Решение № 14961 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2009 г.

Решение № 14961 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на Националната агенция за приходите против Решение № 487 от 25.03.2009 г. по адм. дело № 2677/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, III-ти състав. С обжалваното решение Съдът е отменил Ревизионен акт (РА) № 280800122/07.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с Решение № 527А/12.09.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Обувна борса Шумен" ООД, гр. Шумен са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2004 г. в размер на 1365 лева и лихви за просрочието им в размер на 598,80 лева и са увеличени данъчните задължения за корпоративен данък за 2006 г. вследствие извършено преобразуване в увеличение на финансовия резултат с 4486,66 лева и съответната на увеличението част от лихвите върху просрочените задължения за корпоративен данък за 2006 г. Отхвърлил е жалбата на "Обувна борса Шумен" ООД, гр. Шумен, Ревизионен акт № 280800122/07.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен в останалата й част. Присъдил е разноски на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 469,86 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което бъде отхвърлена жалбата на "Обувна борса Шумен" ООД, гр. Шумен против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна "Обувна борса Шумен" ООД, гр. Шумен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП е процесуално допустима, но неоснователна. С обжалваното Решение съставът на Варненския административен съд по жалба от "Обувна борса Шумен" ООД, гр. Шумен, е отменил Ревизионен акт (РА) № 280800122/07.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с Решение № 527А/12.09.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Обувна борса Шумен" ООД, гр. Шумен са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2004 г. в размер на 1365 лева и лихви за просрочието им в размер на 598,80 лева и са увеличени данъчните задължения за корпоративен данък за 2006 г. вследствие извършено преобразуване в увеличение на финансовия резултат с 4486,66 лева и съответната на увеличението част от лихвите върху просрочените задължения за корпоративен данък за 2006 г.. Отхвърлил е жалбата на "Обувна борса Шумен" ООД, гр. Шумен, Ревизионен акт № 280800122/07.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен в останалата й част. Присъдил е разноски на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 469,86 лв. Обжалваният ревизионен акт е издаден в ревизионно производство с предмет задълженията на дружеството за корпоративен данък за периодите 2004 г., 2005 г. и 2006 г., както и ДДС за данъчни периоди от м. 01.2005 г. до 12.2007 г. включително. С обжалваната част на ревизионния акт, органите по приходите са определили задължения по ЗДДС (отм.) във връзка с отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) право на данъчен кредит в размер на 1997,37 лева за д. п. м. 07.2005 г.; в размер на 308,40 лева за д. п. м. 09.2005 г.; в размер на 1532,11 лева за д. п. м. 12.2005 г.; в размер на 486,90 лева за д. п. м. 03.2006 г., всички по фактури, издадени от "ИГ Кермен комерс" ЕООД - гр. София и са начислили лихви върху просрочената част от задълженията. Съдът е приел, че РА е издаден въз основа за облагане с корпоративен данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК като данъчните органи са определили основа за облагане въз основа на данните от годишния финансов отчет на дружеството. Пропорционално на установените приходи от продажби на едро спрямо посочените приходи от продажби е определен дял от разходите по ОПР на разходите относими към продажбите на едро. Съдът е констатирал, че в същото време по делото не са представени доказателства за спазване на особените правила при извършване на ревизии по чл. 122 от ДОПК, а именно - уведомяване на ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по този ред, респ. предоставяне на възможност за представяне на доказателства и изразяване на становище съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Съдът е преценил, че след като производството е проведено по общия ред за ревизии, фактическите констатации не се ползват с презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и жалбоподателят не е имал интерес да ангажира доказателства за оборването им в съдебното производство, нито е бил длъжен в своя вреда да спомага за установяване на резултат от дейността си за облагане по ЗКПО (отм.), след като твърди, че извършваната не е облагаема по този ред. Съдът е приел, че изводите на органите по приходите довели до преобразуването на финансовия резултат за 2006 г. и съответно до установяване на задължения за корпоративен данък и лихви, са необосновани и незаконосъобразни, тъй като не може да бъде установен начина на изчисляване на сумата за преобразуване за родово определените вещи. След като е приел, че данъчните органи са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на РА, то актът е незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. За да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО, следва разходите, с които се увеличава финансовият резултат на дружеството, да не са документално обосновани по предвидения в съответните нормативни актове ред. След като в настоящия случай ревизираното ДЗЛ притежава данъчни фактури, които отговарят на всички изисквания за съдържание на първичен счетоводен документ по ЗСч и установяват отразените в тях стопански операции, правилен е изводът на съда, че не е следвало финансовият резултат на дружеството за съответната година да бъде преобразуван в посока увеличение с разходите, които дружеството може да докаже документално. В разпоредбите на ДОПК не е възпроизведена разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), според която фактическите констатации на данъчно - ревизионния акт в производството по обжалването му се считат за верни за доказване на противното. Действието на тази разпоредба е възпроизведено само в нормата на чл. 124, ал. 2 от ДПК по отношение на доказателствената сила на ревизионни актове, съставени при т. н. "ревизии при особени случаи". При липса на изрична норма, регламентираща тежестта на доказване в данъчния процес, следва да намери приложение общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 170, ал. 1 от АПК, според който административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Пренесено на плоскостта на настоящия казус това означава, че в тежест на данъчният орган е да докаже твърдението си, че данъчно-задълженото лице е реализирало доходи от търговия на едро по извършените продажби. След подробен анализ на установената фактическа обстановка административният съд правилно е направил изводът, че събраните в хода на ревизията доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин, че ревизираното дружество е получило подобни доходи като не са установени родово определените вещи. Правилно е отбелязал първоинстанционният съд, че данъчните органи са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизия при условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните касационни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски за касатора не се дължат при този изход от процеса, а за ответника липсват данни да са направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,