Решение № 3054 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12716/2016 г.
ВАСV отделение12.03.2018 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3612/27.05.2016 г. по адм. д. № 8751/2015 г. на Административен съд С.-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3054 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12716/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К. от гр. П., против решение № 3612/27.05.2016 г. по адм. д. № 8751/2015 г. на Административен съд С.-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-49/2015 от 20.07.2015 г. на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/, в частта с която на ОУ "Св. св. Кирил и Методий", село В. и НУ "О. П.", село Д. - на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/- са дадени задължителни предписания за предприемане необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни при обработване и съхранение на служебната документация. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението му. Иска се отмяната му в оспорваната част. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на личните данни, представлявана от юрисконсулт Първанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците по касационната жалба - ОУ "Св. св. Кирил и Методий", село В. и НУ "О. П.", село Д., не изпращат представители. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С Решение № 3612/27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8751/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град е оставена без разглеждане жалбата на Каракашев срещу решение № Ж-49/2015 г. от 20.07.2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена него жалба рег. № Ж-49 от 13.02.2015 г. срещу ОУ "Св. св. Кирил и Методий" с В. и НУ "О. П.", с . Д., в частта с което на същите на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са дадени задължителни предписания да предприемат необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни при обработване и съхранение на служебната документация. За да постанови определението си съдът е счел, че касационният жалбоподател няма правен интерес от оспорване и КЗЛД се е произнесла по искането му. Прието е, че по отношение на избора на приложените мерки за отстраняване на нарушението - дали даването на предписания или налагането на санкция комисията се произнася в рамките на оперативната си самостоятелност, поради което в тази част решението се постановява по целесъобразност и не подлежи на контрол за законосъобразност пред съда. С Определение, постановено по адм. дело № 2989/2016 г. тричленен състав на Върховния административен съд - е отменил прекратителното определение на АССГ като е приел, че за Каракашев е налице правен интерес да оспори решението на КЗЛД във всички негови части. Съобразявайки се със задължителните мотиви на ВАС -АССГ постановил решение по същество на спора. Съдът, изхождайки от факта, че КЗЛД на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД разполага с оперативна самостоятелност да издаде решение, с което може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Изводът на първоинстанционния съд е, че законосъобразно административния орган е взел решение за констатираните нарушения от страна на училищните власти да им бъдат дадени предписания, но не и да им бъде налагано административно наказание. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че законосъобразна е преценката на КЗЛД. Касае се за нарушения, което първо за всяко от училищата; личните данни, макар и неправомерно, са разкрити на държавен орган РУП на МВР, който по закон, на самостоятелно основание, разполага с личните данни на гражданите, поради което и нарушението не разкрива степен на тежест, която да обоснове налагането на най- тежката мярка. Изводи, споделени изцяло от настоящият съдебен състав. Избраната от административния орган форма на контрол - вземане на решение за отправяне на задължителни предписания, с оглед конкретиката на разглеждания спор, в пълна степен осъществяват целите на закона и способстват личните данни на физическите лица съхранявани и обработвани да бъдат защитени от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, респективно от неправомерен достъп. С оглед изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административно процесуалния кодекс Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение