Решение № 549 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2008 г.

Решение № 549 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн. ДВ, бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на А. С. П. против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 14.11.2007 г. по гр. д. № 1514/2007 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като излага съображения за необоснованост и противоречие с материалния закон. Р. М. А. Х., Р. Р. С. и Р. П. С. възразяват чрез адв. Д. в срока по чл. 218г ГПК. В съдебнозаседание адв. Ц. като пълномощник на Е. Х. П. и К. П. П. и адв. С, като пълномощник на Р. П. С. и М. К. П., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Останалите ответници по касация - Е. Х. П., К. П. П., М. К. П., С. Р. С. и В. М. Р. не вземат становище по реда на чл. 218г ГПК. С. С. има назначен особен представител по чл. 16, ал. 5 ГПК (отм.), но в хода на процеса е навършил пълнолетие, поради което отпада и необходимостта да се представлява от особен представител. Това значи, че процесуалното представителство с адв. С, възникнало на осн. ч. 16, ал. 5 ГПК е прекратено. Страната по собствено желание и по предвидения от ГПК може да упълномощи същия или друг адвокат, но вече по реда на чл. 20 ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По касационните оплаквания съдът намира следното: Производството е за делба във фазата на допускането. С обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, съдът е установил, че К. П. И. е бил собственик на процесния недвижим имот - дворно място и пететажна сграда. Той бил одържавен по ЗОЕГПНС и възстановен по чл. 1 ЗВСВОНИ. Иванов е починал на 19.03.1991 г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга Р, починала през 1994 г., син М. К. П. и П. К. П. Последният е починал през 1994 г. и е оставил за свои наследници преживялата съпруг Е. Х. П. и деца Р. П. С. и К. П. П.. Е. П. е дарила на 15.12.2000 г. своята 1/6 ид. ч. от имота, без първи и четвърти етаж на А. П. Последната е получила по дарение от 17.12.2000 г. и дяловете от четвърти етаж на Е. П. и К. П. Р. С. също се е разпоредила изцяло с наследствения си дял от целия имот на 13.05.2004 г. в полза на съпруга си Р. С. и четирите си деца. Въззивният съд, като е взел предвид възражението на Р. С. по чл. 76 ЗН е приел, че договорите, от които А. П. черпи права са относително недействителни, като не са породили вещни права за приобретателя. Съдът, също така, като е взел предвид, че ищец по делото е А. П., а останалите страни не желаят прекратяване на съсобствеността, е отхвърлил иска. Решението в частта по чл. 76 ЗН е правилно. Налице е съсобственост между наследниците на К. П. И., като само в отношенията със сънаследниците сделката, извършена от наследник в полза на трето лице, е недействителна - тя обвързва страните по нея, както и други трети лица (т. 1 ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК). Възражението по чл. 76 ЗН е направено в производство за делба и, доколкото е поддържано и от М. К. П., изхожда от сънаследник, който не се е разпоредил със своя дял. Правилно въззивният съд е приел, че сделките, от които черпи права А. П. са непротивопоставими на останалите наследници, като тя не може да участва като главна страна по делото за делба. Такива са разпоредилите се в нейна полза с дела си сънаследници. Следователно, тя трябва да бъде изключена от делбата. Доколкото сънаследниците не желаят да ликвидират съсобствеността, а иска е предявен от купувача П., правилно той е отхвърлен, като съдът няма право да поделя съсобствениците, които на практика не са го сезирали с подобна претенция. В заключение, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение