Решение № 1894 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2009 г.

Решение № 1894 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Асен Найденов Теодосиев, срещу решение от 31.03.2009 г. постановено по адм. д. № 21/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, 5 с-в. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответните страни не вземат становища по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора, срещу заповед № РД-18-74/24.06.2008 г. на изп. директор на АГКК - София, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на гр. Вършец, в частта относно границата между поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори: 12961.425.102 и 12961.425.104 по КККР. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че процесната граница е материализирана на място с телена ограда и циментови колове и тя съвпада с границата отразена в КК. Съдът е приел, че след като оспорващият е оспорил приетите КККР само по отношение на границата между ПИ 12961.425.102 и ПИ 12961.425.104, то извън предмета на спора се явява изследването на законосъобразността на административния акт по отношение на другите съседни на собствения на оспорващия имоти. Решение е правилно. Предмет на делото е границата между поземлени имоти /ПИ/ с идентификатори: 12961.425.102 и 12961.425.104 по КККР. От представените доказателства и приетата по делото съдебно-техническа експертиза безспорно е установено, че материализираната на място граница между ПИ, съответства на посочената в КК граница, поради което твърдението на жалбоподателя, че на място границата не е заснета правилно е неоснователно и не е доказано по делото. Правилно съдът е приел, че административния акт е законосъобразен в оспорваната част и е отхвърлил жалбата. Решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,