Решение № 14489 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2018 г.

Решение № 14489 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "ТАЛИСМАН 69" ЕООД, представлявано от А. С., против Решение № 4916/19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3885 по описа за 2018 г. на Административен съд- София – град, Трето отделение, 62 състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0322519/20.03.2018 г., издадена от Директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП-гр. София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка –"запечатване на търговски обект" - павилион за бързо хранене, находящ се в гр. София, ж. к. Дружба, до бл. 2 б, стопанисван от "Талисман 69" ЕООД за срок от 14 дни, като е забранен достъпа до обекта за срока на ПАМ. С обжалваното решение "ТАЛИСМАН 69"ЕООД е осъдено да заплати на ТД на НАП-гр. София юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че от административното нарушение са причинени незначителни вреди за фиска. Липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. В нарушение на принципа на съразмерност бил определен 14 -дневен срок на мярката. Липсата на мотиви относно определения срок на мярката е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, макар определянето на срока да е по целесъобразност. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, чрез юрисконсулт Георгиев, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта за наложена ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка при извършена покупка на 16.03.2018 г, в 14: 40 часа на консумация на стойност 4, 10 лв. – за 1 бр. сандвич, заплатени в брой, като не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация и работещо фискално устройство. След легитимацията на органите по приходите е отпечатан КЛЕН за 16.03.2018 г. от фискалното устройство в търговския обект, модел "Daisy Micro С- KL", с ИН на ФУ DY365906 и ФП № 36482881. За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F378349/27.03.2018 г. В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за оборване на констатациите на актосъставителите. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в акта за установяване на нарушението фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска, като довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта и за срока на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, което съответства на изложените мотиви в обжалваната заповед. Неоснователно е позоваването на касатора на маловажност на случая и приложимост на разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, тъй като производството по издаване на ПАМ е по реда на АПК. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неиздаването на фискален касов бон, означава, че е доказана от приходния орган осъществена продажба, без да е издаден документ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,