спиране строителството на процесния строеж № 260/07.05.2008 г. на кмета на община - Несебър, както Констативен протокол от 01.12.2009 г. на община - Несебър. Същите като официални писмени документи, съставляват доказателство за удостоверените с тях факти, още повече, че не са били оспорени както в административната, така и в съдебната фаза по оспорване на заповедта. С първия е установено строителството на процесния строеж, като изрично е отразено, че негови възложители и строители са ответниците Цветка и Хрусаф Тодорови. Със заповедта за спиране, издадена въз основа на този КА № 44/2007 г., която не е обжалвана и е влязла в сила, е разпоредено спиране на всички СМР на строеж: "Надстройка на съществуваща ЖС - северен близнак", като адресатите й са отново тези ответници, като възложители - собственици на строежа. С КП от 01.12.2009 г. е установено, че строителството на процесния обект не е преустановено, а продължава от страна на "съсобствениците Цветка и Хрусав Тодоров". Тези писмени доказателства са послужили за образуване на административно производство по чл. 225, ал. 1 и сл. за премахване на процесния строеж, като незаконен, поради неизпълнение на заповедта за спиране от нейните адресати. Следователно заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ е следствие от неизпълнение на заповедта по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ, като адресатите на последната са такива и на оспорената. Ето защо изводите на съда, че ответниците по касация, не били извършители, тъй като не било установено това им качество от страна на органа в административната фаза на производството, а също и в съдебната, по оспорване на заповедта за премахване, са необосновани и неправилни. Органът, позовавайки се на тези писмени доказателства и на съставените от него, на основание чл. 225, ал. 3 от ЗУТ два броя КА № 172 и № 173 от 20.07.2012 г., установяващи наличието на описания в заповедта незаконен строеж, извършен от двамата ответници, е имал правно основание да издаде оспорената заповед, като с т. 2 и т. 3 от нея ги е задължил да го премахнат доброволно, а при неизпълнение и принудително, за тяхна сметка. С тези си разпореждания, същият не е нарушил материалния закон, както неправилно е прието от съда, тъй като извършителите и възложителите, каквото качество е установено, че ответниците притежават, са задължени по премахването му, на основание чл. 225, ал. 6, т. 5 ЗУТ /изм., ДВ, бр. 82/2012 г./, приложима за случая, тъй като заповедта е издадена след влизане в сила на разпоредбата и представлява действащо право, с което органът се е съобразил. Освен това неправилно е прието от съда, че тези КА-ве не установяват извършителя, тъй като ответниците са възразили пред съда, че са такива извършители и органът не е доказал обратното, по аргумент от чл. 170 от АПК. Този извод би бил правилен, ако ответниците бяха оспорили съдържанието на КА-ве, както в административната фаза на процеса, така и в съдебната, което обаче не е направено. Единствено в жалбата до съда се поддържа становище, че не са извършители, като отново няма оспорване на КА № 172 и № 173. При неоспорване констатациите на тези КА-ве, послужили за издаване на оспорената заповед, същите представляват годни доказателства. Като неправилно в обжалваната част, решението на АС - Бургас следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ответниците срещу заповедта, в частта й по т. 2 и т. 3, бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение