Решение № 4871 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12289/2019 г.
ВАСV отделение27.04.2020 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 915 от 04.07.2019 г. по административно дело № 370/2019 г. на Административен съд София-област. ОСЪЖДА А. Иванова да заплати на Комисията за защита от дискриминация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4871 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12289/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Иванова срещу решение № 915 от 04.07.2019 г. по административно дело № 370/2019 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 43/21.01.2019 г. по преписка № 229/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация. В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението и административния акт при несъобразяване на Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като не са взети предвид и и установени нарушения от Инспекцията по труда относно неспазване на трудовото законодателство. В представена допълнителна молба от 12.09.2019 г. отново са изложени доводи за неправилност на решението и акта поради несъобразяване на допуснати нарушения на посочената наредба, свързано с нарушено право на труд, попадащо в признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно – незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, в представено писмено становище от процесуален представител оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за правилност на изводите за законосъобразност на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – СУ "Неофит Рилски" гр. Долна Баня, представлявано от директора – П. Янева не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответникът – П. Янева в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и излага становище за законосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, като излага подробни съображения за допуснато нарушение на забраната за дискриминация при проведения конкурс за назначаване на начален учител в СУ "Неофит Рилски" гр. Долна Баня за учебната 2017-2018 г., при който е осъществено неравно третиране. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът в обжалваното решение, че в случая и при проведените два подбора за назначаване на начален учител в СУ "Неофит Рилски" гр. Долна Баня за учебните 2016 -2017 г. и 2017 -2018 г. не е осъществено неравно третиране по признаците "образование" и "семейно положение" от страна на училището и неговия директор. Дискриминация е налице, когато физическото лице е поставено в неблагоприятно на основата на признака, предмет на защита, като определящ елемент за наличие на пряка дискриминация е различното третиране – т. е. необходимо е да се докаже, че дискриминираният е бил третиран по-неблагоприятно поради характеристика, попадаща в обхвата на признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а като такива жалбодателката сочи "образование" и "семейно положение". Наличието на по-неблагоприятно третиране се установява посредством сравнение между пострадалия от дискриминация и друго лице в сходно положение, което не притежава характеристиката, предмет на защита. В случая тези предпоставки не са налице. И при двата проведени подбора кандидатите са сравнявани по отношение на образование – степен, специалност, като при първия подбор е отчетено, че жалбодателката не е била положила държавните изпити, при което е предпочетен кандидатът представил диплома за завършено висше образование, а при втория подбор, при който Иванова също е представила диплома за завършено висше образование комисията е отчела равното по степен образование и наличието на установени вече професионални качества у другия кандидат. При тези данни по делото не се установява неравно третиране на двамата кандидати. Наведените доводи за допуснати нарушения по Наредба № 12 от 1.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти на министъра на образованието, отменена с ДВ бр. 61/02.08.2019 г., но действала към момента на извършване на двата подбора, за които се твърди, че са извършени в нарушение на забраната за дискриминация, предвид установеното по делото, че при втория подбор за учебната 2017-2018 г. предпочетеният кандидат представя доказателства за придобита магистърска степен по специалност "Предучилищна и начална училищна педагогика", магистърска програма "Предучилищна педагогика", а жалбодателката доказателства за придобита магистърска степен по същата специалност, но по магистърска програма "Начална училищна педагогика" в случая касаят законосъобразността на проведения подбор, който обаче е различен от спора за извършено нарушение на антидискриминационното законодателство и е от компетентност на други органи. В настоящия случай предмет на проверка пред първоинстанционния съд е акт на специализирания орган за защита от дискриминация, който няма правомощия да извършва преценка за законосъобразност на извършения подбор с оглед спазване на изискванията на трудовото законодателство, а съобразно конкретно възложената му със закон компетентност може да извърши проверка единствено относно извършено нарушение на забраната за дискриминация. При това изводите, както в обжалваното решение, така и в административния акт, че в случая не е осъществено неравно третиране по признак образование, доколкото при извършената проверка е установено, че при извършените подбори двамата кандидати са сравнявани по степен на образование, а при втория подбор по степен образование и придобит професионален опит, при установен факт, че и двамата кандидати притежават една и съща образователна степен със специалност, посочена в Приложение № 1 на цитираната Наредба, са правилни и законосъобразни. По отношение на втория признак "семейно положение" липсват доказателства за извършено неравно третиране. Жалбодателката е посочила този признак, твърдейки, че вторият кандидат е предпочетен поради семейни връзки с друг учител в посоченото училище, но въпреки задължението си да представи доказателства относно този твърдян от нея факт съгласно чл. 9 ЗЗДискр. такива не са представени от нея. Отделно от това от събраните по делото доказателства тези твърдения не се установят - при извършените подбори не е преценявано семейното положение на кандидатите, предвид отразеното в протоколите. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 9