Решение № 72 от 5.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 133/2012 г.

ВКСIII наказателно отделение05.04.2012 г.докладчик Фиданка Пенева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Т., чрез упълномощения му защитник адвокат Ю. Д. от САК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 5429/2011 г. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 72 от 5.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 133/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Т., чрез упълномощения му защитник адвокат Ю. Д. от САК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 5429/2011 г. по описа на Софийски градски съд. В искането, като предпоставка за допустимост на искането е въведено само касационното основание за явна несправедливост на наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено на основание чл. 346, ал. 4 от НК. Осъденият моли въззивното решение да се измени по реда на възобновяването, в условията на алтернативност - това наказание да се отмени с приложение на чл. 55, ал. 3 от НК или да се намали до размера на наложеното по административен ред - 6 месеца, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление - 12.06.2009 г. Пред касационната инстанция осъденият се явява лично и с упълномощения си защитник адвокат И. С.. Последният подържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда от 6.10.2011 г., осъденият С. Т. е признат за виновен в това, че на 12.06.2009 г., в гр. София, противозаконно е отнел чуждо МПС с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,9 на хиляда и за отнемането на превозното средство е използвано техническо средство-прест. по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 и 3 във вр. с чл. 195 ал. 1, т. 4 от НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 346, ал. 4 от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето за което му е наложено същото наказание по административен ред, считано от 12.06.2009 г. Въззивният съд потвърдил тази присъда изцяло. Искането за възобновяване на наказателното производство по въззивното дело е неоснователно. При проверката по делото се установи, че въз основа на акта за установено административно нарушение № АС 2315/12.06.2009 г., компетентният административно-наказващ орган е издал заповед за принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с която на подсъдимия е отнето временно свидетелството за правоуправление за срок от 6 месеца-минималното наказание, предвидено за административно нарушение, т. е, управление на МПС след употреба на алкохол със съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 промила и под 1,2 промила. Последният показател е обективният критерии за разграничаване на административните нарушения от престъплението по чл. 343б от НК. В случая това обвинение за осъдения е спестено, поради поглъщането му от квалифициращият елемент " в пияно състояние" по обвинението, за което той е признат за виновен и осъден. Въззивният съд е дал отговор на исканията на защитата пред настоящата инстанция за приложение на чл. 55, ал. 3 от НК направени във въззивната жалба. Правилно съдилищата са зачели времето през което осъденият е бил с временна мярка "лишаване от право да управлява МПС", взета по административен ред, за срок от шест месеца. Размерът на лишаването от право по смисъла на чл. 37, т. 7 от НК е справедливо определен, с оглед критериите за целите на наказанието по чл. 36 от НК. При това положение наказанието не е явно несправедливо, тъй като не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. По принцип, за касационната инстанция може да се породи задължение за изменение на съдебния акт по реда на възобновяването, само при наличие на касационното основание - явна несправедливост на наложеното наказание-арг. чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Цитирани разпоредби

2