Решение № 6204 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15686/2008 г.

Решение № 6204 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15686/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Николай Минчев Желязков срещу решение № 966 от 10.11.2008 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 1813/2008 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ректорът на Университет за национално и световно стопанство, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че същата е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Николай Минчев Желязков срещу мълчалив отказ на ректора на УНСС да отпусне стипендия за учебната 2007/2008 г. и последвалия изричен такъв с писмо № РД - 1345/6.12.2007 г. Съдът е приел от фактическа страна, че на жалбоподателя е отказано отпускането на стипендия поради това, че не е представил документ от бюрото по труда, с който да удостовери, че майка му е регистрирана като безработна. След като е обсъдил данните по делото е достигнал до извод, че отказът е постановен в съответствие с приложимите разпоредби и не са налице основания за отмяната му. В тази връзка е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилно определено семейно положение, тъй като е разведен и има задължение за издръжка към малолетното си дете и не следва да се приравнява по статус на несемеен. Съдът е посочил, че в ПМС № 90/2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации и утвърдените Правила за отпускане на стипендии се съдържа определение на понятието членове на семейството, като основен критерии е дали студентът е семеен или несемеен, без значение дали защото все още не е сключил брак или същият е прекратен по някаква причина. При втората хипотеза членове на семейството на студента са бащата, майката, непълнолетните братя и сестри или пълнолетните, ако са учащи се, войници или нетрудоспособни. При положение, че член на семейството на жалбоподателя е майка му, съдът е приел, че отсъствието на документ, от съответното бюро по труда, от който да е видно, че същата е безработна законосъобразно е счетено като основание за отказ да му се отпусне исканата стипендия, съобразно разпоредбата на т. 9.6 от Правилата за отпускане на стипендии в УНСС. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа, че е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът при решаване на спора неправилно се е позовал на разпоредбата на т. 9.6 от Правилата за отпускане на стипендии в УНСС, тъй като с нея са въведени прекомерни изисквания към лицата, кандидатстващи за стипендия, които не са залегнали в нормативната уредба и съответно е достигнал до необоснования извод за законосъобразност на оспорения отказ на административния орган. Условията и редът за отпускане на стипендии на учащите се в редовна форма на обучение са регламентирани в Постановление № 90/2000 г. на МС. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ПМС № 90/2000 г., видът на документите, срокът за подаването им и критериите за получаване на стипендия от студентите по чл. 1, ал. 1, т. 1 - български граждани, приети във висши училища в страната, с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование, се определят от висшето училище, съгласувано със студентския съвет и се утвърждават от ректора на съответното висше училище. В ал. 2 на чл. 4 е предвидено, че критериите за определяне на студентите, които ще получават стипендия, задължително съдържат показателите "среден семестриален успех" и "месечен доход на член от семейството на студента за предходните 6 месеца". Предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ПМС № 90/2000 г., с която се изключва ограничението относно "среден семестриален успех" по отношение на студентите от визираните в текста категории, измежду които е и жалбоподателят, спрямо него намира приложение само вторият критерии, посочен в чл. 4, ал. 2 на ПМС № 90/2000 г. В изпълнение на нормативно разписаната делегация, ректорът на УНСС е утвърдил Правила за отпускане на стипендии в УНСС. В т. 9.1 - 8 от правилата са изброени документите, които представят студентите при кандидатстване за отпускане на стипендия за удостоверяване на брутния доход на декларатора и членовете на семейството му, като съгласно т. 9.6 за безработни се считат само поддържащите редовна регистрация в бюрата по труда за целия изискван период. Дефиниция на членове на семейството на студента е дадена в § 1 от ДР на ПМС № 90/2000 г. При решаване на спора съдът се е съобразил с цитираната нормативна регламентация и въз основа на точното й прилагане е достигнал до правно обоснования извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Правилно, в съответствие с легалната дефиниция на § 1 от ДР на ПМС № 90/2000 г., възприета изцяло и в чл. 9.3 от правилата, е приел, че член на семейството на касатора е неговата майка. След като е заявил, че същата е безработна, жалбоподателят е бил длъжен да удостовери това обстоятелство със служебно издаден документ от съответното бюро по труда. Както е приел решаващият съд, представената нотариално заверена декларация от майка му, че не работи и не получава доходи през обсъждания период не може да замести необходимия официален документ и основателно не е кредитирана от административния орган и съда. Не може да се сподели и доводът на касатора, че с утвърдените от ректора Правила за отпускане на стипендии на студенти в УНСС се въвеждат изисквания, надхвърлящи разписаните в приложимия подзаконов нормативен акт. Както вече се посочи, по силата на ПМС № 90/2000 г. на ректора е предоставена възможността да определи документите, необходими за отпускане на стипендия на студентите във висшето учебно заведение, като в разглеждания случай изискуемият документ е резонен и в съответствие с нормативната уредба, регламентираща регистрацията на лицата в бюрата по труда. Тези аргументи са били наведени пред първоинстанционния съд, който след като ги е обсъдил, правилно е приел за неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,