Решение № 1497 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6134/2014 г.
ВАСIII отделение11.02.2015 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тодор Христов Христов и Илияна Николаева Христова, срещу Решение № 815 на Министерския съвет от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски Околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+000 до км 0+780" на територията на област София (публ. ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.) в частта досежно оценката на подлежащия на отчуждаване имот от 0.241 дка, с идентификатор № 2808.2172, ЕКАТТЕ 68134, находящ се в землището на гр. София, Столична община, район "Връбница", местност "Селище", собственост на жалбоподателите. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1497 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6134/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Тодор Христов Христов и Илияна Николаева Христова, срещу Решение № 815 на Министерския съвет от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски Околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+000 до км 0+780" на територията на област София (публ. ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.) Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение от 13 544 лева за недвижим имот описан в Приложение към т. 1 на Решението: пореден № 24, с идентификатор № 2808.2172, ЕКАТТЕ 68134, земеделска земя, с обща площ 2024 кв. м, от които отчуждени 241 кв. м. Излагат доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България и заинтересованите страни - МРРБ, МФ и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище за неоснователност на жалбата. Считат, че оценката, определена от административния орган, на основание чл. 32, ал. 3 от ЗДС, е съобразена с изискванията на закона. Върховният административен съд, трето отделение, на основание проверката по чл. 159 от АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 815/21.12.2013 г. на Министерския съвет на Република България е отчуждена част от поземлен имот № 2808.2172, ЕКАТТЕ 68134 с обща площ 2024 кв. м., от които отчуждени 241 кв. м. и определена стойност на паричното обезщетение 13 544 лв., земеделска територия, намиращ се в землището на гр. София, район "Връбница", местност "Селище", Столична община, с начин на трайно ползване "за друг вид застрояване". С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът и местонахождението му, размерът на отчуждаваната част, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на МРРБ и министъра на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Изводът е, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Относно размера на определеното парично обезщетение за процесния имот по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице е изготвил заключението на съдебно-оценителната експертиза съгласно нормите на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, тъй като по делото не са представени свидетелства (аналози) за район "Връбница", а само данъчна оценка за оценявания имот попадащ в урбанизирана територия с показател Пмс - устройствена зона за производство в малки и средни предприятия. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно § 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. ", а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда: "Равностойното парично обезщетение по ал. 1 (да) се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания." Легално определение на понятието "Пазарни цени" законодателят е дал в разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (изм. обн. ДВ, бр. 105/19.12.2014 г.) и това са: "... осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Налице е легална дефиниция и на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" в § 1а, т. 4 от ЗДС. Това " ... са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; и в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.". Имотите в землището на град София попадат в различни райони, съобразно административно-териториалното деление на града. Следователно, относими към определянето на равностойното парично обезщетение са всички вписани сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики, намиращи се в един и същ район, т. е. приложимата норма е тази на § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС. Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗДС е предвидена от законодателя като изключение - при невъзможност за изготвяне на оценка по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: т. 1 - при приложение на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) - за имоти в урбанизирани територии и устройствени зони; т. 2 - по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи - за земеделски земи и т. 3 - по Наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горски територии. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС при отчуждаване на имоти - частна собственост в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като получената стойност се удвоява. Видно от неоспореното заключението на вещото лице, кредитирано изцяло от съда, имотът подлежащ на отчуждаване попада в урбанизирана територия съгласно Общия устройствен план на гр. София. По делото няма представени пазарни свидетелства, които могат да бъдат приложени за оценка на имота по чл. 32, ал. 2 от ЗДС, от което следва, че не може да се определи средна пазарна цена. С оглед на установеното съдът счита, че използваният от вещото лице метод за оценка съгл. разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, вр. с чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, а именно по двойна данъчна оценка, е правилен. Определената от вещото лице парично обезщетение за отчуждаемата част от процесния имот напълно съвпада с обезщетението определено с оспорваното Решение на МС - 13 544 лева. В този смисъл решението, в обжалваната му част, е законосъобразно, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани разноски по делото. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,