Решение № 3378 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2020 г.

Решение № 3378 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Пловдив към Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, чрез юрк. С. срещу решение № 1088 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3915/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна със законните последици. Ответниците Д. М. и В. Г., чрез адв. А., ангажират писмено становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и молят за оставянето му в сила. Претендират разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е уважен иска на Д. М. и В. Г. по чл. 292 АПК, като е признато за установено по отношение на РДНСК-Пловдив, че влязлата в сила заповед № ДК-02-17/28.05.2009 г. на началника на РДНСК-Пловдив, не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на петгодишната погасителната давност. Прието е, че заповед № ДК-02-17/28.05.2009 г. на началника на РДНСК-Пловдив, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "ремонт и реконструкция на сграда" е влязла в сила на 09.11.2011 г. / решение № 14528 от 09.11.2011 г. по адм. д. № 8985/2011 г. на ВАС/, като изпратената единствена покана за доброволно изпълнение изх. № П-568-02-000 от 21.11.2011 г. е адресирана до Д. М. на погрешен адрес, поради което последвалото уведомяване по реда на § 4 от ДР на ЗУТ с оповестяване на интернет страницата на ДНСК на 09.02.2012 г., е нередовно. Изложени са подробни доводи за неприложимост на реда за връчване по § 1, ал. 2 и § 4 от ДР на ЗУТ, като е прието, че в петгодишния срок по чл. 285 АПК не са предприети други действия по принудителното изпълнение, които да са с уведомителен за длъжниците по изпълнението характер, поради което предявеният иск по чл. 292 АПК е основателен. Обсъдени са и събраните гласни доказателства в производството с оглед вписаното в Протокол от 18.09.2015 г. по Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13 обстоятелство, че Д. М. е присъствала на извършената проверка, като с оглед противоречието в показанията на свидетелите и липса на яснота, е направен извод за недоказаност на това обстоятелство. Решението е законосъобразно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и обосновано. Съгласно чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищците се позовават на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение е обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност - "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". Поради тази изрична регламентация в АПК и спецификата на изпълнителното производство по АПК е постановено тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на първа и втора колегии на ВАС. В случая е безспорно установено обстоятелството, че визираната 5-годишна давност в АПК е изтекла на 09.11.2015 г., тъй като на задълженото за изпълнението лице не е надлежно връчена покана за доброволно изпълнение, т. е. давността по чл. 285, ал. 1 АПК не е прекъсната. Изготвената от органа по изпълнението покана за доброволно изпълнение до Д. М. изх. № П-568-02-000 от 21.11.2011 г. е адресирана на погрешен адрес – [улица], гр. Пловдив, при положение, че по преписката са налични категорични данни за адреса на М. - [адрес]. Приложени са и последващи справки и Удостоверение за постоянен адрес, които потвърждават този постоянен адрес до 2016 г. С оглед на това е обоснован извода на административният съд за неправилно прилагане на процедурата по § 1, ал. 2 и § 4 от ДР на ЗУТ. С оглед на това неоснователно се явява и позоваването на касатора на прекъсване на давността с изготвяне на протокола от проверката, извършена на 18.09.2015 г. на място на незаконния строеж, тъй като изпратеното до Д. М. съобщение за тази проверка с изх. № П-568-01-015/28.08.2015 г. също не е връчено и е изпратено отново на визирания по-горе погрешен адрес. Обоснован е и извода на съда, че гласните доказателства не сочат категорично и непротиворечиво, че М. е присъствала на извършената проверка, още повече, че свидетелките твърдят, че са заварили на място лице, което считат, че е М., без съответна легитимация. Предвид горното и при липса на каквото и да е надлежно уведомяване на М. за образуваното изпълнително производство или предприети действия от органа по изпълнението в това производство, правилно е затечено обстоятелството по изтеклата петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК и е уважен иска по чл. 292 АПК. Обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявеното искане от ответниците за присъждане на разноски, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 500 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,